© Associated Press
Тридесет години след падането на Берлинската стена контрастът между Източна и Западна Германия е намалял, но остава напълно реален във всички области.
Икономика: Изтокът все още изостава
"Ситуацията в Изтока е далеч по-добра, отколкото репутацията му", заяви със задоволство в края на септември правителството на Ангела Меркел при представянето на годишния доклад за германското единство.
Въпреки това: през 2018 г. в петте региона на бившата ГДР БВП на глава от населението е достигнал едва 74.7 на сто от нивото в Западна Германия. От 2010 г. тази разлика е намалявала с 3.1 на сто благодарение на мрежа от около 3 хил. малки и средни предприятия и динамизма на Берлин, Лайпциг или Дрезден. През 1990 г. бившата ГДР изоставаше далеч назад, с обезкървяване на промишления си сектор, наследен от комунистическия колективизъм.
Подобрението не компенсира липсата на големи компании като "Фолксваген", "Сименс" или "Байер", чиито централи без изключение са в западната част на страната и които дават работа на десетки хиляди хора.
Нито една от големите компании, включени в Дакс, водещия индекс на Франкфуртската фондова борса, няма централа в Изтока.
Провинциите в бившата ГДР освен това изостават от западните региони и по средна работна заплата. През 2018 г. работещите в Запада са получавали средно 3339 евро брутна месечна заплата срещу около 2600 евро в Изтока според Федералната агенция по труда.
Продуктивността в Изтока също е по-малка, достигайки 82 на сто от тази на Запада.
Работни места: пропаст, която е на път да бъде преодоляна
Свикнали с гарантираната от държавата пълна заетост в бившата ГДР, германците от Изтока преживяха през 90-те години на миналия век и следващото десетилетие шока от безработицата, която достигна в някои градове 30 на сто.
Но след като достигна върхови равнища през 2005 г., безработицата намаля рязко, отчасти поради демографския спад и поради увеличаването на броя на работните места на непълно работно време (30.5 на сто в Изтока срещу 27.6 на сто в Запада).
През август 2019 г. нивото на безработицата е достигало 4.8 на сто в Западна Германия срещу 6.4 на сто в източната част на страната. Градовете с най-високи равнища на безработица обаче се намират в Западна Германия - Гелзенкирхен (13.8 на сто през април), Бремерхафен и Дуисбург (12 на сто).
За бившата ГДР е характерно впрочем и малко по-високо равнище на заетост на жените, отколкото в Западна Германия (73.9 на сто срещу 71.6 на сто).
Обезпокоителен демографски спад
В като цяло застаряващата Германия, където средната възраст се повиши от 40 години през 1990 г. до 45 години през 2018 г., демографската ситуация в бившата ГДР остава проблематична.
От 1991 г. населението на новите региони спадна от 14.6 на 12.6 милиона души, докато в Запада (включително Берлин) то се повиши от 65.3 милиона до 69.6 милиона.
Динамизмът на градове като Дрезден, Йена или Лайпциг не успява да прикрие масовото изселване и застаряването на населението, които засягат тези региони. Центровете на градовете предлагат тъжната гледка на магазини и блокове за продан.
В някои градове като Зул (провинция Тюрингия) или Франкфурт на Одер (провинция Бранденбург) населението е намаляло с над 30 на сто за 30 години, което има последствия за обществените услуги и инфраструктурата.
Масовата емиграция на младежи към Запада или към чужбина в началото на 90-те доведе до спад в раждаемостта в Изтока - феномен, последиците от който ще се усещат няколко десетилетия според демографите. Приемането на стотици хиляди бежанци в Германия от 2015 г. не беше достатъчно за промяна на тенденцията, още повече че по-голямата част от тях избраха Западна Германия.
Изтокът, бастион на крайната десница
Създадена през 2013 г., крайнодясната партия "Алтернатива за Германия" постигна най-високите си резултати в Изтока, където сега получава между 20 и 30 на сто от гласовете в сравнение със средно 10 на сто в Запада. През юни се наложи създаването на обединен фронт на всички политически формации, за да й бъде попречено да спечели първия си голям град, Гьорлиц.
Изтокът, където традиционните партии и бившата комунистическа левица са в упадък, е и люлката на ислямофобското движение Пегида, което през последните години събираше всеки понеделник хиляди протестиращи в Дрезден.
Тази ситуация според политолозите е свързана с факта, че много източногерманци имат усещането, че са "граждани втора ръка". 74 на сто според последните проучвания смятат, че между двете части на страната се запазват "много големи различия".
