Приватизацията в Източна Германия: убийство, скандали и 260 млрд. марки щети

Приватизацията в Източна Германия: убийство, скандали и 260 млрд. марки щети

© Associated Press



Дали приватизацията в Източна Германия, както тази в България, е сред причините за несправедливостта, чувствана от някои източногерманци и до днес? Какви са грешките в германския преход от планова към пазарна икономика? "Дойче веле" разказва.


"Тройханд" - това е институцията, която през близо петте години на съществуването си е натоварена с осъществяването на приватизацията в Източна Германия. И която е особено ярък символ на разочарованието от периода след Обединението на Германия, отбелязва "Ди Цайт".


Решението за създаването на новата институция е взето на 1 март 1990-а година от Министерския съвет на Германската демократична република. Задачата на "Тройханд", както става известна агенцията, е да осигури прехода на германската индустрия към новия капиталистически пазар, включително да укрепи и приватизира предприятията. На 1 юли същата година е приет Законът за приватизацията и реорганизацията на националното богатство, който регламентира дейността на приватизационната агенция.




През следващите четири години "Тройханд" осъществява 13 хил. приватизационни сделки. Някои я наричат "най-голямата компания на света". За други тя е "скандална институция", "бюрократично чудовище", "кланица". Както припомня "Ди Цайт", дейността на "Тройханд" води до закриването на три милиона работни места и 260 милиарда германски марки загуба.


Убийството на Детлев Карстен Роведер


За хората, чиято работа е била свързана с дейността на агенцията, един от шокиращите моменти в историята на "Тройханд" е убийството на нейния директор Детлев Карстен Роведер през 1991 година. Той е застрелян на 1 април в дома си от снайперист - член на Фракция "Червена армия". Около убийството и до днес има много неясноти - сигурно е само, че това е последният, 33-ти атентат, извършен от Фракция "Червена армия", възприемала Роведер като олицетворение на алчния капитализъм.


Мария Брейтфелд-Марковски си спомня за първия си работен ден - 2 април 1991 година: "Влязох в сградата на "Вилхемщрасе", където "Тройханд" тъкмо се беше преместила. След пренасяне се очаква сградата да е оживена, всеки да е зает с нещо. В този ден беше много различно - цялата сграда бе налегната от тъга. Беше тихо, хората бяха изумени от това, че са застреляли шефа им".


Според Екхард Нецман, който е ръководил строителството на електроцентралите в ГДР, съдбата на "Тройханд" е щяла да бъде различна, ако Родевер не е бил убит. "Той беше работил в индустрията и познаваше мириса на машинно масло. Вярвам, че намерението му е било да спаси много повече източни предприятия", казва Нецман.


Невъзможното оздравяване


Една година след обединението на Източна и Западна Германия служителите на "Тройханд" вече са 3 хил. Те не са работили заедно дотогава, а работният процес се променя ежедневно.


Бригита Кауерс вижда обява във вестника, че "Тройханд" набира служители. Тя има опит в плановата комисия на ГДР и получава работата. В първия ден на новата позиция й е поставена и първата задача - да отиде в държавната библиотека и да проучи как Федералната република е оперирала със собствеността си преди обединението. "През април 1990 година още не знаехме това", спомня си тя. Мария Брайтфелд-Марковски пък споделя, че с постъпването си на работа поискала указания и директиви. Шефът ѝ казал: "Нали имате глава, с която да мислите! Напишете си тогава директива, щом Ви липсва".


Адаптирането към условията на свободния пазар определено създава хаос, както разказва Хелмут Коки, ръководител на филиала на "Тройханд" в Берлин. "Имаше няколко хиляди предприятия, които ни бяха подчинени. И те практически нямаха клиенти". По това време хората искат да купуват само западни продукти, а източните компании нямат възможност да противодействат. "Никой в предприятията нямаше представа как се привличат клиенти, как се подхожда към тях. Това досега не беше играло никаква роля", допълва Коки.


Подобно на множество предприятия в страните от Източния блок, голяма част от икономиката на Източна Германия се оказва неконкурентоспособна. Затова разказва и Йоханес Лудевиг – съветник на канцлера Хелмут Кол. "Когато се срещнахме с колегите от ГДР, те ни казаха: една трета от предприятията са конкурентоспособни, за една трета можете да забравите - те трябва да бъдат отписани и закрити, и има една трета, която може да бъде запазена, но с цената на големи инвестиции". Крахът на Съветския съюз през 1991 година обаче слага и край на взаимните икономически отношения с другите държави от Изтока. Изведнъж за компаниите от ГДР не остава пазар.


Надпревара с времето


Още със създаването си "Тройханд" има за приоритет връщането на собствеността, която е била конфискувана от правителството на Източна Германия. Осигуряването на инвестиции и развитието на бизнеса остават на втори план. До 1993 година три милиона души са загубили работата си заради фалит на компании. "Само през първите три години около половината от местата в промишлеността бяха закрити", разказва Лудевиг.


Приоритетът на директорката на агенцията Биргит Бройел е приватизацията да се осъществи възможно най-бързо. До края на 1992 година почти 80 процента от предприятията са вече приватизирани. "Госпожа Бройел държеше упорито на тези четири години (в които да се осъществи приватизацията – б.р.). Това беше нереалистично и до голяма степен нечестно", смята Лудевиг.


Ускорената приватизацията води и до грешки. Хелмут Коки посочва една от тях: "До лятото на 1991 година се видя много ясно колко грешна беше идеята предприятията първо да бъдат преобразувани в дружества с ограничена отговорност или в акционерни дружества и едва след това да бъдат продавани на инвеститорите като цяло". Според Коки за въпросните инвеститори основна цел е била да получат терените. Повечето предприятия са притежавали огромни площи, тъй като в ГДР земите не са се продавали. "Повечето изобщо не се интересуваха от запазването на работните места", казва още той.


Краят на "Тройханд"


През 1993 година избухва серия от скандали: група инвеститори са изкупили фирми на безценица. Цялата година е белязана от протести - гладни стачки, демонстрации, блокиране на централата на "Тройханд" в Берлин. Един ден към нея политат яйца и домати. Бригита Кауерс по това време е на работа: "Сърцето ми се късаше, но си давах сметка, че няма друг начин. Съчувствах на протестиращите хора от селата, аз също смятах, че те трябва да се защитават".


В края на 1994 година "Тройханд" затваря врати. От следващата година дейността по приватизацията и следприватизационен контрол се поема от Федералната институция по въпросите на обединението.


Бройел обявява, че по време на дейността си "Тройханд" е осъществила приватизацията на 13 хил. компании, осигурила е 1.5 милиона работни места и 184 милиарда марки гаранции за инвестиции. Стотици от приватизационните сделки обаче все още не са довършени - част от тях чакат окончателно одобрение, други се проточват заради съмнения за злоупотреби. Същевременно от самата агенция изчисляват, че вследствие на престъпни деяния, свързани със сключените сделки, са били нанесени щети в размер на 300 милиона марки.


"Към края на "Тройханд" през 1994 година бяхме раздали около 200 милиарда германски марки за оздравяване на компании", казва Бригита Кауерс. Макар на пръв поглед сумата да изглежда огромна, средствата, които Федералната република е отпускала за субсидирането на каменни въглища например, са повече. "Ставаше въпрос за това Източна Германия да тръгне по пътя на пазарната икономика, всичко трябваше да се случи бързо, защото иначе щеше да е твърде скъпо", допълва Кауерс.


Храна за популистите


Днес, 30 години след падането на Берлинската стена и 25 години след края на дейността на "Тройханд", агенцията продължава да разбунва духовете в Германия. Популистките политически сили в страната - "Алтернатива за Германия" и Лявата партия, настояват за нови разследвания в парламента. Те срещат одобрението на много германци, според които начинът, по който е извършена приватизацията, е причина за продължаващото делене между Източна и Западна Германия - икономическо, политическо и обществено.


"В крайна сметка 88 процента от източногерманската собственост попадна в ръцете на западни компании, респективно на западногерманци", посочва Екхард Нецман.


"Това, което ме смущава, е, че служителите на "Тройханд" биват представяни така, сякаш са кандидатствали да работят там единствено, за да получат някакъв личен дивидент. За повечето от нас, които идвахме от Запада, това не беше нормална работа", обяснява Хелмут Коки и казва, че работата в "Тройханд" е "белязала" всеки един от служителите.

Ключови думи към статията:

Коментари (18)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на wnl03619584
    wnl03619584
    Рейтинг: 1749 Неутрално

    дойдохме си на думата, за лошите популисти, които искат да се разследват добрите западногермански компании откраднали активите. Лоши популисти, ей, даже толкова лоши, че ещ изритат мрксистите и ще им вземат властта на гормите!!

  2. 2 Профил на evpetra
    evpetra
    Рейтинг: 1368 Любопитно

    Интересно, има ли примери за добра приватизация в бившите соцстрани?

  3. 3 Профил на К2
    К2
    Рейтинг: 2799 Неутрално

    Здрава азиатска школовка. Интернационалисти гепаджии!

    SHADOWS of SOFIA
  4. 4 Профил на bat_plamen
    bat_plamen
    Рейтинг: 4083 Любопитно

    Щом източно -германското общество е толкова изкривено, какво ли е у нас................?

  5. 5 Профил на Нинов
    Нинов
    Рейтинг: 2532 Неутрално

    Интересно, има ли примери за добра приватизация в бившите соцстрани?
    —цитат от коментар 2 на evpetra


    В Полша беше постигната най-добрата приватизация.
    От 10 хил. държавни преприятия през 1990 год., до 2хил през 2000год. започвайки от най-големите пускайки ги на фондовата борса.

  6. 6 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 9913 Неутрално

    Шоковата приватизация при добър контрол е най-смислена. Полша направи това, Германия направи това по същия начин, но тя имаше и парите..,

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  7. 7 Профил на PisnaMi
    PisnaMi
    Рейтинг: 1588 Неутрално

    [quote#5:"Нинов"][/quote]

    Социалистическа Полша е по-особен случай. Селското стопанство се беше преобладаващо частно. Множество услуги - ресторантьорство, таксита, комунално битови услуги, се предлагаха от частници.
    За първи път отидох в Полша 1980, преди Ярузелски, и бях удивен колко много частни фирми има навсякъде. Затова и социализмът не изтри предприемаческия дух, както стана у нас.

  8. 8 Профил на Нинов
    Нинов
    Рейтинг: 2532 Неутрално

    До коментар [#7] от "PisnaMi":

    Унгария също направи успешна приватизация.
    Просто там хората са били в час, пък и държавните предприятия са се намирали в леко конкурентна среда.

    В ГДР големият проблем беше факта, че местното население искаше бързо да получи дойчмарки и заплати, като тези в Западна Германия.
    Хелмут Кол им изпълни желананието за обмяна на спестяванията както следва:
    - първите 5 хил остмарки 1:1 за вестмарки
    - останалите остмарки по курс 2:1
    При черен магурски курс преди това от 10:1.

    За стойността на предпрятията масовият източногерманец не го беше еня, защото и преди не е притежавал средства за проиводство. Важното беше да капят вестмарки с които да си купи западна кола, видеокасетофон (и порно касети) както и да пътува в Италия, Испания и Франция.

    Едва години по-късно се сети за бившите предприятия.

  9. 9 Профил на Нинов
    Нинов
    Рейтинг: 2532 Неутрално



    Интересно също как източно-германските власти въобще не са имали представа как функционира ФРГ, докато западните са имали готови планове за обединение, вкл. нови пощенски кодове, рег. номера на автомобили, междуградски тел. кодове.

  10. 10 Профил на AModoMio
    AModoMio
    Рейтинг: 1338 Неутрално

    До коментар [#8] от "Нинов":

    Едва години по-късно се сети за бившите предприятия.

    А ние нямаме за какво да се стим дори след 30 години.

    Ако този свят ти е омръзнал, то тогава опитай да го промениш
  11. 11 Профил на Нинов
    Нинов
    Рейтинг: 2532 Неутрално

    До коментар [#10] от "AModoMio":

    На българите им прецакаха неребейските левове. Направиха ги да умиргат.

  12. 12 Профил на С Стоянов
    С Стоянов
    Рейтинг: 2178 Разстроено

    Щом в Германия, при обединение с една от водещите световни икономики, последствията от болшевизма са налице, смятайте какво бедствие е това за България. А някой носталгично си желаят ,,безгрижните” времена, когато с влажни очи гледаха витрините на ,,Кореком”- а! Необяснимо!

    ВЯРНОСТ И ПОСТОЯНСТВО
  13. 13 Профил на pet_fire
    pet_fire
    Рейтинг: 4760 Неутрално

    Разликата с България е само в размера на окрадените милиарди

  14. 14 Профил на Един препатил
    Един препатил
    Рейтинг: 2955 Неутрално

    До коментар [#2] от "evpetra":
    До коментар [#5] от "Нинов":

    Примери има. В Чехия - "Шкода". В България - "Солвей Соди" и "Лукойл". Ако искате пример с цяла страна може би колегата "Нинов" е прав за Полша - не съм запознат. Но във всички случаи от приватизацията в една страна няма как всички да са доволни - и продавачи, и купувачи, и зяпачи.

  15. 15 Профил на Нинов
    Нинов
    Рейтинг: 2532 Неутрално

    До коментар [#14] от "Един препатил":

    Чешката приватизация също е била бандитска, като българската.

    Иначе от българската най-успешна е на завода за шоколад в центъра на София, който сега е Нестле, на Медодобивния комбинат в Пирдоп (сегашния Аурубис), както и на други подобни предприятия от тежката индустрия.

  16. 16 Профил на Един препатил
    Един препатил
    Рейтинг: 2955 Неутрално

    До коментар [#15] от "Нинов":

    За чехката не съм много съгласен - мой познат ми е разказвал интересна история за разговорите си с един пенсиониран чехски генерал как е била замислена и проведена приватизацията там.
    А за българската зная интересна история от първо лице - един неволно подслушан от мен разговор в самолета Париж-София още през 1990 г.
    Ама и двете са доста дългички, пък и вече е късно - някой друг път.

  17. 17
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  18. 18 Профил на evpetra
    evpetra
    Рейтинг: 1368 Неутрално

    До коментар [#14] от "Един препатил":

    Да, има много примери за успешно приватизирани предприятия, включително и у нас, които бяха обновени и оздравени от новите им собственици. Аз имах предвид общото впечатление - има ли страна, в която всички да са останали доволни от смяната на собствеността, или навсякъде се говори за престъпна, бандитска и не знам още каква приватизация, както се налага мнението у нас?





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK