Германски кмет: Част от българите имат друга представа за образование и възпитание

Град Ален

© Associated Press

Град Ален



За 7 години броят на българите в германския град Ален се е увеличил над 7 пъти. А нови продължават да идват. Какви проблеми създава това на местната управа - Александър Детев от "Дойче веле" разговаря с кмета на Ален Александър Бергер.


Все повече българи избират да имигрират в Германия. По данни на Федералната статистическа служба през 2007 г., когато България бе приета в Европейския съюз (ЕС), броят на българските граждани на територията на Германия е бил под 50 хиляди. Към 2014 г., когато германският трудов пазар беше отворен за българи и румънци, те вече са били 183 хиляди, а към края на 2017 година – 310 415.


Българите избират не само големите германски градове, но и по-малките общини. Един такъв пример е 50-хилядният град Ален в провинция Северен Рейн-Вестфалия. Преди седем години българите и румънците там са били под 200, а днес вече надхвърлят 1400. Подобна е ситуацията и в други населени места в окръг Варендорф. Александър Детев потърси за коментар кмета на Ален Александър Бергер, който наскоро обсъди тази проблематика с колегите си от други градове в района.




Доктор Бергер, пред медиите посочихте, че общините не могат поотделно да се справят с проблемите, пораждани от миграцията от България и Румъния. Какви са те?


Не обичам да говоря за проблеми, когато става въпрос за хора. Визирах предизвикателства, които възникват от преселването на групи хора от тези държави. От началото на 2019 г. миграцията от Югоизточна Европа, особено тази от България и Румъния, е тема за градската администрация, държавните институции и политиката. Нека подчертая, че вътрешната за ЕС миграция сама по себе си не представлява проблем - такъв по-скоро са бедността, някои дефицити в образованието и до известна степен експлоатацията на труда.


При нас идват предимно хора в работоспособна възраст, но децата и младежите до 18 години съставляват около 1/3 от всички чужденци. От България повече са семействата с деца, от Румъния е по-висок процентът на мъжете имигранти. Някои училища и детски градини в източната част на Ален регистрират сериозен ръст на деца от чужбина. Към август 2019 г. 266 деца и младежи в училищна възраст от Югоизточна Европа са посещавали различни училища в Ален.


А това е огромно предизвикателство за институциите: част от тях са свързани с различните представи за образование и възпитание, например нередовното ходене на училище или детска градина. Впечатление прави и социалното поведение. Основна спънка за интеграцията при новодошлите е недостатъчното владеене на немски език. Поради тези причини интеграцията на хора, които в родните си страни не са получили необходимото образование или професионална подготовка, е предизвикателство. В градове като Дортмунд, Хаген, Есен и Хам говорим основно за роми, които - заради дискриминация или трудни условия на живот - избират да емигрират от родните си държави.


През 2015 година спечелихте местните избори в Ален. Как се промени ситуацията оттогава? Има ли ръст на имигрантите от България и Румъния?


От 2007 година насам нараства броят на емигриращите от България и Румъния към страните от Западна Европа. Още по-засилена емиграция се наблюдава след отварянето на трудовия пазар през 2014 година. В Германия имигрантите виждат големи шансове, тъй като е известно, че има глад за работна ръка, включително в нископлатените сектори. В Ален също постоянно нараства броят на преселниците от двете страни - от 193 души през 2012 година на 1 422-ма към средата на 2019 година.


Каква може да мотивацията на тези хора да се преместят в Ален? Успяват ли всички чужденци да намерят работа и ако не - защо според вас остават в града?


Трудовата миграция надделява над миграцията заради бедност. Така че повечето новодошли имат работа. Ален предлага няколко възможности за имигрантите. Градът и близките общини предлагат работни места, включително в нископлатените сектори. На първо място трябва да се отбележи сериозната местна индустрия в региона. След миграцията в предишни години в града има голяма група от хора, които говорят турски език. Много българи говорят турски и затова намират допирни точки. Друг фактор са сравнително по-ниските наеми за жилище в Ален.


Обсъдихте темата с други кметове от района. С еднакви предизвикателства ли се сблъсквате и какви са възможните решения?


Има известни разлики в имигрантските групи в отделните общини. Но в общи линии условията и предизвикателствата са същите. За градовете е важно новите жители да не бъдат изолирани, а да станат част от обществото. Поради тази причина трябва да се постараем да не се образуват паралелни общества, които живеят изолирани. Досега успяваме. Положителна е и равносметката ни от осигуряването на преводачи при първоначалната адресна регистрация на новодошлите. Това им дава възможност да получават консултация при първия контакт с властите, да получат отговори на конкретни въпроси, свързани със съвместния живот и интеграцията.


Можете ли да се похвалите с примери за успешна интеграция? По какви програми работите и кои от мерките вече са били приложени?


Ние сме в началото на нашите усилия. Искаме да привлечем вниманието към тази проблематика, за да не се допускат сериозни грешки. Обещана ни е подкрепа от управата на провинция Северен Рейн-Вестфалия, която също има интерес да не се допускат неприятни изненади. Относно Ален – ние сме свикнали с трудовата миграция, тук я познаваме от повече от век. Нашият град се е разраснал и забогатял именно благодарение на миграцията, свързана с минната индустрия. Затова и хората в Ален не са против мигрантите. В нашия град живеем мирно цели 111 националности. Това е нашата сила!

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK