Климат, бюджет, Брекзит: Лидерите на ЕС ще обсъдят теми с взривоопасен потенциал

Европа да бъде първият неутрален по отношение на климата континент до 2050 г. Дългосрочният бюджет на Европейския съюз да отговаря на интересите и на нетните платци, и на основните бенефициенти на еврофондове. И, разбира се, какви ще са отношенията с Великобритания след Брекзит.

Темите на последния за годината Европейски съвет, който вече няма да бъде председателстван от Доналд Туск, имат потенциал да доведат до големи спорове и се провеждат в ключов ден за Обединеното кралство.

В заседанието ще участват лидерите на 27 страни - членки на ЕС: британският премиер Борис Джонсън няма да пътува до Брюксел заради предсрочните парламентарни избори в страната му.

Дневният ред на Шарл Мишел, новия председател на Европейския съвет, и Урсула фон дер Лайен, която ще отстоява позицията на Европейската комисия, обещава разгорещени дискусии по въпроси, за които няма единодушие.

За климата – трябва още работа

Лидерите на ЕС се подготвят за разгорещени дискусии за климата по време на срещата на върха в Брюксел.

Във вторник Шарл Мишел заяви, че е "необходима още политическа работа", за да могат лидерите да подкрепят целта за климатично неутрален ЕС до 2050 г., което означава максимално съкращаване на емисиите на въглероден диоксид и компенсиране на оставащите чрез абсорбиране (от почвите, горите и технологията).

През юни страните - членки на ЕС, не успяха да постигнат единодушие. Три държави, които все още са доста зависими от изкопаемите горива, особено от въглищата, се противопоставиха заради опасенията си от труден енергиен преход, особено от социалното му измерение: Полша, Унгария и Чехия.

Дебатът ще се води ден след представянето на "Зелената сделка" от Европейската комисия, която бе обещана от Урсула фон дер Лайен, преди да бъде избрана за председател на ЕК, и която през следващите месеци ще стане част от няколко законодателни инициативи (повече четете тук).

Според дипломати и документи, цитирани от "Ройтерс", и сега Полша, Унгария и Чехия са изразили възражения срещу ангажимента за климатична неутралност на ЕС до 2050 г.

Бюджетът – разделението продължава

Всъщност борбата с климатичните промени зависи от финансирането, което ЕС ще отдели за нея. Но дискусията за бюджета за периода 2021-2027 г. едва започва и обещава бурни дебати на утрешното заседание. Между държавите членки има сериозни различия.

Първоначално целта беше до края на годината да има споразумение, като за начална точка се използва проекта на Европейската комисия за бюджет на стойност 1.13 трилиона евро. Дълбоките различия по чувствителни въпроси като размера на бюджета и орязването на традиционни политики наред с Брекзит и забавянето на встъпването в длъжност на новата ЕК изместиха крайния срок в следващата година.

Битката за бюджета традиционно е една от най-ожесточените в Брюксел. Тя освен това се води в много измерения. Страните може да се съюзят около защитата на селскостопанските субсидии например, но да са на различни мнения за размера на бюджета за регионално развитие. Франция и Германия са на една страна, що се отнася до въвеждането на връзка между финансирането и зачитането на върховенството на закона, но са в много различни лагери, когато стане въпрос за парите за фермерите (повече четете тук).

Страните - привърженички на икономиите, водени от Германия, настояват бюджетът да се задържи на едва 1% от брутния национален доход на ЕС – под предложенията на еврокомисията за 1.11% и тези на Европейския парламент (1.3%).

Финландия, която до края на годината е ротационен председател на Съвета на ЕС, предложи в началото на декември компромисен вариант - 1.07% от БНД на блока.

Той обаче е малко вероятно да помогне за излизане от задънената улица. Урсула фон дер Лайен заяви, че е "обезпокоена" от предложените в него "драстични орязвания" на бюджета в сектори, които могат да бъдат засегнати, като например "Фронтекс" (службата за охрана на границите на ЕС), отбраната, цифровите технологии и "усилията за озеленяване на икономиката".

Освен това Германия и други по-богати страни заемат твърди позиции пред натиска да се откажат от т.нар. рабати, или "корекции", отстъпки, които смекчават разходите им за еврочленство.

В документ, видян от "Файненшъл таймс", те предупреждават, че "натоварването на малък брой държави членки с увеличаваща се финансова тежест няма да бъде приемливо за нашите граждани" и че Брекзит ще увеличи непропорционално техния дял финансиране за бюджета на ЕС.

Техните опоненти, от Франция до Испания и Полша и Литва, настояват, че отстъпките за богатите държави членки вече не могат да бъдат оправдани.

Орязването на средствата за кохезионната политика и предложението те да се отпускат само ако се спазва върховенството на закона също разделят държавите членки.

По време на Европейския съвет през октомври премиерът Бойко Борисов каза, че при определянето на следващия многогодишен бюджет на ЕС България ще отстоява позицията за праг от 1.3% от съвкупния брутен национален продукт на 27-те страни (повече четете тук). България освен това е групата "Приятели на кохезията", съставена от страни предимно от Източна и Южна Европа, която се бори за запазване на финансирането за регионално развитие.

Брекзит - все още неизвестност

На втория ден от срещата си (13 декември) лидерите ще обсъдят Брекзит и подготовката за предстоящите преговори за бъдещите отношения с Великобритания след излизането ѝ от ЕС. В петък трябва да станат известни окончателните резултати от предсрочните избори в страната, които се провеждат днес.

Предвид факта, че Брекзит е планиран за края на януари, а договорът за излизане от ЕС все още чака да бъде ратифициран, европейските лидери внимателно ще следят резултата. Освен това в петък е планиран дебат, на който да бъдат определени приоритетите на 27-те в бъдещите преговори с Лондон, особено в сферата на търговията.

Според проектозаключение, видяно от "Франс прес", 27-те ще призоват комисията да започне обсъжданията "незабавно" след Брекзит.

"Трябва да успеем бързо да продължим напред след" тези избори, заяви в сряда френският президент Еманюел Макрон след среща с Шарл Мишел в Париж. Той посочи, че трябва да бъде "съхранен следваният досега метод: единство на 27-те, водене на преговорите единствено от Мишел Барние, непреклонност при отстояването на нашите интереси, без да се поддаваме на натиск и спазвайки заедно с Великобритания условията на честна конкуренция".

Наскоро британският премиер Борис Джонсън заяви, че ако неговата Консервативна партия спечели парламентарните избори другата седмица, то обществото може скоро да спре да говори за Брекзит.