© Associated Press
Германската икономика не е застрашена от рецесия – това е добрата новина. Но пък и очакванията за 2020 година не са особено оптимистични, показва допитване до най-важните браншови съюзи, за което разказва Клаус Улрих в статия за "Дойче веле".
Традиционно в края на годината Институтът за германска икономика пита 48 браншови съюза за техните очаквания за следващата година. Как ще се развиват производството, заетостта и инвестициите? Този път картината е доста смесена - продължилият десет години подем приключва и като че ли тази страницата предстои да бъде затворена.
"Продължителният, стабилен, траен и осигуряващ заетост подем свърши", казва директорът на института Михаел Хютер. От началото на 2018 конюнктурата е преминала във фаза на умерен растеж. Под влиянието на различни икономически фактори през последното тримесечие промишлеността дори изпадна в рецесия.
Това е свързано и с обстоятелството, че ситуацията в отрасли като автомобилната индустрия отново се нормализира след една особено добра фаза. Освен това геополитическите рискове, както и предизвикателствата, свързани с дигитализацията и измененията в климата, породиха несигурност сред фирмите и потребителите.
Разминавания в очакванията
Направеното допитване отразява различните очаквания на най-важните браншове. Отрасли като машиностроенето, химията, металообработването, автомобилостроенето и електротехниката вече са в определен застой, те по-скоро проявяват сдържаност в прогнозите си. Същото се отнася и за браншовете, засегнати в структурен план от промените в ползваните от Германия енергийни източници (постепенният отказ от ядрена енергия и прекратяването на въгледобива), т.е. целия енергиен сектор, минното дело и нефтопреработването.
И в банковото и финансовото дело очакванията са по-скромни, политиката на ниски лихви и държавната регулация дават съответното отражение. Изключение в тази сфера са управлението на финансовите потоци и лизинговият бранш - там след няколко лоши години отново има развитие.
На другия полюс са оптимистичните очаквания в строителството и занаятчийството, макар перспективите там да не са толкова розови, колкото през последните години - в тези отрасли все още се очаква ръст от шест процента след осем на сто предишната година.
Рисковете за конюнктурата
Изпълнението на тези очаквания зависи и от развитието на конюнктурата като цяло. Според Хютер в това отношение съществуват комплексни рискове: "Дори търговският конфликт между САЩ и Китай да бъде разрешен, за което има надежди, в световната икономика пак ще остане неуютно." Европа се оказва между два стола в конфликтите между големите сили САЩ, Русия и Китай.
Заради тези конфликти намалява и ролята на глобализацията като мотор на конюнктурата в Германия. "Не можем - както в последните десетилетия - да разчитаме на импулси отвън, трябва сами да положим усилия", препоръчва Хютер.
Развитието на германската икономика чрез собствени импулси обаче е възпрепятствано, тъй като на германските политици не им се удава да създадат подходящите рамкови условия за справяне с големите актуални предизвикателства - застаряването на обществото, дигитализацията и изискванията за намаляване на изхвърляните емисии въглероден двуокис заради измененията в климата, твърди Хютер.
Едва 0.2 на сто ръст?
Затова и неговата лична прогноза е по-скоро скромна: "През 2019 имахме ръст 0.5 процента, за следващата година очакваме 0.7, т.е. разлика почти няма да има. Това означава, че икономиката тъпче на място."
