Новата културна война на Испания

Пабло Иглесиас и Педро Санчес

© Reuters

Пабло Иглесиас и Педро Санчес



След най-проточилия се "висящ" парламент в съвременната ѝ история и още едни общи избори Испания най-накрая има парламент. Педро Санчес ще остане в "Ла Монклоа", резиденцията на премиера, но е трудно да се каже за колко дълго.


Той беше одобрен с рекордно ниско мнозинство - 167 гласа "за", 165 "против", 18 "въздържал се". Въпреки че сформира коалиционно правителство (първото от връщането на демокрацията през 1978 г.), Санчес може да разчита само на комбинираните 155 места на неговата социалистическа партия и на "Подемос" на Пабло Иглесиас, което го прави зависим от подкрепата на осем други партии. Предвид че никое предишно испанско правителство не се е нуждаело от подкрепата на 10 партии, за да прокара законодателство, това добавя елемент на нестабилност към ръководството му.


Но проблемите на Санчес не свършват тук. За да има това крехко малцинство, той си осигури гласуването с "въздържал се" на две токсични партии - Републиканска левица на Каталуня (лява каталунска сепаратистка група, водена от намиращия се в затвора Ориол Жункерас) и баската "Билду", политическото крило на бившата терористична организация ЕТА, убила над 850 души.




Санчес си осигури въздържанието на Републиканска левица на Каталуня, като подписа документ, обещаващ да започне нов етап в диалога с каталунските сепаратисти и накрая да проведе консултация с каталунците.


Фактът, че документът не ограничава разговорите до конституцията от 1978 г., нито пък дефинира целите им, както и че говори за "политически конфликт", основно искане на сепаратистите – доведе до политическа буря. Дори някои социалистически лидери твърдят, че Санчес е продал конституцията за шепа гласове (той отхвърля тези обвинения). Документът е достатъчно неясен, за да подкрепи аргументите и на двете страни.


Новата културна война на Испания

© Reuters


Това заседание на парламента показа, че Санчес сега е по-слаб, отколкото беше през април, когато не успя да сформира управляваща коалиция с "Подемос". Очакванията му, че ще смачка Иглесиас и ще спечели мнозинство на нови избори, се оказаха погрешни. А по време на предизборната кампания пое силни ангажименти да отстоява конституцията и да се бори със сепаратизма. Заради обръщането на позицията му по тези въпроси той загуби доверие и така се изостри слабостта му.


Има поне една област, в която Испания е много по-различна от останалата част на Европа. Докато навсякъде другаде на континента културните войни като цяло се въртят около европейската интеграция, външната политика, имиграцията и морални въпроси, като правата на ЛГБТ общността, абортите и половете, Испания поддържа широк консенсус по тези теми.


Най-вълнуващите разделения между испанските партии и гласоподаватели възникват в области като националната идентичност, конституцията и монархията, наследството от режима на Франко. Когато тези противоречия се проявят, Испания се изправя пред много от същите проблеми като тези в останалите европейски страни – политическа поляризация, институционална слабост, медийни пристрастия и обществено мнение, доминирано от гневни лидери в социалните медии.


Встъпването в длъжност на най-фрагментирания парламент от изборите през 1979 г. ще постави началото на период на културна война, центрирана върху националната идентичност. Това вероятно ще има две основни последици за испанската външна политика.


Пабло Иглесиас реагира след спечеления вот в парламента

© Reuters

Пабло Иглесиас реагира след спечеления вот в парламента


На първо място, ако външната политика пострада от необходимостта да се гарантира икономическото оцеляване по време на консервативното правителство на Мариано Рахой, по подобен начин и каталунската бъркотия ще консумира много енергия.


На второ място, въпреки че лидерите на "Подемос" не се очертава да контролират силни министерства, което би трябвало да осигури приемственост във външната политика и отбраната, засилващото се напрежение в Боливия, Близкия изток и Венецуела може да предизвика сблъсък между противоположните визии за външната политика на социалистите и "Подемос". Това вероятно ще отслаби международното доверие в испанското правителство.


Испания ще опита да завърши завръщането си на международната арена, започнато от Санчес през юни 2018 г., но ще трябва да го направи на фона на засилена нестабилност у дома.


Авторът е ръководител на Мадридския офис на Европейския съвет за външна политика.

Ключови думи към статията:

Коментари (10)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на selqnin
    selqnin
    Рейтинг: 2256 Неутрално

    Жална им майка на испанците с тези ляво неориентирани...субекти...!!!

  2. 2 Профил на Големи яйца:)
    Големи яйца:)
    Рейтинг: 832 Весело

    Какъв е тоя франкист автор на текста? Искрено се забавлявах докато четох терзанията му.

  3. 3 Профил на ptichka007
    ptichka007
    Рейтинг: 302 Неутрално

    Авторът на статията - Хосе Игнасио Торебланка - е политически анализатор и редактор във в. "Ел Мундо" - испанска медия със силно консерваторски привкус. Това обяснява простоватия анализ, арогантността и глупостите, които е надраскал.

  4. 4 Профил на Големи яйца:)
    Големи яйца:)
    Рейтинг: 832 Весело

    До коментар [#3] от "ptichka007":

    Е това обяснява много неща. Човек като чете "анализа" му ще каже, че Испания има проблем само с Каталуня и баските. Това корупцията, безработицата, некомпетентните политици и отчайващо прогнилата им съдебна система не са никакъв проблем.

  5. 5 Профил на Gustav Mahlerov Vienski
    Gustav Mahlerov Vienski
    Рейтинг: 548 Неутрално

    Най-големият проблем / в смисъл на опасен/ е левичарската пързалка, по която се пързалят испанците. Както между другото и други западноевропейци... Детайлите не са толкова интересни, щото се повтарят в другите страни, като борбата за независимост, задлъжнялостта, слабата модернизация и забавянето на новите технологии и т.н.
    Всеки иска кинти без да ги е заработил! ЕЦБ отпуска евтини кредити и левичарството процъфтява, задлъжнялостта расте и всички щракат с пръсти....

    Не знам къде и как ще свърши всичко това, но няма да е щастливо.

  6. 6 Профил на Ivan_
    Ivan_
    Рейтинг: 3050 Весело

    До коментар [#1] от "selqnin":

    До коментар [#5] от "Gustav Mahlerov Vienski":

    Няма място за безпокойство и това правителство на Санчес няма да изкара дълго. Аз съм убеден, че ще има отново предсрочни избори, само не зная колко скоро ще бъдат...

    Да видим ще устиска ли това правителство до края на годината...

    Модератора е неадекватен!
  7. 7 Профил на Sar
    Sar
    Рейтинг: 572 Неутрално

    "Медийни пристрастия" - коренът на всяко зло.

  8. 8 Профил на eti mehter
    eti mehter
    Рейтинг: 4165 Весело

    На второ място, въпреки че лидерите на "Подемос" не се очертава да контролират силни министерства, което би трябвало да осигури приемственост във външната политика
    =======
    :).....иберийската парламентарна демокрация. ....бамбашка....

    Bukalemun
  9. 9 Профил на ptichka007
    ptichka007
    Рейтинг: 302 Неутрално

    До коментар [#4] от "Големи яйца:)":

    Обяснява, обяснява, ама гледай патреотите и троловете колко минуси са ни наплескали :) Мнението ни за пристрастния "анализ" на местния неофранкист-автор на статията не се приема от българските всезайковци.

  10. 10 Профил на Големи яйца:)
    Големи яйца:)
    Рейтинг: 832 Неутрално

    До коментар [#9] от "ptichka007":

    Да така е. :) Интересното е, че много хора си мислят, че Испания е една демократична държава където властва върховенството на закона и например когато идват десни партии на власт то управлението им е дясно. И обратно - когато идват левите, то те правят лява политика. А истината е, че и там подобно на нас си има задкулисие в лицето на IBEX което решава кой и как да управлява.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK