Брекзит беше разсейване - Европа се готви за адски трудна 2020

Брекзит беше разсейване - Европа се готви за адски трудна 2020

© Reuters



Избори 2022

Откакто Великобритания гласува да напусне Европейския съюз през 2016 г. Брекзит предизвика огромно главоболие.


Бяха необходими двама премиери, 1274 дена, три отлагания и избори два пъти, за да бъде най-накрая сделката за излизането от ЕС сметната за приемлива от британския парламент, напомня Си Ен Ен. Освен всичко това обаче Брекзит изсмука сили от Брюксел, тъй като дипломатическата енергия на ЕС беше съсредоточена основно върху въпроса за излизането на една държава членка от блока.


През това време ЕС беше принуден да отдава по-малко внимание на други проблеми сред останалите страни. Проблеми, които представляват много по-голяма дългосрочна заплаха за европейския проект, отколкото Брекзит би могъл – държави игнорират върховенството на закона, отклоняват се от европейските стандарти за човешките права и се подиграват със свободата на словото.


Върховенството на закона - а сега накъде?




Най-скорошният пример идва от Полша, където Върховният съд на страната се наложи да предупреди управляващата партия "Право и справедливост", че предложените от нея съдебни реформи може да нарушават европейското право по толкова крещящ начин, че е възможно тя да бъде изключена от ЕС.


Според критици кабинетът на "Право и справедливост" консолидира властта си с промените за сметка на върховенството на закона, включително чрез възможността да бъдат отстранявани съдии, които смятат, че магистрати, номинирани от Националния съдебен съвет, назначаван предимно от доминирания от партията парламент, не са независими.


Думите на съда обаче може и да са малко пресилени, защото всъщност съюзът няма механизъм за изгонване на държави и това се видя най-ясно по време на гръцката дългова криза.


Предложените реформи не зачитат изискването на ЕС, че съдилищата трябва да действат независимо от правителството, но това не значи, че Полша ще бъде изключена от ЕС.


По принцип е възможно правата ѝ на гласуване да бъдат замразени чрез задействаната срещу нея процедура по член 7 от Договора за ЕС. Но дори и това да стане, което граничи с невъзможното, Полша ще продължи да бъде държава членка на Евросъюза.


Полският премиер Матеуш Моравецки

© Reuters

Полският премиер Матеуш Моравецки


А тя далеч не е единствената, изправена пред подобни проблеми. През последното десетилетие премиерът Виктор Орбан засили контрола си върху съдилищата, академичните институции, централната банка и медиите в Унгария.


ЕС задейства процедура по чл. 7 и срещу Унгария, но Варшава и Будапеща си обещаха да се защитават като взаимно налагат вето на налагането на най-тежките санкции, за което е необходимо единодушие.


Междувременно в Малта премиерът Джоузеф Мускат бе многократно призован да подаде оставка заради твърденията, че членове на администрацията му са замесени в убийството на разследващата журналистка Дафне Каруана Галиция. В края на декември Европейският парламент гласува с 581 гласа "за" и 26 "против" в подкрепа на резолюция за започване на процедурата по чл,. 7 и срещу Малта. Мускат казва, че ще подаде оставка през януари, но отрича да е извършил нещо нередно.


Виктор Орбан

© Reuters

Виктор Орбан


И докато старите механизми се оказват недостатъчно ефикасни за възпиране на нарушения на законността, Брюксел върви към създаването на нов инструмент.


През лятото Европейската комисия предложи "създаването на цикъл за преглед на прилагането на върховенството на закона с цел да се наблюдават промените в държавите членки, както и чрез осигуряването на ефективна реакция". Новата Европейска комисия на Урсула фон дер Лайен потвърди намерението си да въведе такъв механизъм. Той се очаква не по-късно от първите месеци на 2020 г. и не е изключено да бъде обвързан със спиране на евросредства при нарушения, срещу което се обявиха едни от най-големите им бенефициенти - Полша и Унгария.


ЕС е в задънена улица и за Механизма за сътрудничество и проверка за България. В края на октомври Еврокомисията обяви, че смята, че мониторингът на правораздавателната система трябва повече да не се прилага спрямо страната, но също така комисията няма сама да вземе това решение (макар това да е нейно изключително право), а ще се съобрази и с мнението на Европейския парламент и Европейския съвет на държавните лидери на 27-те страни членки. Няколко влиятелни държави членки вече се обявиха против отпадането на механизма.


Предизвикателствата пред ЕС през 2020 г. не са ограничени само до върховенството на закона. Континентът е сериозно разделен как да се справи с икономическите предизвикателства и каква роля трябва да играе Европа на световната сцена.


Бюджетът - взривоопасни преговори


През тази година лидерите на ЕС ще трябва да преодолеят различията си за следващия дългосрочен бюджет на блока за 2021-2027 г.


Доста пазарлъци се задават около многогодишната финансова рамка и защото Брекзит ще значи по-малко пари в бюджета. Освен това за новите приоритети като борба с климатичните промени и управление на миграцията ще са необходими средства, които досега отиваха в подкрепа на фермерите и по-бедните региони, отбелязва "Ройтерс".


Българският премиер Бойко Борисов - за него въпросът с отпадането на мониторинга е карта за вътрешна политическа употреба

© Reuters

Българският премиер Бойко Борисов - за него въпросът с отпадането на мониторинга е карта за вътрешна политическа употреба


Размерът на бюджета ще е част от голямата битка. Европейската комисия предложи бюджет от 1.11% от брутния национален доход на 27 държави членки. Европейският парламент настоя за 1.3%, а правителствата на Германия, Австрия, Холандия, Швеция и Дания, които плащат повече в бюджета, отколкото получават, искат той да бъде не по-голям от 1%.


Финландия, която до края на 2019 г. беше ротационен председател на Съвета на ЕС, предложи 1.07% или 1.087 трилиона евро за следващите седем години.


Още за разделенията на държавите членки и каква е позицията на България за дългосрочния бюджет на ЕС четете тук и тук.


ЕС - световен лидер


В същото време Урсула фон дер Лайен обяви като една от първостепенните си амбиции да работи за отстояване на ролята на ЕС на световната сцена.


Преди комисията ѝ да бъде одобрена от Европейския парламент тя каза: "Светът днес тъне в размирици, прекалено много сили говорят на езика на конфронтацията, но милиони излизат на улиците, за да изискват демократична промяна. Светът има нужда от лидерството ни повече от всякога. Трябва да сме сила, която се бори за мир и положителна промяна. Да покажем на партньорите ни в ООН, че могат да разчитат на нас. Да демонстрираме на Западните Балкани, че споделяме един континент, една култура, една история, ще споделяме и една и съща съдба, вратата ни остава отворена".


Урсула фон дер Лайен

© Reuters

Урсула фон дер Лайен


Но за да го постигне, ЕС трябва да говори с един глас по световните теми. А разделението пролича много скоро след встъпването в длъжност на Фон дер Лайен - на последния Европейски съвет за годината ЕС остави Полша извън споразумението за намаляване на емисиите на парникови газове до нула до 2050 г. след дълги пазарлъци с три от източните страни членки, които поискаха повече средства за икономически преход и подкрепа за ядрената енергия.


Чехия и Унгария се отказаха от възраженията си, след като получиха гаранция, че ядрената енергия ще бъде призната като начин за намаляване на емисиите на парникови газове. Но Полша остана против една от ключовите политики на Фон дер Лайен - Европейската зелена сделка.


Още за климата


В рамките на тази стратегия, целяща да се превърне в законодателство политическата амбиция Европа да стане първият в света неутрален по отношение на причинителите на промени в климата континент до 2050 г., в началото на тази година комисията ще представи първия европейски закон в областта на климата, както и план за инвестиции за устойчива Европа.


За да може и частният сектор да допринесе за финансирането на зеления преход, тази година комисията ще представи и стратегия за зелено финансиране.


Морков или тояга?


Европа трябва да действа, ако иска проектът да оцелее, пише Си Ен Ен. Въпросът е дали трябва да използва тоягата или моркова, за да възстанови единството си.


По думите на Мухтаба Рахман, управляващ директор на изследователската и консултантска фирма Eurasia Group, "единственият лидер с последователна визия е (френският президент Еманюел) Макрон", който "иска да изгради консенсус по тези въпроси, но начинът, по който говори с другите лидери всъщност наранява".


Според анализатори - големите решения на ЕС през 2020 г. ще са трудни дори и ако Франция и Германия успеят да се договорят и са готови да действат. Марк Ленърд, директор на Европейския съвет за външна политика добавя -"ако не, действително ще бъде много, много трудно." (Още за отношенията Меркел - Макрон - тук)


В края на миналата година Берлин и Париж заговориха заедно и за нуждата от основен ремонт на Европейския съюз.


Според Ронан Маккри, преподавател по европейско право в University College London, Брекзит по-скоро подсили ЕС.


Без Брекзит, зад който да се крие, обаче ще бъде невъзможно да се игнорира крехкостта на съюза.


Всичко, което трябва да знаете за:
Избори 2022

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK