Готова ли е България за "зелен преход" - отговорите на български евродепутати

Готова ли е България за "зелен преход" - отговорите на български евродепутати

© Reuters



От липса на подготовка до положителни очаквания. Пред "Дневник" български евродепутати изразиха различни мнения за представения от Европейската комисия план за Зелена сделка, т.нар. Фонд за справедлив преход и тяхното отражение в България.


Вчера Брюксел обяви, че Европейският съюз си поставя за цел да стане до 2050 г. първото международно държавно обединение, което има неутрален ефект върху промените в климата. За това са нужни значителни инвестиции от националните публични и частни сектори и един от тях ще е представеният вчера План за устойчиво инвестиране в Зелената сделка на Европа. Предназначението му е да мобилизира обществени ресурси и да стимулира включването на частни фондове чрез финансови инструменти на ЕС - в частност InvestEU - което да доведе до поне 1 трилион евро инвестиции (повече четете тук и тук).


Възможности и рискове


"Струва ми се, че България към момента не показва някакви сигнали за подготовка, че е готова с идеи, с решения за тази трансформация. Решения, които биха могли да бъдат от полза при възползването от тези средства, които ще бъдат отпуснати, не само средства, и фондове, които ще бъдат отпуснати от ЕС за трансформацията на европейската икономика в по-екосъобразна", коментира Петър Витанов (БСП/Прогресивен алианс на социалистите и демократите).




Попитан за стъпките, които според него България би трябвало да предприеме във връзка с този план, Витанов отговори: "Ние всички виждаме какво е състоянието на климата, не може като щраусите да си заровим главата в пясъка. Виждаме, че климатичните промени влияят върху нашия бит. Ежедневно виждате какъв въздух дишаме в София, каква вода пием. Не може да пренебрегваме проблема. Ние трябва да се възползваме, защото, обективно погледнато, въгледобивът, в Маришкия басейн има въглища за още 20-30 години, но преди това въгледобивът ще бъде забранен. Тоест тези хора, които са ангажирани, трябва да намерят друго препитание. За да намерят друго препитание, държавата трябва да е готова с програми по преквалификация, с откриването на нови работни места, които да компенсират трансформацията на икономически дейности в целия регион."


Петър Витанов

© European parliament (audiovisual service)

Петър Витанов


За представените вчера от Европейската комисия инструменти за подпомагане на най-засегнатите райони,той каза, че "това безспорно създава възможности, но крие и своите рискове". Отбеляза, че "за нас като социалисти, като леви хора, е важно да няма хора, които остават под чертата, тоест ЕС и националните правителства да се погрижат за всички тези хора, които ще бъдат ощетени от трансформацията на икономиката. Дали е достатъчно – времето ще покаже".


Обясни, че т.нар. Механизъм за справедлив преход включва сам по себе си Фонда за справедлив преход. "Този фонд за справедлив преход са седем милиарда и половина. Всяко евро от него ще привлича допълнителни средства от "Европейския социален фонд плюс", от националното законодателство. Предвиден е механизъм за стимулиране на частните инвестиции в размер на 45 милиона евро от Европейската инвестиционна банка, която да стимулира зелени политики, енергоефективни политики. Предвидени са още редица механизми, които в крайна сметка да доведат до едни средства в размер на около 100 милиарда, които да послужат точно за тази трансформация. А дали те са достатъчни, времето ще покаже", допълни евродепутатът.


Той изрази надежда, че България ще предприеме съответните стъпки, които да дадат възможност да се възползва от тези средства по възможно най-ефективния начин, "а не както до момента – с множество злоупотреби в сферата на усвояването на европейските фондове".


Достатъчно време за адаптация


Предизвикателства според Андрей Новаков (ГЕРБ/Европейска народна партия) няма да има само пред България, а и пред целия Европейски съюз, защото сделката засяга почти всяка политика, която ЕС в момента изпълнява, и всяка негова държава членка.


"Ние като всички останали държави имаме своята специфика. В случая с енергетиката, производството, тежката промишленост. Но имаме достатъчно дълго време, за да се адаптираме, а не малко финансиране. Така че Зелената сделка е нещо, което ние подкрепяме, но това не бива да става на всяка цена и не бива да става за сметка на индустриите, които създават хиляди работни места", подчерта Новаков.


Според него "тя би била полезна, ако не създава шок в един или друг сектор на икономиката и ѝ се даде достатъчно време, за да бъде възприета и от хората".


"Очевидно е, че Европа върви натам, а и целият свят, но знаем, че подобни реформи няма как да се направят за месец или два. Ако питате какво ще се случи с енергетиката в България, която 40% идва от ТЕЦ-ове, изгарящи въглища, веднага трябва да приведем пример, че в Полша са 80%. Въглищни мини има все още и в Чехия, в Словакия, в Германия дори. Това е предизвикателство, пред което доста държави членки трябва да се изправят, и в сътрудничество с тях мисля, че ние също ще се справим", допълни евродепутатът.


Андрей Новаков

© European parliament (audiovisual service)

Андрей Новаков


За Фонда за справедлив преход обясни, че става въпрос за 7.5 милиарда ново финансиране. "Аз приветствам такова нещо, защото когато поставяме нови и амбициозни цели, ни трябва ново и амбициозно финансиране. Не бях съгласен да се взимат пари от съществуващи фондове, без значение дали е за земеделие, дали говорим за развитие на транспортна инфраструктура, ако искате дори "Еразъм", за наука и да се дадат за Зелената сделка, понеже е по-приоритетно", каза Новаков, като изрази задоволство, че фондът ще има собствено финансиране.


"Разбира се, че ще има механизъм, по който този фонд ще бъде допълван и от другите, но има собствено финансиране, така че всяка държава ще може да се възползва до не повече от 2 млрд. от него, за да трансформира регионите, които са силно зависими от генериращи въглероден диоксид производства или енергиен сектор", посочи евродепутатът.


Смята за необосновани опасенията, че Фондът за справедлив преход ще е за сметка на кохезионната политика. Отново изтъкна, че той ще разполага със 7.5 млрд. евро собствено ново финансиране, което не идва от нито един друг фонд. "Разбира се, когато някой проект тръгне да се изпълнява, останалите фондове могат да трансферират част от средствата, за да помогнат този проект да се случи. В основата си Фондът за справедлив преход има самостоятелно финансиране, което не е за сметка на никой от съществуващите в момента", допълни Новаков.


Шанс


Радан Кънев (ДСБ/ЕНП) смята, че предизвикателствата, произтичащи за България от Зелената сделка, са огромни, преди всичко защото според него в България дори не се осъзнава особено от страна на правителството, че става дума за наистина мащабен икономически, индустриален, енергиен проект, а не просто за засилване на климатичните политики. "Тоест става дума за едно много голямо усилие за преформатиране и модернизиране на цялата европейска икономика, което изисква България да бъде подготвена с много сериозни стратегии и проекти, нещо, което е далеч от днешната реалност", смята Кънев.


По неговите думи "България и енергетиката, и голяма част от индустриалното производство са доста изостанали към европейски мащаб", а "Европа не е особено напреднала в сравнение със САЩ и Китай".


"За нас това трябва да се разглежда като шанс, защото ние имаме много производства и практически цялостната ни енергийна система, които и към днешна дата не са конкурентни и към днешна дата не са добре приспособени към изискванията на борбата за климата. Инвестиционният план на ЕК, Зелената сделка, дава огромна възможност, но тя е налице само ако се използва от управлението", смята евродепутатът.


Радан Кънев

© Велко Ангелов

Радан Кънев


Според него начинът, по който е предложен цялостният инвестиционен план, от който Фондът за справедлив преход е важен елемент, е достатъчен за най-засегнатите страни, ако се реализира.


"Трябва да имаме предвид, че са заложени два огромни компонента – 500 млрд. евро от бюджета на ЕС и още толкова, които са предвидени да се привлекат чрез различни форми на публично-частно партньорство – и Европейската инвестиционна банка, и програмата InvestEU, наследника на плана "Юнкер", и привличане на директни частни инвестиции в подобни устойчиви проекти." Ако целият този модел се реализира, смята Кънев, че ще е достатъчен, а "ако нещата тръгнат силно, частната компонента ще бъде привлечена".


Той коментира и страха, основно на източноевропейските държави, че такава голяма вноска от бюджета на ЕС, 500 млрд. годишно за период от 10 години, не може да не е за сметка на някои от досегашните модели на кохезионна политика.


"Аз мисля, че не трябва да се тревожим от това, а да си даваме сметка, че голяма част от кохезионната ни политика е тежко неефективна и много еднопосочна. Освен големите пътни проекти, не можем да посочим нещо друго, което е успешно реализирано с европейски средства. Ако тези пари отиват в по-интензивни инвестиции, с по-голяма добавена стойност, например модерна енергетика, пилотни проекти в съхраняване на електричество като изцяло новите технологии на прихващане на въглероден двуокис (...), ако нашите държави в Източна Европа успеят да се утвърдят като лидери именно с помощта на Фонда за справедлив преход, това ще е едно много по-добро използване на кохезионните фондове, използване, което може да доведе до по-високи доходи и по-качествени работни места. Не искам да звуча все едно съм сложил розовите очила, но наистина виждам една политика, която ще се случи със сигурност, и търся начините тя да бъде полезна за българската икономика", допълни Кънев.


Необходимата промяна


Илхан Кючюк (ДПС/"Обнови Европа") подчерта, че трябва да има необходимото финансиране, за да се реализира този "огромен преход към зелена икономика". Припомни, че в многогодишната финансова рамка има голяма дупка, която идва от Брекзит – "12 млрд. евро на година, за 7 години това е една огромна сума, която може да бъде компенсирана само по един начин – по-голямата вноска на държавите членки". Отбеляза, че предложението на Европейския парламент е тази вноска да бъде 1.3% от БНД, а на държавите членки - 1.17%.


Като втори важен момент изтъкна необходимостта от радикална промяна по отношение на климатичните промени и необходимостта от трансформация, които са налице в европейската икономика.


Илхан Кючюк

© European parliament (audiovisual service)

Илхан Кючюк


"Зелената сделка като амбиция си поставя такива цели, но трябва да погледнем и малко назад с идеята никой да не бъде изхвърлен от обществото, в което живее. Справедливият преход изисква да има и определени буфери, и това може да стане с помощта на ЕК. Заедно с това обаче вървят други инициативи като тази, която беше предложена за нова индустриална политика. България като страна трябва да гледа всички моменти в една по-обща и голяма картина. Най-лошо е в политически план да гледаме как влакът тръгва, върви и набира скорост и да си представим, че в последния момент може да скочим в него и да имаме същата подготовка като тези, които са тръгнали на първоначалната спирка."


Според Кючюк има нужда от активни действия и подготовка, както и България смело да предлага идеите си, да критикува тези, които не ѝ харесват, и да променя нещата по начина, по който отговарят на националния интерес.


Кохезия срещу климат?


Евродепутатът Маргарита Маркеш (Прогресивен алианс на социалистите и демократите; съдокладчик за многогодишната финансова рамка) коментира пред журналисти в Страсбург, че Европейският парламент не може да приеме да се орежат парите за кохезия, за да има пари за климата.


"Нашата позиция е, че климатът трябва да бъде подсилен в многогодишната финансова рамка, в кохезионната политика, в селското стопанство. Трябва да говорим за ново поколение кохезионна политика, в която да е климатът. Досега кохезионната политика вече допринасяше за климата. Това не е достатъчно. Затова казахме, че климатът трябва да е по-силен в кохезионната политика", обясни тя.


Според нея фондът за справедлив преход трябва да е за всички региони в ЕС: "Трябва да имаме критерии, но не може да имаме фонд, който ще се използва само за конкретни региони."


Жозе Мануел Фернандеш (Европейска народна партия; съдокладчик за собствените ресурси в бюджета на ЕС) също смята, че фондът за преход не може да е против кохезионната политика, а трябва да я допълва. В него трябва да се включи целта за кохезията – териториална, икономическа, социална.

Ключови думи към статията:

Коментари (17)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на КМЕТ В СЯНКА
    КМЕТ В СЯНКА
    Рейтинг: 5557 Неутрално

    Замириса на далавера.

    ИСТИНАТА Е ПО-СИЛНА ОТ ВСЯКА ВЛАСТ !ДОБРИЯТ ДАНЪКОПЛАТЕЦ СЕ ОСИГУРЯВА 40 ГОДИНИ И СЕ ВЪЗНАСЯ 2 МЕСЕЦА ПРЕДИ ПЕНСИОНИРАНЕТО !!!
  2. 2 Профил на Лелка
    Лелка
    Рейтинг: 1074 Разстроено

    "Тоест, става дума за едно много голямо усилие за преформатиране и модернизиране на цялата европейска икономика, което изисква България да бъде подготвена с много сериозни стратегии и проекти, нещо, което е далеч от днешната реалност" - това с тикви и шкембета няма как да стане. Ако искаме да не затънем хептен, тия неуки примитиви трябва да се махнат от властта.

  3. 3 Профил на falkoneti
    falkoneti
    Рейтинг: 1016 Неутрално

    Правителството не полага никакви грижи за околната среда. За какви усилия говорим тогава в тази посока? Те не смеят преди избори да обявят режим на водата или да закрият вредни производства или да забранят в градовете отоплението с твърдо гориво. Предпочитат да плащат санкции от бюджета или да строят с пари от бюджета обекти, които са в разрез с еко законодателството. Какви усилия такива хора биха направили?

  4. 4 Профил на Kosta Delev
    Kosta Delev
    Рейтинг: 705 Неутрално

    Бих формулирал въпроса по следния начин: готов ли е средностатистическият българин да се откаже (например) от пърдялниците втора употреба от Италия, за да може внуците му да имат някакво бъдеще, или не е готов? Кое за него е по-важно? Или пък за него е по-лесно и удобно да поставя под съмнение мнението и прогнозите на учените по света, щото той е безспорно по-умен и учен от тях и защото Гошо и Пешо така били казали оня ден в кръчмата...?

  5. 5 Профил на Да вярваме на истината
    Да вярваме на истината
    Рейтинг: 2269 Неутрално

    България произвежда 70 милиона тона въглероден диоксид, а поглъща 110 милиона тона:)
    Ние сме зелено бе неутрални Ами сме на плюс.
    Ама ще ни надуят главите.

  6. 6 Профил на Kosta Delev
    Kosta Delev
    Рейтинг: 705 Любопитно

    България произвежда 70 милиона тона въглероден диоксид, а поглъща 110 милиона тона:)
    —цитат от коментар 5 на Да вярваме на истината


    Ами дай някой линк, че да прочетем и ние тази новина! Какво включва дадената стойност за "производство" - само от индустриална дейност (може би?), или включва и битови нужди, отопление, личен транспорт - автомобили, самолети, говедовъдство...?

  7. 7 Профил на ogp03622986
    ogp03622986
    Рейтинг: 869 Неутрално

    ДРУГАРЯТ ВИТАНОВ,

    като достоен потомък на АБпФК, здраво ни лъготи:
    Въглищата в МарБас ще стигнат не за 20-30 години, а за около
    2 0 0 !!!!
    Тия залежи отдавна са трън в очите на ЧервеноРуската банда. Те са ЕДИСТВЕНИЯТ НИ СОБСТВЕН енергоресурс и затова пречат на Матушката им да ни задуши енергийно на 100%.
    Така, че безумната политика на Зелените комунисти им идва дюшеш на бандата!

  8. 8 Профил на ogp03622986
    ogp03622986
    Рейтинг: 869 Неутрално

    До коментар [#4] от "Kosta Delev":

    ГОТОВИ ЛИ СА БЪЛГАРИТЕ

    да се жертват, заедно с децата и внуците заради безумните идеи на левичарити-неомарксисти, затоплисти, джендърмеристи, веганисти, антиваксъристи, антифашисти, прогресисти и вся остальная сво..чь

  9. 9 Профил на 1001
    1001
    Рейтинг: 1878 Неутрално

    а че ние сме по зелени от Германия имаме някакви 34-40% добив на ток от въглища
    защо ни занимавате с глупости когато поставете въпрос за дизелната електроцентрала на Стокхолм и някак си Грета не я забелязва но е 600Мвт какви са фините прахови частичи от нея в Стокхолм не ми се мисли

  10. 10 Профил на PisnaMi
    PisnaMi
    Рейтинг: 2545 Любопитно

    "Индустриалците" от европарламента, изказали се по-горе, ще допринесат към затварянето на 90% от "класическите" индустрии - металургия, нергетика, химия, и ще ги заместят със старт-ъпи, конкурентоспособни на глобалните пазари.

  11. 11 Профил на EU Fighter
    EU Fighter
    Рейтинг: 529 Неутрално
  12. 12 Профил на simChо
    simChо
    Рейтинг: 2942 Неутрално

    Замириса на далавера.
    —цитат от коментар 1 на КМЕТ В СЯНКА


    Да припомним, че започнахте с пропагандна кампания!
    Лично ти скачаше с " Това е бъдещето"! или "Повече Електро в Транспорта!"

  13. 13 Профил на simChо
    simChо
    Рейтинг: 2942 Неутрално

    Правителството не полага никакви грижи за околната среда.
    —цитат от коментар 3 на falkoneti


    https://www.dnevnik.bg/zelen/2019/05/09/3536574_bulgariia_e_sred_liderite_v_es_po_spad_na_vuglerodnite/

    "България е на второ място в Европейския съюз по спад на емисиите въглероден диоксид през 2018 г. Страната отчита намаление с 8.1% на въглеродните емисии спрямо 2017 г., като само Португалия е пред България..."

  14. 14 Профил на Да вярваме на истината
    Да вярваме на истината
    Рейтинг: 2269 Неутрално

    До коментар [#6] от "Kosta Delev":

    Ами щъкай в нета и чети.

  15. 15 Профил на Kosta Delev
    Kosta Delev
    Рейтинг: 705 Неутрално

    До коментар [#14] от "Да вярваме на истината":

    Аз не намирам такава информация, затова искам да ми дадеш някой линк, за да се убедя. Това че отказваш, е достатъчно основание, да мисля, че се опитваш да разпространяваш фалшиви твърдения, на които да се вържат немислещите...

  16. 16 Профил на Vassil Stoychev
    Vassil Stoychev
    Рейтинг: 817 Неутрално

    До коментар [#4] от "Kosta Delev":

    Много са ми интересни зелените активисти ( таз безумица Зелена сделка е поради подкрепата на депутатите от зелените партии в ЕК за фон Лайнен), като толкова им пречат автомобилите, промишлеността, ТЕЦ-вете и прочее постижения на технологиите, защо бе джанъм не вземе да се вдигнете да поживеете някъде 1 година без - ток, топла вода, течаща вода, авромобилен транспорт, лекарства различни от билки. Сами да отглеждате храната си. И после пак да поговорим какво да го има и какво не. А за климата не се вживявайте много, предстои застудяване в близките години съгласно развитието на слънчевия цикъл.

  17. 17 Профил на Vassil Stoychev
    Vassil Stoychev
    Рейтинг: 817 Неутрално

    До коментар [#4] от "Kosta Delev":

    А смешките за влиянието на емисиите и респективно изменението на "средната обща температура на Земята", я поставят под съмнение нобелови лауреати по физика. Защото - първо такова чудо като обща температура няма, тя винаги е локална. И второ изменението на климата се определя от количеството енергия от Слънцето, която се поглъща от земната атмосфера. Въпросът дали има облаци, пардон емисии е второстепенен, ако въобще има някакво значение. Не е случайно,че все още нямаме технология за промяна на климата на месно ниво - изисква огромни количества енергия.
    Проблемът от научна гледна точка е, че поддръжниците на теорията за въглеродните емисии са фанатици с които не може да се спори. Потърсете си в youtube някоя от лекциите на Ivar Giaever.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK