Смяна на местата: Европа и Китай през 2020

Смяна на местата: Европа и Китай през 2020

© Associated Press



На фона на посещението миналата седмица на китайския вицепремиер Лю Хъ във Вашингтон за подписването на търговска сделка със САЩ европейските столици се подготвят за критичен период в отношенията си с Пекин – Китай определи тази година като неговата "европейска година".


През изминалите няколко години ЕС често бе един от непреднамерените облагодетелствани от напрежението между Китай и САЩ. Докато администрацията на Тръмп преобърна нормалния ред в работата с Китай, Пекин положи допълнителни грижи, за да поддържа стабилни връзки с други големи сили, за да изпревари заплахата от по-широко балансиращо коалиционно обединение и да демонстрира, че по-умерен подход към двустранните безпокойства може да доведе до по-добри резултати.


Миналата пролет рискованата политика на ЕС и втвърденият му език се проявиха под формата на заплахи за отмяна на планираната среща на върха ЕС - Китай и определянето на Китай като "системен съперник". Без контекста на натиска от САЩ ЕС вероятно щеше в отговор да се натъкне на негативна реакция от Пекин. Вместо това изтръгна отстъпки в последната минута.




Но контекстът през 2020 г. е различен.


Макар че много други измерения на конкуренцията между САЩ и Китай ще продължат да се активизират, търговската сделка между тях даде на Пекин възможност за почивка преди изборите в САЩ през ноември.


Подписвайки споразумение за увеличаване на покупките на продукти от САЩ, а не по-всеобхватната сделка, която първоначално се обсъждаше, Китай ще навлезе в тазгодишните търговски и инвестиционни разговори с ЕС, без да бъде изправен пред сериозен натиск от САЩ за вътрешни субсидии и други структурни икономически промени, които все още са на върха на дневния ред на преговорите на Брюксел.


На търговския фронт ЕС е този, който в момента попада в полезрението на администрацията на Тръмп след сключването на сделки с всяка от другите му големи цели, включително най-скоро с Япония, Мексико и Канада. Отчасти в резултат на това през 2020 г.


Европа ще трябва да се справи с една по-настъпателна китайска позиция.


Докато през пролетта на 2019 г. Китай внимаваше с действията на ЕС за определяне на нова политическа насока, Пекин сега е в офанзива.


В края на миналата година китайският външен министър Ван И изнесе реч в Брюксел, в която атакува на практика всички нови елементи в европейския подход – концепцията за "системния съперник"; исканията за по-голяма реципрочност; регулиране на степента на европейската икономическа отвореност към Китай. За "Хуауей", Хонконг и човешките права китайските заплахи към Европа напоследък станаха още по-категорични, като китайски посланици от Стокхолм до Берлин отправиха открити предупреждения за търговските последици, ако се стигне до "грешни" решения.


Перспективите за всеобхватно инвестиционно споразумение, някога планирано като основното осъществимо тази година, също изглеждат неясни: топ служителят на ЕС за търговията Сабине Веянд заяви, че двете страни "все още не са на пътя" към сделка, а разговорите се движат "със скоростта на охлюв".


Междувременно Китай вдигна на по-високо ниво своята предизвикваща разделение среща "17+1" с централно- и източноевропейските страни: априлското ѝ издание ще се председателства от Си Цзинпин. Европейски служители гледат на това като на китайски ход за подкопаване на една от целите на срещата на върха в Лайпциг, насрочена за септември 2020 г., която Берлин планира като демонстрация, че страните от Централна и Източна Европа ще спечелят повече от Китай, работейки чрез формати на ЕС. Има голяма вероятност германската среща между Си и европейските лидери да се завърши с разочарование, объркване или конфронтация. Заради Китай се очертават


болезнени девет месеца за Европа.


А след Лайпциг факторът САЩ отново ще придобие застрашителни размери. През оставащите месеци на германското европредседателство през втората половина на 2020 г. почти със сигурност ще има друга сериозна колективна преоценка в Брюксел и националните столици по въпроса дали допълнително да се втвърди балансът на елементите на сътрудничество, конкуренция и съперничество в европейския подход към Китай. Какво ще означава целият този преглед ще зависи от изборите в САЩ през ноември.


Различията в подхода между администрацията на Тръмп и повечето възможни администрации на демократите ще променят значително европейските разисквания. Демократите почти единодушно подчертаха, че техният подход към Китай ще постави по-голям акцент върху партньорите и съюзниците, включително и върху самия ЕС. Извън търговията, все още по-скоро става въпрос за тема за разговор, отколкото за изпълнена със съдържание серия от предложения.


Но стане ли дума само за търговията, малко са съмненията, че ще възникне много по-различен политически контекст от премахване на митата срещу ЕС по силата на раздел 232, не толкова безскрупулен подход към Световната търговска организация и отдалечаване от фиксацията върху двустранните дефицити.


И в други области има възможни варианти на платформа на демократите, които биха били също толкова сурови към Китай, но които са по-близки до линията на ЕС и други съюзници на САЩ. Те биха включвали възобновяване на ограничени аспекти на сътрудничеството с Китай по въпроси като климатичните промени; възстановяване на ангажираността с многостранната система, в която Пекин се възползва от пространството, освободено от администрацията на Тръмп; и по-ангажиран подход към въпроси, свързани с ценностите, отколкото настоящият американски президент възприе.


Дори и в случай на преизбиране на Тръмп и Европа, и САЩ ще водят битка със същия проблем за упражняване на влияние, що се отнася до Китай. Последните две години бяха отчасти експеримент по въпроса


дали САЩ имат едностранен капацитет да предизвикат голяма промяна


в китайските икономически практики. Въпреки че покачването на митата наред със заплахата за инвестиционни ограничения и контрол върху износа помогна за ускоряването на отделянето на двете икономики в определени области, то не убеди китайските власти да преосмислят жизнеспособността на модела си. Но и от един максимално "стратегически автономен" ЕС явно не може да се очаква да постигне това.


Така както стоят нещата в момента, в най-добрия сценарий за европейския подход към Китай тази година ЕС наред с останалото ще установи: амбициозна индустриална стратегия и серия от планове за свързаност; по-твърд подход към изпълнение в областта на търговията; нов антитръстов инструмент, центриран около Китай; реципрочни мерки за обществени поръчки; засилен фокус върху сигурността и ценностите в отношенията му спрямо телекомите, данните и по-широките дигитални въпроси.


Всичко това значително ще засили способността на Европа да защити своите принципи и интереси. Но отвъд дефанзивните инструменти за всякакви надежди за упражняване на ефективен натиск върху Пекин или оформяне на по-широкия политически и икономически пейзаж, в който действа Китай, ще са необходими по-широки коалиции, за да работят съвместно в няколко критични области. И въпреки всичко, което ЕС може да очаква да постигне с Япония, Индия, Австралия, Канада и Великобритания след Брекзит, както и с други партньори със сходни възгледи,


САЩ ще останат критичният партньор.


Голяма част от дневния ред на Европа за Китай през 2020 г. ще остане вътрешна. Битките за европейската политика спрямо Китай ще бъдат интензивни и ще се развиват на фона на значително по-голям натиск от Пекин. Има обаче реален риск и за Китай.


Ако неговата "европейска година" завърши така, както много европейски служители очакват, не само подходът на ЕС ще се насочи още повече в посока на конкуренция и системно съперничество. Има потенциал 2020 г. да бележи началото на по-концентрирани усилия за изграждане на коалиция сред либералните демокрации, които въпреки всичките си различия все още имат значителни области на допирни точки, що се отнася до Китай, и започват да се изправят пред ограниченията на това какво могат да се надяват да постигнат сами.


*Коментарът отразява виждането на автора, а не на Европейския съвет за външна политика. Оригинала можете да видите тук.

Ключови думи към статията:

Коментари (6)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 8955 Неутрално

    ЕС все повече е задминавана от Китай. Това е неминуемо, затова е необходима консолидация и общоевропейски позиции както към Китай, ттака и към САЩ

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  2. 2 Профил на Един вампир броди из Европа
    Един вампир броди из Европа
    Рейтинг: 2401 Неутрално

    Нема страшно. На тръгване от Давос Тръмп каза, сега като се прибера, ще оправя и сделката с Европа. Започнах с Китай, защото с тях се работи по-лесно.

    Демокрацията е най-големият враг на планетата (https://foreignpolicy.com/2019/07/20/democracy-is-the-planets-biggest-enemy-climate-change/)
  3. 3 Профил на pet_fire
    pet_fire
    Рейтинг: 4727 Неутрално

    Китай няма да се откажат лесно от Европа

  4. 4 Профил на tsvetko_51
    tsvetko_51
    Рейтинг: 2239 Неутрално

    Нерде Китай, нерде САЩ, докато страните и особено троянското стадо от източна Европа се опитва да играе всяка коза за свой крак, другаря Си умело прилага политиката "разделяй и владей".
    Тпва важи и за много други случаи, така че крайно време е на повечко граждани на съюза да им се отворят очите, а не да се връзват на дивотиите на хора като Орбан и Ко.
    То тепърва подобно чудо ще дойде на главите на островитяните, които ще им се наложи да преразглеждат търговски условия и всякакви други изисквания с маса играчи един по един.

  5. 5 Профил на idiotstavrev
    idiotstavrev
    Рейтинг: 1289 Неутрално

    Статията или е лошо преведена или слабо написана. Опитва се да каже нещо, но само се опитва.

    Между САЩ и Китай няма никаква същесествена промяна, а само временно примирие. Китайците се съгласиха да купуват повече земеделска продукция, което е важното за Тръмпоня да си осигури гласовете на реднеците за идващите избори.

    Китай пък отложи нови мита и печели време в очакване да види дали Тръмпоня ще го бъде или не.

    Китай може да бъде стратегически партньор за Европа защото двете огромни икономически суперсили са на двата края на Евразия, в която американците със зъби и нокти се опитват да задържат спадащото си влияние, разчитайки вече основно на военно-техническото ис превъзходство. Само след по-малко от 30 г, САЩ ще бъдат едва 4-та икономика в света, светът ще е много по- различен в 21 век.

  6. 6 Профил на 2leva
    2leva
    Рейтинг: 490 Неутрално

    Щатите са с хоризонт на действие на президентите им най много 5-10 години напред, китайците са с хоризонт от 50-100 напред.

    При китайците лидерите се подготвят за управление с години напред дори и тоталитарно да е, а в Щатите се съдят от ден първи и подготовката е мимална по време.


    В Китай за корупция те стрелят, в Щатите най-много да те осъдят, ако решат.

    Стратегически две такива системи няма как да се сравняват.

    Едните са на първо място по производство на оръжие дугите станаха на второ.

    Краен резултат всички винаги се хвалят при всеки
    удобен случай че да по-добрите.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK