Европарламентът е готов за битка за по-голям дългосрочен бюджет на съюза

Европейският парламент е готов за сблъсък с другите институции на ЕС, стане ли въпрос за Многогодишната финансова рамка на съюза. Това показа дебат в ЕП в Страсбург днес. Той се провежда преди извънредна среща на Съвета на ЕС, организирана от председателя му Шарл Мишел с надеждата преговорите да излязат от задънената улица.

Проблемът е следният: държавите-членки в Съвета на ЕС не могат да се разберат за размера на Многогодишната финансова рамка за периода 2021-2027 г. Тя не е бюджет, а само горен лимит на разходите, които ЕС би трябвало да направи в идния седемгодишен период. Предложенията варират от 1% от брутния национален доход на всяка държава (подкрепяно от т.нар. пестеливи държави като Германия и Скандинавието) до 1.3%, поискани от ЕП.

Обичайно предложение за МФР дава Еврокомисията, решението се взема в Съвета, а Европарламентът само дава своето съгласие, но няма право да прави промени. В последните години обаче евродепутатите решиха да са по-активни, започнаха да дават предложения още преди началото на обсъжданията и не изключват възможността да отхвърлят решението на Съвета, ако то им се стори недостатъчно добро. При това положение, докато не бъде постигнато споразумение, таваните на разходите за 2021 г. ще останат същите като тези от 2020 г.

Председателят на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен изрази надежда държавите членки да отделят достатъчно внимание и на новите приоритети на Европа. Защото "в деня, в който бюджетът бъде подписан, всички ще се обърнат към парламента и ЕК и ще искат "Хоризонт Европа", "Еразъм", миграционни фондове, дигитализация, инфраструктура, каквото се сетите. И трябва да сме сигурни, че тези приоритети получават необходимото внимание".

Манфред Вебер от Европейската народна партия (ЕНП) каза: "Не си говорим за пари и бюджети, а за бъдещето на Европа - къде са приоритетите ни." Той допълни, че ЕНП приема, че има смисъл от обвързване на финансовата рамка с върховенството на закона - тема, която се обсъжда, откакто срещу Полша и Унгария започнаха наказателни процедури в тази сфера. "Парите на данъкоплатците могат да се харчат само ако се спазва върховенството на закона", за което са гаранти независимата съдебна система и свободните медии, каза Вебер.

Селскостопанската и регионалната политика са важни, но не бива заради тях да се ограничават бъдещите проекти, коментира още той. Не бива да говорим само за 1% в Съвета, само за горния лимит, а за съдържанието му.

Ираче Гарсия Перес от "Социалисти и демократи" (С§Д) настоя, че "Европа трябва да започне трансформация, да стане лидер в устойчивото развитие по света () и за това е необходим съответният бюджет". Тя определи предложението за 1.3% от брутния национален доход и допълнителни ресурси за нови политики като справедливия преход към обновяема енергия като "много разумно".

Дачиан Чолош от "Обнови Европа" каза: "Европа трябва да се справя с криза след криза и повече от всякога трябва да адаптира бюджета към тази нова реалност". Той също изрази одобрение за обвързването на бюджета с върховенството на закона и настоя, че ЕП "не бива да приема вариант, който подкопава способността на Европа да се грижи за гражданите си", особено в сферата на миграцията и защитата на границите.

Марко Зани от "Идентичност и демокрация" настоя, че ЕП трябва да приеме, че ресурсите са ограничени и че причината за това е, че европейските институции имат много разходи, от които гражданите не извличат полза. "Ако не сме в състояние да демонстрираме ефикасността и добавената стойност на европейски бюджет, разбира се, че гражданите няма да са склонни да ни дадат парите", каза той. По думите му основните приоритети трябва да останат селското стопанство, регионалното развитие и риболова, а предприсъединителните фондове за Турция например могат да бъдат орязани.

"Ние сме съюз на ценности, преди да бъдем икономически, валутен и финансов съюз", каза Филип Ламбертс от "Зелените" и настоя, че не бива да се приема МФР в размер, по-нисък от предишния. "Ако решението на Съвета след извънредната среща не изпълнява очакванията ни, не бива да се боим от конфликт."

Рафаеле Фито от "Европейски консерватори и реформисти" критикува ЕП, че няма кураж да прецени ефективността на настоящия бюджет и да направи ограничения. Димитриос Пападимулис от Европейската обединена левица също настоя за поне 1.3% от брутния национален доход.

Ян Олбрихт от ЕНП, който е и докладчик за МФР, каза: "Някои държави членки не само искат по-малък бюджет, но и ЕС да има по-малко дейности. Искат да се върнат към старата британска идея за ренационализиране на някои политики." Той предупреди, че европарламентът не е съгласен с тази позиция и няма да одобри действия, които ограничават ефективността на ЕС.

Маргарида Маркеш от С§Д - също докладчик по въпроса, припомни, че приоритетът на МФР е да обедини разходите с политическите приоритети. "Знаем какви очаквания имат хората от европейските институции и трябва да уважаваме исканията им. Новият период трябва да ни позволи да се справим с големи предизвикателства, да спечелим обратно доверието на европейците."

Йохан ван Овервелд от ЕКР, който е председател на комисията по бюджета, напомни, че в началото на мандата си Фон дер Лайен обяви големи амбиции, но за тях са необходими пари. "Чуя ли комисари да говорят, че трябва да прокарат Европейския зелен пакт независимо дали има пари, намирам това за безотговорно - това би отблъснало инвеститори. () Всяко евро, похарчено от ЕС, трябва да генерира полза за гражданите на Европа."