Защо столиците все пак са най-добрите места за живеене в Европа

Защо столиците все пак са най-добрите места за живеене в Европа

© Надежда Чипева, Капитал



Над 48 милиона души, или 9% от населението на Европейския съюз, живее в столиците на държавите членки, а този дял продължава да се увеличава във всички тях. В повечето случаи столиците имат и по-висок брутен вътрешен продукт на глава от населението в сравнение с останалата част на страната.


Удовлетвореност от живота (в зелено са отбелязани резултатите за провинцията, с ромб - за столиците; 1- много неудовлетворени; 10 - много удовлетворени)

Удовлетвореност от живота (в зелено са отбелязани резултатите за провинцията, с ромб - за столиците; 1- много неудовлетворени; 10 - много удовлетворени)


Успехът на столиците обаче буди притеснения и в ЕС, и в световен мащаб, че качеството на живота сред градското население и хората в провинцията все повече се различава. На индивидуално ниво столичани в ЕС имат по-добри резултати по много от показателите за качество на живот, отколкото останалата част от населението. Това са част от изводите в проучване на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (Eurofound), публикувано в края на януари 2020 г. Резултатите се основават на европейско проучване за качеството на живот от 2016 г. и обхващат и Великобритания.


Сред ключовите заключения са




- В Европа хората, които живеят в столиците, като цяло имат по-добро качество на живот, отколкото тези, които живеят в останалата част на страната.


- В повечето държави столичаните средно заявяват по-високо ниво на удовлетвореност от живота в сравнение с останалите хора.


- В столицата като цяло по-голям дял хора казват, че животът им е по-устойчив (т.е. могат да се справят във времена на трудности) в сравнение с други градски центрове и селски райони в същата държава. Някои характеристики на градското население - например по-млади хора, по-високо ниво на образованост - допринасят за тази устойчивост, докато други като жилищната несигурност я подкопават.


- Столичаните обикновено са по-удовлетворени от начина, по който демокрацията в страната им работи. Разликата като цяло се свързва със социално-икономическите характеристики, които средностатистически са по-благоприятни в столиците. Освен това техните жители обикновено имат повече доверие в националните институции и са по-критични към местните власти.


- Въпреки по-голямата достъпност на обществени услуги в столиците техните жители невинаги оценяват качеството на тези услуги по-високо, отколкото хората, които живеят в провинцията. Например те дават по-ниска оценка за образователната система. Качеството на транспорта, от друга страна, е оценявано по-високо от хората в столиците, въпреки че отиването до работа им отнема повече време.


- Жилищната несигурност е проблем в много столици - в сравнение с всички разгледани показатели повече столици изостават от останалата част на страната по този показател със значителна разлика.


Качеството на живот


Сравнени с останалата част на страната, жителите на столиците имат по-високи показатели по няколко мерки, свързани с качеството на живот, като удовлетвореност от живота, декларирано здраве, редовни физически упражнения, способност "да се свързват двата края".


Макар като цяло удовлетвореността от живота на столичаните да е близо или да превишава тази на жителите извън столицата, Брюксел и Виена са градовете, които се представят по-зле по този показател в сравнение с останалата част на страната. Тук трябва да се подчертае, че удовлетвореността от живота в останалата част на Австрия и на Белгия е по-висока от средното за ЕС.


Сред страните от ЕС България попада на последно място по удовлетвореност от живота и в провинцията, и в столицата.


Устойчивост при трудности


Процент на хората с ниска устойчивост при трудности (в зелено са отбелязани резултатите за провинцията, с ромб - за столиците)<br /><br />Източник: Eurofound

Процент на хората с ниска устойчивост при трудности (в зелено са отбелязани резултатите за провинцията, с ромб - за столиците)


Източник: Eurofound

При определянето на т.нар. устойчивост са всети предвид два въпроса:
- Дали на хората им е трудно да се справят, когато важни проблеми възникнат в живота им;
- Дали им отнема повече време, за да се върнат към нормален ритъм, след като им се случи нещо лошо.
За тези, които дават положителен отговор и на двата въпроса, се смята, че имат ниска устойчивост. В столиците техният дял като цяло е по-нисък в сравнение с останалата част на страната.


Има две забележителни изключения - Лондон и Дъблин - които превишават средното за ЕС и за останалата част от съответните страни с голяма разлика. И в двата града разходите за живот са високи и има недостиг на достъпни жилища.


Сред страните от ЕС България е тази с най-висок дял на хора, деклариращи ниска устойчивост в провинцията.


Въпреки големите разлики между страните и социално-икономическите различия между групите в обществото столиците, изглежда, предлагат нещо на жителите си, което подсилва вярата им в способността да се справят.


Хората в групата на възраст между 18 и 24 години е по-вероятно да заявят ниска устойчивост, докато висшето образование е един от факторите с най-силно положително влияние върху устойчивостта. Жилищната несигурност, по-често срещана сред столичани обаче, се свързва с ниската устойчивост.


Доверие в демокрацията


Удовлетвореност от демокрацията (в зелено са отбелязани резултатите за провинцията, с ромб - за столиците; 1- много неудовлетворени; 10 - много удовлетворени)<br /><br />Източник: Eurofound

Удовлетвореност от демокрацията (в зелено са отбелязани резултатите за провинцията, с ромб - за столиците; 1- много неудовлетворени; 10 - много удовлетворени)


Източник: Eurofound

Удовлетвореността от начина, по който демокрацията работи в дадена страна, е много по-висока в столиците, отколкото в останалите населени места. Разликата в тази удовлетвореност е особено висока за Париж, София, Брюксел, Прага и Лондон. Сред страните от ЕС България е с най-ниска удовлетвореност по този показател в провинцията.


Качество на обществените услуги


При образователната система средната оценка за качеството, дадена от жителите на изследваните столици, е под тази на жителите извън столиците. Освен това повече градове определят качеството на образованието като ниско, отколкото като високо (съответно 10 срещу 4) в сравнение с останалата част от страната. Този резултат е в контраст с общата тенденция учениците в градовете да се представят по-добре, отколкото тези в селските райони. Той обаче съответства на извода, че хората с по-високи постижения в образованието са по-критични към образователната система.


Услугата, за която оценките за качеството в столиците се различават в най-голяма степен с тези в останалата част на страната, е общественият транспорт, като в столиците те са най-високи. Времето за пътуване до работно място в българската провинция е най-ниското в ЕС.


Време за пътуване до работното място (в минути; в зелено са отбелязани резултатите за провинцията, с ромб - за столиците)<br /><br />Източник: Eurofound

Време за пътуване до работното място (в минути; в зелено са отбелязани резултатите за провинцията, с ромб - за столиците)


Източник: Eurofound


Жилищната несигурност, изглежда, е проблем за столиците - повечето изостават от останалата част на страната с със значително по-голяма разлика по този показател спрямо всеки друг от разгледаните индикатори.


Процент на хората, изпитващи жилищна несигурност (в зелено са отбелязани резултатите за провинцията, с ромб - за столиците)<br /><br />Източник: Eurofound

Процент на хората, изпитващи жилищна несигурност (в зелено са отбелязани резултатите за провинцията, с ромб - за столиците)


Източник: Eurofound

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK