© Associated Press
Снимката е архивна.
През октомври миналата година в още сънения град Реданж, близо до френската граница с Люксембург, хората се събудили пред зловеща и впечатляваща гледка - планина от разлагащи се боклуци.
Те не били съвсем изненадани. Месеци наред някогашните миньорски и металургични градове от френската страна на границата ставали свидетели на незаконно разтоварване на отпадъци често посред нощ. Камиони пристигали в покрайнините на градовете, натоварени с всичко - от пластмаса и опаковки за храна до стари перални, разказва Кейти Лий в статия за "Политико".
В този регион на Североизточна Франция отворените граници на Европа, изглежда, улесняват разрастващия се бизнес с незаконни сметища.
"Просто не разбирам как хората могат да правят това", казва Джесика Дотрюш, съобщила на полицията за боклука в Реданж. "Не сме в Средновековието. Това не би трябвало да се случва".
Бившата болногледачка започнала да преравя купчината боклук, разположен срещу съседния двор, надявайки се да намери следи за произхода му. Не ѝ отнело много време, за да направи връзка с Брехт, белгийски град в покрайнините на Антверпен. Касови бележки от бензиностанции, фактури, листовки - всички те показвали, че боклукът е дошъл оттам.
Когато за пръв път позвънила на местните власти, те не искали и да чуят за това, казва Дотрюш. "И понеже отне много време дори да бъдат накарани властите да дойдат и да го видят, то просто продължи да расте".
След първите няколко разтоварвания в Реданж преди три месеца нарушителите ходили още много пъти, а купчината боклук нараснала до над 200 метрични тона.
"Тези места не са под наблюдение и няма улично осветление през нощта", казва Голтие Барера, друг местен жител.
За хора и компании, искащи да се отърват от боклук, което би им излязло скъпо да направят по законен път, тези гранични градове от дълго време са идеалното място това да стане бързо и тихо. Осеяни с неизползвани кариери, фабрики и места за преработка, които са празни от 80-те години или още отпреди това, там има много място и слаб надзор.
Извършителите обикновено са хора от другата страна на границата, които, за да избегнат такси за производството на твърде много боклук, изхвърлят по няколко черни чувала от колите си. Или пък собственици на барове и строителни работници, тайно изхвърлящи бутилки и боклук в гората, за да избегнат такси.
По думите на властите този вид мащабно организирано изхвърляне на отпадъци, което се наблюдава днес, е нещо ново.
"Имаше истинска експлозия в количеството боклук, пресичащо границата през последните две години", коментира Тома Дагюн, началник на митницата в северния френски регион Лорен, чиято зона за наблюдение включва части от френската граница с Белгия и Германия, както и с Люксембург.
Традиционно, казва той, френските митнически служители, които извършват проверки на превозните средства близо до границите, следят за наркотици или трафик на цигари, но все по-често се натъкват на коли, натоварени с боклук.
През 2017 г. служителите на Дагюн съобщили за 7 метрични тона боклук, незаконно вкарани във Франция. Година по-късно те скочили до 139 метрични тона. Данни за 2019 г. все още няма, но според Дагюн те вероятно ще потвърдят тенденцията към увеличаване.
Не е ясно защо увеличението е толкова бързо, но според служители то може да е свързано с покачващата се цена на правилната преработка на отпадъците.
През ноември френските власти започнаха криминално разследване на случващото се в градове като Реданж. Макар то да е все още в начален етап, мъж, хванат да кара боклукчийски камион, пълен с отпадъци, през октомври, каза на полицията, че работи за белгийска логистична компания, наречена Mondial Services, разказват кметът на Реданж Даниел Симарей и ръководителят на асоциацията на тамошните градове Андре Партьоне. В интернет не могат да се намерят много следи за фирмата, въпреки че базираната в Брюксел компания е вписана като активна в бизнес регистри.
Mondial Services не е отговорила на многобройните опит за установяване на връзка.
През декември друг шофьор също бил разпитан от полицията, след като бил разкрит, че разтоварва боклук в Ейанж, коментират служители. Той казал, че работи за Mondial Services, но самият боклук идвал от друга белгийска фирма, Snoeys Recyclage, която на сайта си обещава "бързо и правилно" преработване на отпадъци, коментират служители.
Snoeys е базирана в Брехт, града, чието име се появява на всички касови бележки, намерени от Дотрюш в купчината боклуци. Представител на компанията заяви, че тя не иска да коментира случая пред медии.
Трета компания, базираният в Люксембург доставчик на транспортни услуги Jost Group, бе въвлечена в разследването, след като се оказа, че нейни превозни средства са били използвани, за да се прехвърля боклук през границата. В изявление на сайта си компанията се извини и настоя, че не е имала представа, че нейни камиони са използвани за незаконно изхвърляне на отпадъци. "Работим с полицията, за да спрем това. Приемаме въпросите, свързани с околната среда, много сериозно", заяви говорител на фирмата.
Междувременно купчината боклук в Реданж продължава да гние. Подобно на планините от отпадъци в съседни градове и тази се намира на частна земя, което значи, че официално е отговорност на собственика да реши проблема. Но това може да струва стотици хиляди евро и, без изненада, собственикът засега е решил да я остави там.
Кметът Даниел Симарей се опасява, че имиджът на града ще пострада. Той е разочарован от липсата на интерес от страна на властите за справяне с проблема, който се усложнява от факта, че неговият град се намира между два френски департамента и на границата на две държави. "Това направи трудно разбирането кой е отговорен за справянето с проблема", коментира кметът.
"Някога тук имаше (системни) митнически проверки - камионите не можеха просто да идват и да си отиват така", казва Симарей. Въпреки всичко това кметът отказва да вини отворените граници за случилото се: "Моите корени са френски, белгийски, люксембургски, италиански - аз съм убеден европеец. Но бих искал Европа да види този проблем".
Има и опасения, свързани със здравето. "Ако там има опасен материал - батерии, боя - той може да се просмуче и да замърси подпочвените води и почвата", смята Йоанис Бакас, експерт по отпадъците в Европейската агенция за околната среда.
И все пак да живее до подобен ярък символ на свръхпотреблението е насърчило Дотрюш да следи собствените си навици. "Наистина се опитвам да консумирам възможно най-малко - правя си собствени почистващи продукти, собствена козметика. Нашите действия имат последици. Трябва да отворим очите си за тях".
