Повечето българи биха рециклирали стари цифрови устройства само срещу компенсация

Повечето българи биха рециклирали стари цифрови устройства само срещу компенсация

© Анелия Николова



Българите най-често са склонни да рециклират старите си цифрови устройства, ако получат компенсация като пари или ваучери (46%), показа специално проучване на Евробарометър за въздействието на дигитализацията върху ежедневието, проведено през декември 2019 г. Другите две страни, където голям процент анкетирани дават този отговор, са Литва (52%) и Латвия (46%), следвани от Хърватия (45%).


Втори по популярност отговор в България е "Ако има пункт за рециклиране в близост", даден от 37% от анкетираните. Това е най-честият отговор средно за ЕС - 43%. На трето място в България е "Ако сте сигурни, че това не създава потенциални рискове за поверителността на данните" (36%). Това е вторият по популярност отговор в ЕС - 40%.


Попитани дали информацията за това колко енергия се изразходва от предоставянето и използването на онлайн услуги като стрийминг на видео или търсачки, би повлияла на използването на тези услуги от тях, положителен отговор дават едва 14% от българите (най-малко в ЕС). "Не" казват 43%, а че не използват такива услуги отговарят 21% (най-високият процент в ЕС, дали този отговор, заедно с Гърция). Двадесет и два процента дават отговор "Не знам" - отново най-много в ЕС.




Би ли повлияла информацията за това колко енергия се изразходва от предоставянето и използването на онлайн услуги като стрийминг на видео или търсачки, на използването на тези услуги от вас? (%)<br /><br />Източник: Евробарометър

Би ли повлияла информацията за това колко енергия се изразходва от предоставянето и използването на онлайн услуги като стрийминг на видео или търсачки, на използването на тези услуги от вас? (%)


Източник: Евробарометър


На въпроса кои са били основните причини да си купят ново цифрово устройство, например мобилен телефон, таблет или лаптоп, най-много българи (28%; средно в ЕС - 37%) казват, че предишното им устройство се е счупило. Следва отговор "Производителността на старото устройство се е влошила значително", даден от 19% от анкетираните в България и от 30% средно в ЕС. На трето място в България е отговорът "Получили сте ново устройство като част от договор с вашия доставчикю" - 18% от българите и 11% средно в ЕС.


На въпроса трябва ли производителите да са задължени да улесняват ремонта на цифрови устройства или подмяната на техните отделни части (например екрани или батерии), много голям процент от българите и всъщност най-високият в ЕС, дали такъв отговор, казват, че не знаят - 22 на сто. Най-масовият отговор в България е "Да, при условие, че устройствата не струват повече" (32%), следван от "Да, дори ако устройствата струват повече" (31%), "Не използвам цифрови устройства" (11%) и "Не" (4%).


Трябва ли производителите да са задължени да улесняват ремонта на цифрови устройства или подмяната на техните отделни части (например екрани или батерии)? (%)<br /><br />Източник: Евробарометър<br />

Трябва ли производителите да са задължени да улесняват ремонта на цифрови устройства или подмяната на техните отделни части (например екрани или батерии)? (%)


Източник: Евробарометър


Лични данни


Попитани за какви цели биха били склонни да споделят част от личната си информация по сигурен начин, най-много българи (43% при средно за ЕС 34%, това е втори по популярност отговор за съюза) казват, че не са склонни да споделят никаква лична информация за каквито и да било цели. Толкова висок процент, дали този отговор, има единствено в Полша. Висок е делът също във Франция, Унгария и Латвия (и трите по 41%).


В България следват отговорите "За подобряване на реакцията при кризисни ситуации" (25%; 31% средно за ЕС), за подобряване на медицинските проучвания и грижи (24%; средно и най-популярен отговор в ЕС - 42%), за подобряване на обществения транспорт и намаляване на замърсяването на въздуха (17%; средно за ЕС - 26%).


На въпроса дали биха искали да имат по-активна роля за упражняване на контрол върху използването на тяхната лична информация (например за потребление на енергия, навици за онлайн пазаруване, здраве и други), положителен отговор дават 41% от българите, а отрицателен - 16% (най-ниският в ЕС). В България е най-високият процент на хората, заявили, че не искат да споделят никаква лична информация - 31 на сто при 13 на сто средно за ЕС. Отговорът "Не знам" в България също е най-високият в ЕС - 12 на сто при средно за съюза 4 на сто.


Бихте ли искали да имате по-активна роля за упражняване на контрол върху използването на вашата лична информация (например за потребление на енергия, навици за онлайн пазаруване, здраве и други)? (%)<br /><br />Източник: Евробарометър

Бихте ли искали да имате по-активна роля за упражняване на контрол върху използването на вашата лична информация (например за потребление на енергия, навици за онлайн пазаруване, здраве и други)? (%)


Източник: Евробарометър


Фалшиви новини и дезинформация


Петнадесет процента от българите всеки ден или почти всеки ден попадат на новини и информация, за които смятат, че изопачават действителността или са фалшиви, 23% - поне веднъж седмично, 15% - няколко пъти на месец, 19% - рядко или никога, 28% (най-високият процент в ЕС) дават отговор "Не знам".


Колко често попадате на новини и информация, за които смятате, че изопачават действителността или са фалшиви? (%)<br /><br />Източник: Евробарометър

Колко често попадате на новини и информация, за които смятате, че изопачават действителността или са фалшиви? (%)


Източник: Евробарометър


Отговорност за борбата с фалшивите новини и дезинформацията според повечето българи (68%) трябва да носят медиите. Това е и най-популярният отговор средно в ЕС (61%). В България следва отговорът публичните власти (50%; средно за ЕС - 53 на сто). На трето място са платформите за социални мрежи (35%; 46% в ЕС), а на четвърто - гражданите (28% и в България и в ЕС споделят това мнение).


Попитани за мерките, които според тях публичните власти трябва да вземат за справяне с фалшивите новини и дезинформацията, най-много българи (37%) дават за пример подкрепа за услуги за проверка на факти, следват отговорите помощ за гражданите за по-добро идентифициране на дезинформация и подкрепа за разнообразяването на информацията и качествената журналистика (и двата по 33%), регулиране на социалните медийни платформи за намаляване на разпространението на дезинформация (32%).


Дигитални умения


Българите се нареждат на предпоследно място като процент на хората, дали отговор "Да" (57 на сто, колкото Италия и малко повече от Гърция) по въпроса смятат ли, че имат достатъчни умения за използването на дигитални технологии в ежедневието си. Отговор "Не" са дали 33%.


Смятате ли, че имате достатъчни умения за използването на дигитални технологии в ежедневието ви? (%)<br /><br />Източник: Евробарометър

Смятате ли, че имате достатъчни умения за използването на дигитални технологии в ежедневието ви? (%)


Източник: Евробарометър


По-висок е делът на тези, които са на мнение, че имат достатъчни умения за използването на дигитални технологии, за да вършат работата си - 73 на сто. Че нямат достатъчни такива умения преценяват 16% от анкетираните в България.


Смятате ли, че имате достатъчни умения за използването на дигитални технологии, за да вършите работата си? (%)<br /><br />Източник: Евробарометър

Смятате ли, че имате достатъчни умения за използването на дигитални технологии, за да вършите работата си? (%)


Източник: Евробарометър


За най-много българи (35%) основна пречка пред подобряването на дигиталните им умения е, че не чувстват нужда да ги подобрят. Следват отговорите, че не знаят какви конкретно умения трябва да подобрят и че им липсват подходящите възможности за обучение (и двата отговора по 23%). Липсата на време е аргумент за 21% от анкетираните в страната (този е най-честият отговор средно за ЕС), а цената - за 13 на сто.


Попитани дали искат да знаят как се използват данните им, когато ползват акаунта си в социални медии за достъп до други сайтове, 85% от българите дават отговор "Да" (на второ място в ЕС след финландците и гърците - по 88%).


През последните 12 месеца 28% от българите са опитали да си купят нещо онлайн (с изключение на цифрово съдържание като видео или музика.електронни книги, приложения или онлайн игри) от друга страна членка на ЕС, 68% процента не са, а отговор "Не знам" дават 4% - най-високият в анализираните държави.


През последните 12 месеца опитвали ли сте да си купите нещо онлайн (с изключение на цифрово съдържание като видео или музика.електронни книги, приложения или онлайн игри) от друга страна членка на ЕС? (%)<br /><br />Източник: Евробарометър

През последните 12 месеца опитвали ли сте да си купите нещо онлайн (с изключение на цифрово съдържание като видео или музика.електронни книги, приложения или онлайн игри) от друга страна членка на ЕС? (%)


Източник: Евробарометър


Като основна причина да не опитват да купуват нещо по този начин повечето българи (51%) посочват, че не са искали или не са имали нужда.


Пълното проучване и данните за България можете да видите в прикачените файлове.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK