Расизъм, домашно насилие, медии: Съветът на Европа видя ред проблеми в България

Расизъм, домашно насилие, медии: Съветът на Европа видя ред проблеми в България

© Георги Кожухаров



Има нужда от политическа и културна промяна в начина, по който малцинствените групи се третират и представят в България, където езикът на омразата, дискриминацията и враждебността срещу ромите, ЛГБТИ хората и хора от други малцинствени групи остават проблем, предизвикващ остра загриженост. Това заявява комисарят на Съвета на Европа по правата на човека Дуня Миятович в доклад от посещението си в България през ноември 2019 г.


Докладът поставя акцент върху расизма, нетолерантността и дискриминацията; насилието над жени и домашното насилие; и свободата на медиите.


Комисарят призовава властите да реагират енергично на проявленията на език на омразата, включително от страна на високопоставени политици, да повишат правната защита от дискриминация и престъпления от омраза и ефективно да разследват и преследват наказателно подобни деяния.




Комисарят изразява възмущение от климата на враждебност срещу ромите, особено срещу онези, принудени да напуснат домовете си вследствие на протести срещу техните общности в няколко населени места. Тя призовава властите спешно да предприемат мерки за справяне с положението на засегнатите лица, както и без забава да направят необходимото за засилване на правните гаранции, съпътстващи принудителните изселвания. Необходимо е също да се предприемат решителни действия за подобряване на общото жилищно положение на ромите, включително техния достъп до социални жилища.


Комисар Миятович изразява загриженост от факта, че дебатите около Истанбулската конвенция са ескалирали до тревожни тенденции, представляващи сериозна заплаха за правата на жените, децата и ЛГБТИ хората. "Продължаващите атаки срещу НПО, оттеглянето от страна на правителството на Стратегията за закрила на детето и отлагането на влизането в сила на новия Закон за социалните услуги са сред най-печалните примери на тези тенденции", заявява тя. "Властите трябва да променят курса си. Те трябва да се борят с вредните наративи, да подобрят законодателството и да повишат осведомеността на обществото относно нуждата от по-голяма закрила на жертвите на насилие срещу жени и домашно насилие. "Особено внимание следва да се обърне на насърчаването на равенството между жените и мъжете", казва комисарят.


Друг проблем, предизвикващ загриженост, е, че услугите за жертви на домашно насилие са недостатъчни и не покриват адекватно всички региони в България. Ето защо комисарят призовава властите да увеличат броя на кризисните центрове и на другите социални услуги, необходими за жертвите на домашно насилие. В допълнение тя препоръчва набор от мерки, които да подпомогнат усилията на властите в борбата им срещу насилието над жени и домашното насилие. "Необходими са по-силна подкрепа за НПО и правозащитниците, работещи в тази сфера, и системно събиране на данни за всички форми на насилие срещу жени, основано на пола. Властите трябва да наложат възпиращи санкции на извършителите, да гарантират на жертвите достъп до безплатна правна помощ и лесно достъпни мерки за закрила, както и да им предоставят ефективни правни средства за защита="


Докладът на комисаря отбелязва и продължаващото влошаване на медийната свобода в резултат на съвкупност от фактори, включващи непрозрачните медийна собственост и финансиране, тормоза над журналисти, използването на дела за клевета и политическото влияние.


Като набляга на значението на свободата и плурализма на медиите за правилното функциониране на демокрацията, комисар Миятович призовава властите да насърчават благоприятна за свободата на изразяване среда, по-конкретно чрез предотвратяване на прекомерната концентрация на медийна собственост, отмяна на наказателноправните разпоредби в случаите на клевета и налагане на наказания на всички, които отправят заплахи и извършват посегателства срещу журналисти.


Накрая тя приканва властите да подобрят професионалната защита на журналистите и условията им на работа, както и да направят състава и мандата на Съвета за електронни медии по-ефективни и независими.


Ето още изводи от доклада:


Расизъм


- Комисарят отбелязва със загриженост екстремистките проявления, периодично наблюдавани в България, включително оскверняването на мемориали на Холокоста и други паметници, както и расистките лозунги и нацистките поздрави, изпълнявани от български футболни запалянковци по време на мачове. Тя обаче отбелязва със задоволство, че за разлика от предходни години забраната, наложена през февруари 2020 г. от кмета на София за провеждането на "Луков марш", е била потвърдена от съда. Комисарят приветства организирането от 2018 г. на контрапротести за толерантност, както и неотдавна заведеното от прокуратурата производство по прекратяване на регистрацията на "Български национален съюз Еделвайс", организатор на марша.


- По отношение на жилищното положение на ромите като цяло комисарят отбелязва, че близо 30% от тях живеят в сегрегирани квартали като Столипиново. Макар проучването EU-MIDIS II да показва, че различията между роми и не-роми съгласно индикаторите за жилищно обезпечаване са по-малки, отколкото в други държави с големи ромски малцинства, жилищните условия на ромите в България са очевидно по-лоши от тези на мнозинството. Това особено ясно личи от ограничения достъп на ромите до течаща вода и канализация в техните жилища. По информация, с която комисарят разполага, през 2017-2018 г. е налице очевидно влошаване на изпълнението на политиките по Националната стратегия за интегриране на ромите (2012-2020) в сферата на жилищното обезпечаване.


- В хода на посещението й на комисаря неведнъж е било казано, че редица общини не разполагат със социални жилища и че законът не ги задължава да заделят средства за тази цел. Съвсем малко са общините, които са в процес на изграждане на нови социални жилища, финансирани по оперативната програма на ЕС ("Региони в растеж").


Домашно насилие


- Комисарят изразява съжаление, че по повод на обществените дебати, започнали преди няколко години във връзка с опита за ратификация от страна на България на Истанбулската конвенция, се разпространява дезинформация за обхвата и целите на конвенцията и на повърхността излизат дълбоко вкоренени стереотипи за ролите на половете в обществото.


- България не разполага с механизъм за системно събиране на данни за насилие над жени и домашно насилие, което затруднява установяването на специфичните белези на тези явления.


- Комисарят настоятелно призовава властите отново да започнат дебата по ратификацията на Истанбулската конвенция, да приемат Стратегията за закрила на детето и да обезпечат навременното и ефективно прилагане на Закона за социалните услуги.


- Няколко разпоредби в Наказателния кодекс не са съобразени с международните стандарти за правата на човека.


- По отношение на разпоредбите по същество, комисарят изразява безпокойство, че изнасилването в брака не е изрично криминализирано и че определението за изнасилване (член 152) се отнася само до жените жертви, не е изцяло основано на липсата на съгласие и не обхваща всички видове изнасилване, с което не покрива стандартите и препоръките, разработени от Комитета на ООН за премахване на дискриминацията срещу жените.


- Освен това член 93 (31) приема, че е налице престъпление, извършено в условия на домашно насилие, когато "същото е предшествано от системно физическо, сексуално или психологическо насилие." Понятието "системно" се тълкува от прокуратурата като изискващо три отделни акта на насилие, осъществени от същия извършител, за да започне наказателно преследване. По мнение на комисаря, тази разпоредба не само излага жертвите на домашно насилие на сериозен риск, но и ограничава възможностите за санкциониране на извършителите и изпраща на обществото опасното послание, че домашното насилие е приемливо.


Медии


- Политическото влияние върху медиите много сериозно подрива доверието в пресата.


- Медийният пазар често бива описван като заплетен възел от отношения между политици, бизнес и медии, в който малък брой собственици контролира мнозинството от медиите. Според доклада по всичко личи, че повечето медии в България са в ръцете на няколко влиятелни субекти, които контролират и друг бизнес или участват в политиката. Според медийните анализатори до 80% от печатните медии към момента са концентрирани в една-единствена медийна група, която е и основен акционер в единствената в страната фирма за разпространение на печатни издания.


- Комисарят също така е получила информация, че различни разпоредби за оповестяването на собствеността продължават да се прилагат частично и че в редица случаи прозрачността не може да бъде гарантирана, тъй като медиите често се регистрират чрез доверени лица или офшорни компании. Освен това са налице данни, че офшорни компании продължават своята дейност, въпреки че от 2014 г. законът забранява на такива фирми да притежават телевизионни или радиолицензи.


- Друг източник на продължаващо безпокойство е липсата на законови разпоредби, указващи прагове, основани на обективни критерии (като дялов капитал, тираж, приходи или дял от аудиторията), и имащи за цел предотвратяването на висока концентрация на медийна собственост. Нещо повече, по всичко личи, че определени видове данни за медийния пазар, като тези за тиража на печатните издания, не се събират.


- Комисарят изразява тревога от големия брой сигнали за повсеместно политическо влияние върху медиите.


- За разлика от положението с частните медии, комисарят отбелязва всеобщото мнение, че проблемът с липсата на независимост не е толкова остър при обществените медии.


- Предоставената на комисаря информация показва, че скритата политическа реклама в медиите остава проблем в България.


- Комисарят изразява безпокойство и от широко разпространеното използване на очернящи кампании и други форми на тормоз и сплашване на журналисти.


- Комисарят е получила информация, че медиите редовно предлагат на журналистите граждански вместо трудови договори. Работното време често е нерегулирано, към което се прибавят малки или никакви социални придобивки и сравнително ниски заплати. Няма колективни трудови договори за журналисти и усилията от страна на Съюза на българските журналисти да насърчи приемането на такова законодателство са се оказали безплодни.


- Нещо повече, комисарят е научила, че в частните медии синдикална подкрепа на практика не съществува и журналистите не са защитени от промени в редакционните политики на техните работодатели. Има данни, че няколко разследващи журналисти са били принудени да напуснат една от водещите телевизии, след като през февруари 2019 г. същата е била придобита от български бизнесмен, за когото се твърди, че има тесни връзки с парламентарно представена политическа партия.


- Комисарят изразява дълбока загриженост във връзка със съобщенията за прояви на насилие и други посегателства срещу журналисти, няколко от които са отразени на Платформата на Съвета на Европа за насърчаване на защитата на журналистиката и безопасността на журналистите. Най-сериозните посегателства и заплахи включват побоя с бейзболна бухалка на редактора на местен новинарски портал в началото на 2016 г.; нападението и нанасянето на телесна повреда на телевизионен водещ в центъра на София през юли 2017 г. и палежа на автомобила на друг журналист през октомври 2017 г.; отправянето на смъртни заплахи срещу журналист по време на заснето интервю през октомври 2017 г.; заплахи срещу журналист от страна на заместник министър-председател и народен представител в живо предаване на 6 октомври 2017 г.; и нанасянето на телесни повреди на двама журналисти, отразяващи сблъсъци между протестиращи и полиция по време на инцидентите в Габрово през април 2019 г.


- Комисарят реагира на убийството на журналистката Виктория Маринова през октомври 2018 г. Според предоставената от властите информация, извършителят е осъден, а убийството не е било свързано с работата на журналистката. Цялостното впечатление обаче е, че не се провеждат ефективни и своевременни разследвания в подобни случаи.


- Комисарят изразява съжаление, че България все още не е декриминализирала обидата и клеветата, въпреки че санкцията лишаване от свобода за тези деяния е отменена през 2000 г. и заменена с наказателноправни глоби и обществено порицание. Тя изразява загриженост по повод решението на българските съдилища от юни 2019 г. да осъдят журналист от седмичника "Капитал" по обвинение за оклеветяване на бившия председател на Комисията за финансов надзор и да го глобят с 1000 лева.


Коронавирусът е най-голямата тема за България и света, но ако искате да следите лесно какво друго си струва да знаете, четете новата рубрика "Новини без коронавирус".


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK