Лекари от България в Германия: разкази за системата по време на пандемия

123 016. Толкова е броят на регистрираните заразени с коронавирус в Германия към 13 април, като те са с 2537 повече в сравнение с предишния ден. Смъртните случи са 2799. С тези данни Германия се нарежда на четвърто място в света, макар и съотношението на заразените към починалите с COVID-19 там да е значително по-ниско от това в Съединените щати, Испания и Италия. "Дневник" разговаря с трима лекари от България, които живеят и работят в Германия, за техния опит и впечатления как работи здравната система в условията на пандемия.

Иван Димитров е завършил медицина в Софийския университет през 2008 г. и от 2012 г. е лекар в Германия, като скоро очаква да се яви на изпит за специализацията си по вътрешни болести. Той работи в болница "Гримен" към германския Червен кръст.

Борис Таблов живее и работи в гр. Нойрупин в Германия от 2010 г. Той е анестезиолог и реаниматор, като там е взел допълнителна квалификация "интензивна медицина".

Третият лекар от България, който живее и работи в района на гр. Карлсруе от 18 години, иска да остане анонимен. Завършил е медицина в Хайделберг и от началото на кариерата си е част от германската здравна система. Специалист е по вътрешни болести и спешна медицина.

Защитни облекла и материали за лекарите

Болницата, в която работи Иван Димитров, е малка, в провинция Мекленбург-Предна Померания. Това е провинцията (заедно с Бремен) с най-малък брой заразени с коронавирус - около 600 души. Към момента на разговора с "Дневник" в болница "Гримен" към германския Червен кръст все още не е имало пациент с доказан коронавирус.

"Имаме специални облекла, но не са много. Имаме по-обикновени изолиращи облекла, защото при нас така или иначе има изолирани пациенти. Когато сме имали пациент със съмнение за коронавирус, сме слагали тях заедно с най-обикновени маска и ръкавици", разказва д-р Димитров. Той смята, че щом е избрал лекарската професия, човек трябва да е наясно с постоянния си досег със заразни болести. Болните с коронавирус не са по-различни от останалите, обобщава докторът.

Според доктор Таблов и в Германия има недостиг на защитни облекла и материали за медицинските служители. "След като това е глобален проблем, и ние сме засегнати. Надеждата ни е, че, както автомобилни производители се преориентират да произвеждат дихателни апарати, други ще се пренасочат да произвеждат медицински маски, ръкавици и друго, от което имаме нужда", споделя анестезиологът.

И според впечатленията на специалиста по вътрешни болести и спешна медицина, който иска да остане анонимен, лекарите имат на разположение защитни материали. Той обаче е възмутен, че в началото на разпространението на коронавируса в Германия е бил съветван да използва предпазните средства пестеливо. "Преди няколко седмици с една маска работих четири дни! Ако с тази маска съм прегледал пациент с COVID-19, практически нося вируса на лицето си няколко дни. Това не отговаря на никакви хигиенни норми", смята лекарят.

Оборудване в болниците

По време на брифинг на 7 април проф. Лотар Вийлер, който е президент на института за инфекциозни заболявания "Роберт Кох", обяви, че в Германия продължава да има достатъчно капацитет в болниците за пациенти с усложнения от коронавируса. 40% от интензивните легла все още са свободни, съобщи пък два дни по-късно министърът на здравеопазването в Германия Йенс Шпан.

Телевизия "Велт" в края на март съобщи, че Германия разполага с над 25 000 интензивни легла (на около 89 000 000 души население), а още 10 000 се очаква да се открият през следващите месеци. За сравнение: преди кризата Франция е имала 7000 легла, а Великобритания 5000, обобщават от "Велт".

"Интубацията по принцип е наше ежедневие. Особеното при интубиране на болни с коронавирус е единствено самият риск за медицинския персонал", разказва реаниматорът Борис Таблов, който в края на март е интубирал първия си пациент с коронавирус. Бил е дежурен, когато колегите му от специално разкритото отделение за болни с коронавирус в болницата, докарали влошил се пациент. "Ние се подготвяхме известно време за тази процедура и тази подготовка в крайна сметка премина към действие", обяснява той.

В малката болница на д-р Иван Димитров има шест дихателни апарата и анестезиолози, които умеят да работят с тях, разказва лекарят. "Един от тези шест е резервиран за пациент с усложнения от коронавируса. В интензивното отделение имаме стая, която е с двойна преграда и ниско налягане, за да може пациентът да е изолиран и да не се разпространи вирусът повече в самата болница", обяснява Димитров.

Тестване

Преди около месец президентът на института за инфекциозни заболявания "Роберт Кох" съобщи пред медиите, че в Германия се правят по 160 000 теста на седмица, като капацитетът предстои да се увеличи. Въпреки това и в Германия се говори, че реалният брой на заразените, т. нар. сиво число (на немски: graue Zahlen) е значително по-голям.

На 7 април организацията на "Акредитираните лаборатории в медицината" публикува съобщение, според което от началото на месец март в Германия са направени над 1 000 000 теста по PCR метода. Това са тестовете, чиито резултати се считат за най-достоверни от Световната здравна организация (СЗО). Те се използват и в България.

"Ако например е почивен ден, човек не може да се свърже с личния си лекар или не се чувства добре, може да се свърже със здравно заведение и отговорната сестра в спешното отделение ще го насочи къде да отиде, за да не създава риск за другите пациенти. Взима се проба, чакат се резултатите и след това се преценява как да се процедира", разказва анестезиологът Борис Таблов. Той уточнява, че и в Германия тестовете не са безкрайни и има ограничения, макар и мащабите (в сравнение с България) да са различни.

"Допреди две седмици системата беше много сложна: имаше изискване човекът да е имал контакт с друг болен от коронавирус, да идва от регион с много заразени, отделно са вече клиничните показатели за вирусно заболяване. Отскоро се тества всеки, който дойде с температура и кашлица", разказва и д-р Иван Димитров.

Първият случай на заразен с коронавирус в Германия е регистриран на 27 януари в Бавария. Около средата на февруари пациентите с COVID-19 са 16, а в края на месеца заради разпространението на заразата в Италия здравният министър Йенс Шпан казва, че коронавирусът може да се разпространи и в Германия. Тогава се създава и кризисен щаб, а случаите на заразени започват значително да се покачват в средата на март.

"В началото лекарите не бяхме решаващата структура кой ще бъде тестван. Трябваше да се обаждаме на здравните служби и да се консултираме дали може да се направи тест. Отговорът обикновено беше "не, изпратете го вкъщи и трябва да си ограничи контактите", разказва лекарят от района на Карлсруе, като смята, че ситуацията е била подценена в началото.

Как Ангела Меркел коментира възможността за разхлабване на мерките, четете тук.
Как някои страни изпревариха други в тестването, четете тук.
Защо COVID-19 в Германия не може да е като в Италия, четете тук.

Всичко, което трябва да знаете за: