Борисов след срещата ЕС-Западни Балкани: В Скопие се изгавриха с подвига на българи

Много път имат да извървят. Радостната новина е, че им дадохме път." Така премиерът Бойко Борисов коментира резултата от днешната виртуална среща на върха ЕС-Западни Балкани - първата подобна след тази в София през 2018 г.

Но той не пропусна да изтъкне, че макар да става дума за предизборна ситация в Северна Македония през последните седмици имало "недопустими за нас изказвания и особено ме заболя това, че България бе наречена фашистка държава".

След което Борисов продължи, че "това е гавра с подвига на българския народ, на българската църква, на хората, лягали на релсите, за да не пропуснат влаковете с над 50 хил. евреи... това е подвиг, който всички, включително премиерът Биби Нетаняху, изтъкнаха. Да си водят предизборните агитации, но ние твърдо държим на нашата история."

Премиерът смеси две събития, които изследователите на Холокоста и Мемориалният комплекс "Яд Вашем" в Ерусалим разделят. Едното са действията в България на депутати, висши духовници, общественици и обикновени хора за спасяването на българските граждани от еврейски произход на територията на Царство България. Другото е депортирането на над 11 хиляди евреи от администрирани от България части от днешна Гърция и Северна Македония към лагери на смъртта, включително през българската жп мрежа. Не е приключил историческият спор дали България е отговорна за гибелта им.

Антисемитско законодателство е прието в Царство България още в началото на 40-те години, евреите са принудени да носят жълти звезди на дрехите, конфискувано е тяхно имущество и мъжете са пращани в трудови лагери. Но мнозина изследователи смятат, че това недопустимо преследване на хора, само защото са се родили такива, не е част от Холокоста, който е целенасочена политика и прогорама на нацистка Германия и нейни съюзници за физическото изтребление на евреите.

Факт е също, че в българската историческа наука водещата теза за характера на българската държава по това време е, че тя не е била фашистка и у нас не е имало фашизъм.

В края на брифинга последва въпрос не трябва ли България да удари по масата и защо продължаваме да подкрепяме Северна Македония.

"Тяхно права е", отвърна Борисов. "И при нас по време на предизборна кампания съм чувал за Турция какво ли не. Ние работим по европейски тертип - по документи. И след като [в заключителния документ от днешната среща] 27 държави, Европейската комисия, Европейския парламент, Европейския съвет са се подписали и именно в него е посочен Договорът за добросъседство и България, ние сме си свършили дипломатическата работа."

Ако някой се отклони от този документ, България може да го блокира, допълни Борисов. "Затова им казах - зависи от вас, ние нашата работа сме я свършили. Ние сме казали какви са нашите условия, за да бъдат приети в ЕС. То не е по желание - като не ти харесва, никой не те кани. Ако искат. Какво повече да направим - да излезем и да кажем, че сме македонци? Братски съвет им давам да не си поставят неизпълними условия. Да използват тази писта, тя един път им каца на рамото".

- Българският премиер още в началото изтъкна няколко точки от Декларацията от Загреб:
- В т. 2 се казва: "мащабът на кризата с коронавируса изисква да бъдем единни и солидарни. ЕС стои редом до своите партньори от Западните Балкани и запазва решимостта си активно да подкрепя усилията им за борба с разпространението на коронавируса и неговите последици за обществата и икономиките."
- В т. 3 се говори за милиардите евро помощ за района
- В т. 6 е прето, че "увеличената помощ от ЕС ще бъде обвързана с постигането на осезаем напредък в областта на принципите на правовата държава и социално-икономическите реформи, както и със зачитането от страна на партньорите от Западните Балкани на ценностите, правилата и стандартите на ЕС."
- В т. 7 се казва, че "ЕС приветства твърдия ангажимент на партньорите от Западните Балкани по отношение на върховенството на демокрацията и принципите на правовата държава, по-специално борбата с корупцията и организираната престъпност, доброто управление и зачитането на правата на човека, равенството между половете и правата на лицата, принадлежащи към малцинства", както и че "Гражданското общество и независимите и плуралистични медии, както и свободата на изразяване и защитата на журналистите имат решаваща роля в процеса на демократизация."
- Борисов изтъкна, че "това е нещо, много важно за България". На няколко пъти по време на брифинга той говори за т.9 заради изричното вписване в нея на договора с Македония от 1 август 2017 г.:
- "ЕС изцяло подкрепя ангажимента на партньорите от Западните Балкани за приобщаващо регионално сътрудничество и за укрепване на добросъседските отношения, включително с държавите - членки на ЕС. В това отношение продължава да бъде важно двустранните споразумения, включително Преспанското споразумение с Гърция и Договорът за добросъседски отношения с България, да се прилагат добросъвестно и с осезаеми резултати. Необходимо е да се положат допълнителни и решителни усилия за помирение и регионална стабилност, както и за намиране и прилагане на окончателни, приобщаващи и обвързващи решения на двустранните спорове и на въпроси между партньорите, свързани с наследството от миналото, в съответствие с международното право и установените принципи, включително Споразумението по въпроси, свързани с наследяването. Приветстваме неотдавнашното назначаване на специалния представител на ЕС за диалога между Белград и Прищина и други регионални въпроси, засягащи Западните Балкани."

Днес бе първата среща ЕС-Западни Балкани на върха след тази в София по време на българското председателство през 2018 г. На нея не участваха премиерите на Холандия и Белгия, а за разширяване бе решено предварително да не се говори, като се твърди, че за това са настояли Франция и Испания. За избягване на дипломатическо напрежение (5 държави от ЕС не признават Косово) бе решено участниците да се появяват на неутрален фон, а не пред национални символи и знамена.

Крайният резултат е приемането на предварително подготвена Декларация от Загреб (Хърватия е ротационният председател на ЕС), в която се казва, че на шестте държави от района се дава "безусловна подкрепа" за членство в ЕС, след като се проведат нужните за това реформи. В текста се потвърждава предложението на Брюксел за 3.3 млрд. евро за Сърбия, Северна Македония, Албания, Босна и Херцеговина, Черна гора и Косово. "Ройтерс" допълва, че отчасти тази внушителна за такива държави сума контрира първите помощи, които им изпратиха Русия и Китай.

Бойко Борисов тази вечер няколко пъти каза, че тези 3.3 млрд. евро са само за здравните им системи. Това не е съвсем вярно - сумата е "за социално и икономическо възстановяване от пандемията". Над половината от нея (1.7 млрд. евро) са кредити от Европейската инвестиционна банка - първо за здравния сестор, дребния и средния бизнес, но също така за подсилване на националните банкови сектори, техническа помощ за изпълнение на проекти за развитие и стимулиране на инвестициите. Балкански лидери като сръбския президент Александър Вучич, бяха казали преди дни, че предпрочитат грантове, а не кредити от Европа.

Отвъд тази сума за непосредствена помощ се подготвят близо 2.3 млрд. евро на ЕИБ за финансиране на проекти, важни за дългосрочното устойчиво развитие на Западните Балкани. За десетина години (2008-2019) ЕИБ е вложила във всички сектори в Западните Балкани над 8 млрд. евро, които прави банката най-големият международен кредитор в района.

На пресконференцията след срещата хърватският премиер Андрей Пленкович бе попитан дали се очаква балканските лидери да казват по-често добри думи за ЕС. "ЕС е тяхната цел и с тази среща искахме да им помогнем да се движат в правилната посока", отвърна той.

В Декларацията от Загреб се казва, че "ЕС очаква по-нататъшно задълбочаване на сътрудничеството в областта на общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС) и отново призовава всички партньори да постигнат напредък към пълно привеждане в съответствие с позициите на ЕС в областта на външната политика, по-специално по въпроси, свързани с основни общи интереси, и да съгласуват действията си с тях."