Българите очакват помощ от ЕС, но не искат тя да минава през правителството

Българите очакват помощ от ЕС, но не искат тя да минава през правителството

© Георги Кожухаров



Над една трета (36%) от българите не одобряват повече разходи на правителството в кризата, предизвикана от коронавируса. Всеки четвърти (25%) казва, че подкрепя "много по-слабо" подобна политика. Вариантът "Много по-силно подкрепям" е избран от само 8%, а "Подкрепям малко по-силно" - от 16%.


Убедително доминира изборът средствата да дойдат от европейските институции. Така отговарят над два пъти повече от предпочелите избора България сама да се оправя.


Делът на българите, избиращи на първо място очаквана помощ от институциите на Европейския съюз, е най-голям (37%) сред отговарящите на въпроса от кого очакват помощ за възстановяване. Още 6% казват "Други европейски страни". Но не е пренебрежимо малък (26%) и делът на убедените, че България може да разчита на себе си.




Това са част от резултатите от мащабно ново проучване, публикувано в сряда от Европейския съвет за външна политика. То обхваща 9 държави от ЕС, в които живеят две трети от населението и даващи приблизително толкова от БВП на съюза. В България са анкетирани хиляда души от "Алфа рисърч", а в останалите страни са работили агенции Datapraxis, YouGov.


В него повечето анкетирани българи одобряват действията на правителството по удържане на кризата, но малко над една четвърт (27%) му се доверяват да свърши добре нещо, което влияе положително на живота на хората.


Българите очакват помощ от ЕС, но не искат тя да минава през правителството
    • Проучването е представено в доклад от Иван Кръстев и Марк Ленард, които оспорват твърденията за:
    • - надигането както на националистическия евроскептицизъм, така и на европейския федерализъм
    • - за нарастване на подкрепата за масирани държавни интервенции
    • - за издигане авторитета на експертите.
Председателят на Центъра за либерални стратегии и основателят и директор на ЕСВП опровергават три разпространени илюзии, очертали се по времето на пандемията с коронавируса, като установява широка подкрепа за водено от ЕС възстановяване от кризата.


Почти две трети (63%) от гражданите смятат, че кризата с коронавируса е показала необходимостта от повече сътрудничество на равнище ЕС. Разработката обаче предупреждава, че тази подкрепа за по-силно европейско взаимодействие е условна и не бива да бъде разглеждана като призив за допълнително разширяване на европейските институции или като вот на доверие за сегашната структура на ЕС.


Според Марк Ленард "Европейският проект се преосмисля не като интеграционен процес, основан на идеалите, а като проект, закотвен в общата съдба. Солидарните действия се диктуват повече от споделяната география, а не от споделяните ценности."


Как е разпределена в България подкрепата за повече правителствени разходи за възстановяване след кризата.

Как е разпределена в България подкрепата за повече правителствени разходи за възстановяване след кризата.


"Илюзиите", развенчани от паневропейското проучване на ЕСВП


ИЛЮЗИЯ 1: Кризата е създала нов консенсус в Европа, като е тласнала по-голямата част от обществеността към искане за по-изразена роля на държавата


ИСТИНАТА:


Анкетата показва, че общият брой на хората, загубили доверие в способността на държавата да действа, всъщност надхвърля броя на тези, които се настояват за повече държавни интервенции в резултат от кризата.


- Във всичките анкетирани девет европейски страни само 29% изразяват по-висока степен на доверие в държавата и оценяват позитивно работата на собственото си правителство. Обратно на това, 33% са загубили доверие в способността на държавата и дават негативна оценка на свършеното от тяхното правителство.


- В България 61% от участниците в проучването твърдят, че правителството се е справило добре с коронавирус кризата - но само 27% от тях заявяват по-силна увереност в способностите на правителството да се справя с проблеми, които влияят на живота на хората.


Най-големият парадокс на Ковид-19 е, че именно отсъствието, а не успехът на ЕС демонстрира неговата необходимост по време на първия етап на кризата и това подтиква европейските държави да се стремят към по-дълбока интеграция.


Иван Кръстев,

председател на ЦЛС


ИЛЮЗИЯ 2: Кризата с Ковид-19 е довела до по-висока степен на доверие към експертите


ИСТИНАТА:


Повечето европейски граждани не демонстрират висока степен на доверие към експертите и властите по повод кризата с коронавируса:


- Само 35% от отговорилите на този въпрос са изразили становище, че работата на експертите е от полза за тях, докато 38% смятат, че политиците са използвали експертите и са укрили информация от обществеността; 27% от респондентите изразяват ниска степен на доверие към експертите по принцип.


- Доверието към експертите е най-силно в Северна Европа, особено в Дания (64%) и Швеция (61%), където гражданите изразяват и висока степен на доверие в държавата.


- Най-ниско е доверието към експертите във Франция (15%), Полша (20%) и Испания (21%).


- В България само една трета (33%) от респондентите на проучването считат, че има полза от мнението на експертите по време на текущата здравословна криза.


Стремежът към повече европейско сътрудничество не се дължи на апетит за градеж на институции, а по-скоро на дълбока тревога от евентуална загуба на контрол в един опасен свят. Това е Европа на необходимостта, а не Европа на предпочитанието.


Марк Ленард,

съосновател и директор на ЕСВП


ИЛЮЗИЯ 3: Кризата е довела до повишаване както на националистическия евроскептицизъм, така и на про-европейския федерализъм


Българите очакват помощ от ЕС, но не искат тя да минава през правителството

ИСТИНАТА:


Кризата не е довела до повишаване нито на национализма, нито на федерализма. Напротив, създава подкрепа за сътрудничество в ЕС, когато сме изправени пред непознати заплахи, но не за повече интеграция.


- Във всички участвали в прочуването девет страни мнозинството е на мнение, че съществува нужда от по-голямо сътрудничество между страните-членки в бъдеще. Това мнение се споделя от 63% от европейците. Повече от половината (56%) от участниците в проучването в България споделят това виждане.


- Българите, редом с испанците (63%), италианците (57%) и португалците (70%), са сред най-склонните да подкрепят повече споделяне на финансовите несгоди в такива кризи. 54% от запитаните в България споделят това виждане.


- В същото време, много хора във всички държави на ЕС считат, че съюзът не се е представил добре по време на кризата -множествата или мнозинствата във всички държави твърдят, че ЕС не отговаря на кризата по удачен начин. Това включва 63% в Италия и 61% във Франция.


- Във всички държави множествата или мнозинствата твърдят, че никой не им е помогнал по време на пандемията или че не знаят кой е бил най-полезният им съюзник. Само малки малцинства избират ЕС, международните институции или най-големите икономически партньори на Европа - САЩ и Китай - като най-полезни съюзници.


- При въпроса относно това как Европа трябва да се промени, мнозинството от респондентите в съответните държави (52%)желаят по-обединен отговор на глобалните заплахи и предизвикателства. Това е най-предпочитаният отговор от всички дадени варианти.


България за подкрепата за по-високи разходи на правителството: От кого очаквате най-много подкрепа за възстановяването - "от институциите на ЕС" (синьо), "от никого (червено).

България за подкрепата за по-високи разходи на правителството: От кого очаквате най-много подкрепа за възстановяването - "от институциите на ЕС" (синьо), "от никого (червено).


Кръстев и Ленард правят заключението, че преобладаващото мнозинство от европейците искат по-силно сътрудничество на ниво ЕС, независимо от това дали живеят в северната, източната, западната или южната част на континента. Но с уговорката, че няма да има ново ново на интеграция: "това е Европа на необходимостта, а не на предпочитанията", където "генератор на подкрепата за ЕС е засилването, а не подкопаването на националния суверенитет", смятат авторите.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK