"Борба с корупцията" - трите думи на ЕЦБ, за които властта не говори

"Борба с корупцията" - трите думи на ЕЦБ, за които властта не говори


Повече от седмица след като България бе приета заедно с Хърватия в т.нар. чакалня на еврозоната управляващите изтъкват колко историческа е тази крачка за страната, но не говорят за важно условие в нея - ангажимент за борба с корупцията в страната.


Това е записано в официалното съобщение на Европейската централна банка и на Българската народна банка от 10 юли. Такова изречение обаче няма в съобщението за приемането на Хърватия в механизма ERM II. То е отбелязано в последвали коментари в авторитетни издания като "Уолстрийт джърнъл", в анализ на Raiffeisen Research и прогноза на рейтинговата агенция Fitch.

    • Текстът на български изглежда така:
    • "България също ще продължи да извършва всеобхватните реформи в съдебната система и в политиката за борба с корупцията и организираната престъпност в България, с оглед на тяхната важност за стабилността и доверието към финансовата система."

Това е включено и в писмото до ЕЦБ, изпратено от управителя на БНБ Димитър Радев и финансовия министър Владислав Горанов.


"Борба с корупцията" - трите думи на ЕЦБ, за които властта не говори




"Дневник" попита Европейската централна банка кой ще следи за изпълнението на този ангажимент и кои са критериите за покриването му. В отговора от централата във Франкфурт първо напомниха, че комюникето от 10 юли е разпространено от ЕЦБ, но е от името на банката, страните от еврозоната и Дания.


"Мониторингът, който ще бъде важен в светлината на бъдещите решения за влизането на България в еврозоната, ще се осъществява от отговорните за това власти. Когато става дума за реформи на правораздавателната система, корупцията и организираната престъпност, за напредъка отговаря основно Европейската комисия", обяснява отговорът.


Еврокомисията и до днес не е отменила формално Механизма за сътрудничество и проверка (по-познат като монирониг) за България и преди дни напомни, че този инструмент за надзор и оценка какво върши страната е валиден в светлината на многохилядните протести от седмицата срещу правителството и главния прокурор Иван Гешев.


"ЕЦБ основно ще следи правилата във финансовата система и бизнес моделите на банките като част от банковия надзор", продължава отговорът на централната банка на еврозоната. "Но нямаме преки компетенции, когато стане дума за борбата с прането на пари. Така че се обърнете към Европейската комисия за критериите, които използват в мониторинга, споменат в комюникето."


Междувременно в Европейския парламент продължава подготовката на критериите за новия общоевропейски механизъм за оценка върховенството на закона с идея първият доклад да се появи през септември По предварителна информация той ще обхваща и теми като свобода и плурализъм на медиите, независимост на правораздаването и борда с корупцията.


Темата за това, че двете страни имат много работа за вършене, е подета още на 13 юли, понеделник, в реч на Фабио Панета, член на Управителния съвет на ЕЦБ във Франкфурт. Той говори пред евродепутати от комисията по икономически и монетарни въпроси и им припомня и за приетият на 10 юни Доклад за конвергенцията, в който за България се посочваше, че е с най-ниското качество в работата на институциите в ЕС.


Панета напомня също, че ЕЦБ е само една от институциите, взимащи решение дали дадена национална валута може да бъде допусната в ERM II и че заедно с Европейската комисия прави оценка дали участието на определена страна в този валутен механизъм е достатъчно устойчиво. Той посочва още, че ще се следи да не се повтори случилото се с приетите в еврозоната източноевропейски държави - приливът на инвестиции в тях след включването им в ERM II всъщност довело до забавяне на реформите.


"Анализатори предупреждават, че България и Хърватия може трудно да покрият някои откритериите за приемане на единната валута, особено тези за нисък публичен дълг и върховенство на закона", написа на 10 юли Том Феърлес за "Уолстрийт джърнъл".


Решението не означава гаранция, че сега вече приемането на еврото ще е на автопилот.


анализатор на ING Bank,

цитиран от "Уолстрийт джърнъл"


"Стандарт енд Пуурс" коментира в първия работен ден след новината за включването на двете страни в ERM II, че за всяка от тях решението за влизането в еврозоната ще се взима и според политически съображения на държавите с единна валута. От S&P припомнят, че няма фиксиран срок за престой в "чакалнята" - Литва, например, е престояла в ERM II над 10 години преди да бъде допусната в зоната на еврото.


"Не е ясно кога България и Хърватия ще изпълнят конвергетните критерии, защото пандемията и мерките за борбата с нея отслабиха макроикономическите им перспективи", обръща внимание и Fitch. Ретинговага агенция смята, че влизането в еврозоната едва ли ще стане преди 2024 г., независимо че ЕЦБ казва, че това е възможно "около 2023 г." Двете страни трудно ще покрият за две и половина години критериите за попадане в зоната на еврото и заради готовността на управляващите да извършат допълнителни реформи, предупреждава агенцията.


"Икономист интелиджънс юнит" също казва, че не вижда България в еврозоната преди 2024 г. "Включването в нови институции на ЕС ще бъде обвързано с допълнителни реформи. Тези промени ще стават бавно, защото политическото напрежение в страната ще предизвиква отлагането им", казват от анализаторското звена на групата, издаваща известното списание.

В България и Хърватия може да има еуфория от поканата, но перспективите за конкретното приемане на еврото не са толкова розови, написа Гюнтер Дебауер от Raiffeisen Research във Виена. Той обръща внимание на това, че неофициално посочваната дата 2023 г. трудно ще бъде спазена. "Не може да се приема за даденост, че ще се запази попътният вятър в платната на двете страни, т.е. че ключови страни от ЕС ще продължат с доминиращата в момента воля за задълбочаване на интеграцията в съюза. Освен това окончателното решение най-вероятно ще се основава на много подробен анализ на устойчивостта на конвергенцията. И да не забравяме, че от сега нататък те ще бъдат наблюдавани още по-зорко от ЕЦБ и Европейската комисия за това дали се ускоряват или забавят реформите."


Според Дебауер е вероятно въвеждането на еврото в България и Хърватия в следващите 5 години. Но за сценария с две години и половина трябва да се създаде перфектно подреждане на множество икономически и политически фактори. Освен това фактът, че са поканени заедно в ERM II изобщо не означава, че и заедно ще влязат едновременно в еврозоната.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK