Повече от седмица след като България бе приета заедно с Хърватия в т.нар. чакалня на еврозоната управляващите изтъкват колко историческа е тази крачка за страната, но не говорят за важно условие в нея - ангажимент за борба с корупцията в страната.
Това е записано в официалното съобщение на Европейската централна банка и на Българската народна банка от 10 юли. Такова изречение обаче няма в съобщението за приемането на Хърватия в механизма ERM II. То е отбелязано в последвали коментари в авторитетни издания като "Уолстрийт джърнъл", в анализ на Raiffeisen Research и прогноза на рейтинговата агенция Fitch.
-
- Текстът на български изглежда така:
- "България също ще продължи да извършва всеобхватните реформи в съдебната система и в политиката за борба с корупцията и организираната престъпност в България, с оглед на тяхната важност за стабилността и доверието към финансовата система."
Това е включено и в писмото до ЕЦБ, изпратено от управителя на БНБ Димитър Радев и финансовия министър Владислав Горанов.
"Дневник" попита Европейската централна банка кой ще следи за изпълнението на този ангажимент и кои са критериите за покриването му. В отговора от централата във Франкфурт първо напомниха, че комюникето от 10 юли е разпространено от ЕЦБ, но е от името на банката, страните от еврозоната и Дания.
"Мониторингът, който ще бъде важен в светлината на бъдещите решения за влизането на България в еврозоната, ще се осъществява от отговорните за това власти. Когато става дума за реформи на правораздавателната система, корупцията и организираната престъпност, за напредъка отговаря основно Европейската комисия", обяснява отговорът.
Еврокомисията и до днес не е отменила формално Механизма за сътрудничество и проверка (по-познат като монирониг) за България и преди дни напомни, че този инструмент за надзор и оценка какво върши страната е валиден в светлината на многохилядните протести от седмицата срещу правителството и главния прокурор Иван Гешев.
"ЕЦБ основно ще следи правилата във финансовата система и бизнес моделите на банките като част от банковия надзор", продължава отговорът на централната банка на еврозоната. "Но нямаме преки компетенции, когато стане дума за борбата с прането на пари. Така че се обърнете към Европейската комисия за критериите, които използват в мониторинга, споменат в комюникето."
Междувременно в Европейския парламент продължава подготовката на критериите за новия общоевропейски механизъм за оценка върховенството на закона с идея първият доклад да се появи през септември По предварителна информация той ще обхваща и теми като свобода и плурализъм на медиите, независимост на правораздаването и борда с корупцията.
Темата за това, че двете страни имат много работа за вършене, е подета още на 13 юли, понеделник, в реч на Фабио Панета, член на Управителния съвет на ЕЦБ във Франкфурт. Той говори пред евродепутати от комисията по икономически и монетарни въпроси и им припомня и за приетият на 10 юни Доклад за конвергенцията, в който за България се посочваше, че е с най-ниското качество в работата на институциите в ЕС.
Панета напомня също, че ЕЦБ е само една от институциите, взимащи решение дали дадена национална валута може да бъде допусната в ERM II и че заедно с Европейската комисия прави оценка дали участието на определена страна в този валутен механизъм е достатъчно устойчиво. Той посочва още, че ще се следи да не се повтори случилото се с приетите в еврозоната източноевропейски държави - приливът на инвестиции в тях след включването им в ERM II всъщност довело до забавяне на реформите.
"Анализатори предупреждават, че България и Хърватия може трудно да покрият някои откритериите за приемане на единната валута, особено тези за нисък публичен дълг и върховенство на закона", написа на 10 юли Том Феърлес за "Уолстрийт джърнъл".
Решението не означава гаранция, че сега вече приемането на еврото ще е на автопилот.
цитиран от "Уолстрийт джърнъл"
"Стандарт енд Пуурс" коментира в първия работен ден след новината за включването на двете страни в ERM II, че за всяка от тях решението за влизането в еврозоната ще се взима и според политически съображения на държавите с единна валута. От S&P припомнят, че няма фиксиран срок за престой в "чакалнята" - Литва, например, е престояла в ERM II над 10 години преди да бъде допусната в зоната на еврото.
"Не е ясно кога България и Хърватия ще изпълнят конвергетните критерии, защото пандемията и мерките за борбата с нея отслабиха макроикономическите им перспективи", обръща внимание и Fitch. Ретинговага агенция смята, че влизането в еврозоната едва ли ще стане преди 2024 г., независимо че ЕЦБ казва, че това е възможно "около 2023 г." Двете страни трудно ще покрият за две и половина години критериите за попадане в зоната на еврото и заради готовността на управляващите да извършат допълнителни реформи, предупреждава агенцията.
"Икономист интелиджънс юнит" също казва, че не вижда България в еврозоната преди 2024 г. "Включването в нови институции на ЕС ще бъде обвързано с допълнителни реформи. Тези промени ще стават бавно, защото политическото напрежение в страната ще предизвиква отлагането им", казват от анализаторското звена на групата, издаваща известното списание.
Според Дебауер е вероятно въвеждането на еврото в България и Хърватия в следващите 5 години. Но за сценария с две години и половина трябва да се създаде перфектно подреждане на множество икономически и политически фактори. Освен това фактът, че са поканени заедно в ERM II изобщо не означава, че и заедно ще влязат едновременно в еврозоната.
