Тур за овации преди финала - какво премълча Борисов за милиардите от ЕС

Тур за овации преди финала - какво премълча Борисов за милиардите от ЕС

© Associated Press



От първото 20-минутно обяснение на Бойко Борисов за сделката на Европейския съвет в Брюксел на няколко пъти се чу как лично той има заслуги за договаряне на 29 млрд. евро, но само веднъж каква национална позиция е защитавал в Брюксел в тези напрегнати дни - "да не се намаляват кохезионните и земеделските средства". Разбра се още, че премиерът е блокирал решение по една от точките от бъдещия 7-годишен бюджет на ЕС, за да получи допълнителни 200 млн. евро, но и че поне в съзнанието му те вече са предвидени за конкретна част от България.


Всички обяснения на премиера бяха "решихме", "беше договорено", "водеше се истинска война", "постигнахме съгласие", но нищо конкретно за българските изисквания. Това е политически много удобно, защото позволява да се твърди, че е постигната голяма победа, но да няма споменати конкретни показатели, с които да се сравни дали изобщо е така.


Преди всичко, Борисов и дума не каза, че договореното в Брюксел не е окончателно и работата за това то да се реализира не е приключила. Не го каза след това и вицепремиерът Томислав Дончев при представянето на конкретни параметри на сделката в София. Това е все едно по време на състезание да започнеш да събираш овации далеч преди да си пресякъл финалната линия.




Споменатите няколко пъти 29 млрд. евро са таван на средствата за България, но реално няма всичките да стигнат до българската икономика. За достъп до антикризисната помощ от грантове и кредити трябва бързо да се подготвят конкретни планове и проекти, в което българската администрация не е особено добра. Милиардите, предложени за справяне с икономическата криза от пандемията, ще бъдат на разположение - при най-добрия сценарий - за около 30 месеца, и то 70% от тях ще са налични през 2021-2022 г. През последната 2023 г. ще могат да се разпределят останалите 30%.


Това е само едно споразумение на страните членки, представени от лидерите си в Европейския съвет. Някои от тях, включително Холандия и Унгария, отидоха на срещата с предварително поискан и съвсем конкретен мандат от националните си парламенти. Така лидерите са сигурни в какви рамки се движат в преговорите, докъде могат да отстъпват и да имат представа дали онова, за което в крайна сметка са се съгласили, всъщност ще бъде одобрено от депутатите в родината им или ще ги бламират. Борисов и правителството му не поискаха такъв мандат от парламента в София.


Сега сделката от Брюксел - и за бъдещия бюджет, и за антикризисната помощ - отиват за дебат и одобрение в Европейския парламент, чието решение е със задължителна сила. Евродепутатите може да наложат корекции и да върнат сделката за доработване - както от Европейския съвет, така и от Европейската комисия. Няколко представители в ЕП, включително Радан Кънев, вече заявиха, че препоръчват споразумението да не бъде одобрявано в сегашния му вид.


Освен това сделката трябва да бъда одобрена от националните парламенти, а в редица европейски държави това може да се окаже сложна задача без гарантиран успех. Като се има предвид вероятността ЕП да поиска преработване, процедурата за прокарването ѝ през националните парламенти може да изчака първо разрешаване на този спор между трите стълба на властта в ЕС - Европейската комисия, Европейския Съвет и Европейския парламент. Днес вицепремиерът Томислав Дончев каза, че очакват средствата да са достъпни от април 2021 г., но това може да се окаже амбициозен срок и ратифицирането в националните парламенти да продължи до средата на следващата година.


Тур за овации преди финала - какво премълча Борисов за милиардите от ЕС

© Пресслужба Министерски съвет


Съгласно изискванията на договореното България трябва да изготви национален план за това за какво конкретно ще използва средствата за справяне с последиците от кризата с коронавируса и да го внесе в Европейската комисия. Безвъзмездните средства за всички държави по него са 312.5 млрд. евро, останалите 77.5 млрд. евро грантове ще минат през бюджетите на съответните програми на ЕС.


Логично е такъв план да разчита на окончателно утвърдени средства и механизми, т.е. няма смисъл да се изготвя - още повече да се внася - преди да са ратифицирани помощният план за коронавируса. Едва след това националният план се оценява от Европейската комисия в рамките на 2 месеца - съгласно досегашните конкретни препоръки към България, дали достатъчно ще се подсили икономиката и ще създаде устойчиви работни места. Но зад тези общи фрази може да се крият важни детайли - например, на компаниите, на които ще се помогне, да е забранено да раздават дивиденти, да увеличават заплатите на ръководството си и да изнасят приходи и печалби в офшорни сметки."Ефективен принос към зеления и дигиталния преход ще бъдат предварително условие за положителна оценка", пише в снощното решение на Европейския съвет.


С националния план ще се запознаят и останалите 26 страни в ЕС и всяка от тях може да изрази несъгласие и да посочи нередности. Тепърва ще се изработва механизъм за контрол над достъпа и изразходването на средствата за последиците от COVID-19. Засега изглежда, че т.нар. суперспирачка дава шанс някоя страна от ЕС да поиска спиране - примерно за България - като го докладва на Европейската комисия. Този сигнал се анализира от Комисията, а ако въпросът бъде отнесен до Европейския съвет, на Комисията се забранява да прави положителна оценка и да одобрява плащания, "докато следващият Европейски съвет не обсъди най-подробно въпроса". Това може да продължи не повече от 3 месеца.


Реално погледнато, средствата по помощната програма, от които има най-голяма нужда тук и веднага, вероятно ще са достъпни някъде през втората половина на 2021 г. и ще приключат през 2023 г. Преди това правителството трябва да обясни на депутатите защо България трябва да влезе на практика в новосъздаден европейски дългов съюз, в който българският данъкоплатец ще носи отговорност за последиците от действията на всяко друго правителство в ЕС, използващо антикризисния план.


За България ще има и конкретен финансов ангажимент - чрез допълнителни вноски и поемане на гаранции върху 750 млрд. евро кредити, които ще вземе Европейската комисия и които ще се изплащат до края на 2058 г. При не съвсем ясни засега общи приходи на ЕС за финансиране погасяването на тези споделени европейски дългове, може да се наложи увеличаване на националните вноски в европейския бюджет.


Една от публично известните срещи на Борисов - с Шарл Мишел, председател на Европейския съвет. Любопитно е, че компанията, поканена на разговорите, е изключително разнородна и от страни, от които, изглежда, в Брюксел смятат, че не зависи много в преговорите: България, Румъния, Хърватия, Словения и Малта.

© Reuters

Една от публично известните срещи на Борисов - с Шарл Мишел, председател на Европейския съвет. Любопитно е, че компанията, поканена на разговорите, е изключително разнородна и от страни, от които, изглежда, в Брюксел смятат, че не зависи много в преговорите: България, Румъния, Хърватия, Словения и Малта.


Дори антикризисните средства да се разпределят от ново правителство на Борисов (след парламентарните избори - предсрочни или не), той ще трябва да пита българските депутати най-малкото за взимането на тази част от тях, които ще се предлагат под формата на кредит от Европейската комисия.
България е сред малкото страни, които в сравнение с предишния бюджет на ЕС ще получат повече средства - 1 общо млрд. евро, това са 2 милиарда лева, подчерта още Борисов. Но и не каза по кои точно програми ще са и как ще са разпределени в тях или поне в кои от тях ще има чувствително увеличение. Единственото уточнение бе, че с 800 млн. евро повече ще има за кохезионните политики, "което е важно за основните ни цели: конкурентоспособност, растеж, заетост". Негови колеги като премиерът на Гърция (72 млрд. евро спешна помощ според споразумението) тази сутрин заявиха, че ще използват средствата, за да трансформира икономиката на страната и тя да направи голям скок напред, "а не да финансираме новобогаташи".


За 7-годишна финансова рамка споменатите от Борисов допълнителни 2 млрд лева са по около 286 млн. лв повече всяка година за страна с БВП от над 100 млрд. лв годишно. Един нагледен пример - дори всичките тези допълнителни средства да отиваха единствено за магистрали в България, с тях едва ли щеше да се построи нещо забележително: прогнозната стойност (с ДДС, а правителствените прогнози почти никога не се сбъдват) на 16-километрова отсечка на магистрала "Европа" в почти равното поле между София и Драгоман е 318 млн. лв.


Премиерът изтъкна и как "за пръв път целеви 200 млн. евро" са отделени за изостаналите райони в България. И пак няма обяснение, че според критериите на ЕС цяла България е изостанал район. В самото решение от Брюксел е напомнено, че това са райони, в които БВП на глава от населението е под 75% от средния показател за целия ЕС. Тези райони покриват почти без изключение цяла Източна Европа, половината Гърция, цяла Южна Италия и Сицилия, значителна част от Португалия и два района в Западна Испания. За всички тях МФР предвижда общо 202.3 млрд. евро.


В тъмно оранжево са "изостаналите райони" на Европа.

В тъмно оранжево са "изостаналите райони" на Европа.


Тези 200 млн. евро, за които говори Борисов, ще са по "Инвестиции в растеж и работни места" и няма да надхвърлят 85% съфинансиране. Иначе казано, те ще са достъпни, само ако българският бюджет участва с не по-малко от 15%, т.е. в националния бюджет ще трябва да се предвидят до 2027 г. поне още 60 млн. лв, за да се използват този "подарък".


Според Борисов тези средства ще отиват за конкурентоспособност "ей, сега, както правят заводи във Врачанско, да им се направят пътища...Севера и Северозапада". Очевидно в неговото съзнание тези 200 млн. евро вече са предвидени за тази част от България, защото по-късно той изрично благодари на Шарл Мишел и Ангела Меркел, "за тези допълнителни 200 млн. евро за Северозапада".


От видеото на българския премиер не чухме нищо за чувствително намалените в МФР средства за, климатични политики на ЕС, здравни програми и инвестиции в наука иновации. Впрочем, последното е в ресора на българския еврокомисар Мария Габриел. В решението изрично се казва, че 30% от милиардите в бюджета на ЕС и антикризисния план трябва да са за климатични политики, съобразени с Парижкото споразумение, като до края на годината предстои актуализация на целите, които ЕС си поставя до края на десетилетието. Днес по това чухме от Томислав Дончев единствено, че ще трябва да се санират всички обществени сгради в България.


Разбрахме от Борисов и кой от лидерите какъв празник имал и чухме поздравите за рождения ден към сестра му. Но за 20 минути той не каза но нито дума за българите, които са работили за подготовката и провеждането на историческия Европейски съвет. По същото време правителството на Дания разпространи в "Туитър" снимка със следния текст: "Teamwork! Премиерът Метте Фредриксен изпраща огромни благодарности на "калкулатора" в Министерството на финансите. В продължение на 4 дни този екип събираше и изваждаше от няколко компромисни предложения, за да може Дания да постигне добро споразумение с останалите от ЕС".


Тур за овации преди финала - какво премълча Борисов за милиардите от ЕС

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK