© Reuters
В рекордно дългата си среща Съветът на ЕС на практика оряза голяма част от допълнителната подкрепа за множество важни за съюза програми. В графиката на "Дневник" можете да видите разликата между първото предложение на Еврокомисията за възстановяване на икономиката, това какво предложи председателят на Съвета Шарл Мишел и какво в крайна сметка договориха държавните глави.
Важно е да се отбележи, че това са числата само от фонда за възстановяване Next Generation EU, а не цялата Многогодишна финансова рамка, която също бе намалена. Той остава в размер на 750 млрд. евро, които ЕК ще вземе назаем от капиталовите пазари. Но структурата му е различна.
Част от изброените във фонда пера присъстват и в многогодишната финансова рамка. Комисията искаше да увеличи финансирането за тях чрез фонда. Съветът не бе съвсем съгласен. Ето какви са те:
- Фондът за възстановяване и устойчивост е най-голямото перо - това са грантовете и заемите, за чието отношение се спореше усилено в Брюксел последните дни.
- ReactEU е нова инициатива, която се цели в най-тежките поражения на кризата, сред които младежката безработица, като увеличава парите за кохезия.
- Фондът за справедлив преход се отнася до инициативите за постигане на въглеродна неутралност.
- Перото "Развитие на селските райони" трябва да подкрепи именно тях в структурните промени, необходими за опазването на биоразнообразието и борбата с климатичните промени.
- InvestEU е водещата програма за инвестиции на ЕС, започнала като "Плана Юнкер".
- "Хоризонт Европа" разпределя финансирането на научните програми.
- RescEU е механизмът за гражданска защита на ЕС, който трябва да подготви съюза за бъдещи кризи.
"В търсенето си на компромис лидерите направиха сериозни изменения (...) по отношение на здравето, миграцията, външното действие и InvestEU; те не приеха и Инструмента за платежоспособност. Това е жалко. Иновативната част на бюджета е намалена."
председател на ЕК
Инструментът за платежоспособност трябваше да мобилизира частни ресурси, които да подкрепят бизнеса - той е изцяло отхвърлен. Същото се случи и със здравната програма EU4Health, средства за която са предвидени само в МФР, изчезнах и инвестициите в трети държави чрез програмата за външно действие.
Дори това споразумение обаче не е окончателно - то трябва да бъде прието и от Европарламента, и от националните парламенти. Повече за позицията на евродепутатите четете тук.
Как се дават пари
По правило максималният обем на заемите за всяка държава членка няма да надвишава 6.8% от нейния БНД; те са предвидени за 2021, 2022 и 2023 г. 70% от средствата ще бъдат разпределени в първите две години.
За да получат грантове или заеми, държавите-членки ще трябва да изготвят национални планове за възстановяване и устойчивост, в които се определя програмата за реформи и инвестиции. Плановете се преразглеждат и адаптират при необходимост през 2022 г., така че да се вземе предвид окончателното разпределение на средствата за 2023 г. Комисията ще трябва да ги оцени в рамките на два месеца.
Защо хвалбите на премиера Борисов колко пари е осигурил за България са прибързани - четете тук.
Критериите са определени от Еврокомисията и включват стандарта на живот, населението на държавата и безработицата; специално за 2023 г. критерият за безработица ще бъде заменен със загубата на реален БВП, констатирана през 2020 г., и с кумулативната загуба на реален БВП, констатирана за периода 2020-2021 г., която ще бъде изчислена до 30 юни 2022 г. Ще се взима предвид дали държавата е изпълнила специфичните за нея препоръки; дали планът укрепва потенциала за растеж и създаване на работни места, както и икономическата и социалната устойчивост. Тежест ще има и приноса за екологичния и цифровия преход.
Комисията ще има два месеца да оцени плановете, а след това Съветът трябва да ги одобри с квалифицирано мнозинство, с надежда това да се случи в рамките на четири седмици - тоест, общо около три месеца.
Ако някоя държава обаче смята, че друга се отклонява от необходимите показатели, тя може да поиска това да се обсъди специално на следващ Съвет.
