Българските медии са изправени пред опасности и лоши условия на труд, гласи ключов доклад

Българските медии са изправени пред опасности и лоши условия на труд, гласи ключов доклад

© Надежда Чипева, Капитал



Българските медии са в голяма опасност от политическо влияние, влияние на собствениците и няма гаранции, че ръководителите на обществените медии са независими.


Това са изводите на независимо проучване на Центъра за медиен плурализъм и медийна свобода, разпространено от Еврокомисията. Авторите от България са от Центъра за изследване на демокрацията - Орлин Спасов, Нели Огнянова и Николета Даскалова. То обхваща ЕС-27, Великобритания, Албания и Турция.


Изводите на доклада ще бъдат важен източник на информация за първия доклад за върховенството на закона, който трябва да излезе през септември и ще отдели специално място на медийния плурализъм, отбелязват от Еврокомисията.




България е сред няколкото държави от ЕС (заедно с Хърватия, Кипър, Унгария, Италия, Полша, Румъния, Словения, Испания, както и Албания), където съществува умерена опасност за свободата на изразяване и правото на търсене, получаване и съобщаване на информация. Сходни са данните по отношение на защитата на журналистиката.


Смъртта на Виктория Маринова е поставена редом до убийствата на малтийката Дафне Каруана Галиция, словакът Ян Куцяк, саудитецът Джамал Хашокжи и ирландската Лайра Маккий. "Всички те за съжаление потвърждават, че Европа и страните-кандидати не са застраховани от ужасяващи престъпления срещу журналисти", пишат авторите.


Собствениците и влиянието им


България е сред страните с висок риск по отношение на плурализма на пазара - той идва предимно от концентрацията на собственост. Висока е и опасността собствениците на медии и рекламодателите да влияят на редакционното съдържание - по този критерий България се нарежда при още 14 държави, сред които Унгария, Швеция и Турция. Нисък е рискът само за Дания, Франция, Германия, Португалия и Нидерландия.


Политическата независимост


Като цяло, висока опасност за политическата независимост на медиите има в България, Унгария, Малта, Полша, Румъния, Словения и Турция.


Тя е и една от държавите, дадени за пример с факта, че регулаторната им рамка е добра, но се прилага зле и това води до уронване на свободата на изразяване. Другите две са Албания и Хърватия. Освен това е смятана и за държава с висок риск по отношение на условията на труд - сред тях и физическата безопасност на журналистите. България е сред държавите, където съществува висока опасност за изобличителите - онези, които подават сигнали за нередности.


"Това проучване е сигнал за опасност. Трябва да защитим журналистите по-добре и да увеличим прозрачността и справедливостта в онлайн света, особено по отношение на политическите кампании. Трябва да подкрепим и медийния сектор, който бе тежко ударен от кризата с коронавируса, като в същото време опазим независимостта му. Комисията не може да се справи сама. Разчитам на държавите-членки да обърнат тази тенденция."


Вера Йоурова,

еврокомисар за ценностите и прозрачността


Държавната реклама остава най-проблемният фактор за повечето страни, показват още данните. В 21 от тях няма законодателство, което да гарантира справедливо и безпристранство разпределяне на държавните пари по това перо, като България е сред тях. Повечето в групата са централно и източноевропейски държави.


В България формалните правни процедури за назначаване на генерални директори и управленски борд на обществените медии не дават адекватни гаранции за независимостта им от правителството или от друго политическо влияние. Авторите припомнят протестите и критиките срещу генералният директор на БНТ Емил Кошлуков.


В 14 държави, сред които и България, изобщо няма изисквания и правила, по които политическите партии и кандидати да разкрият разходите си за онлайн кампании.



По критерия "социално включване", страната също е във висок риск, заедно с Албания, Кипър, Румъния и Турция. Той отчита достъпа до медиите, който имат различни социални и културни групи, малцинства, хора с увреждания и местните общности, както и цифровата грамотност.


Новият механизъм за върховенството на закона ще замести досегашния Механизъм за сътрудничество и проверка (известен още като евромониторинг), който се прилагаше само за България и Румъния. Той трябваше да бъде спрян в мандата на комисията Юнкер, но при излизането на последния доклад миналата година тя само "препоръча" това да се случи и обяви, че ще чака становища от другите две ключови европейски институции - Съвета на ЕС и Европарламента, преди да вземе окончателно решение.


Как управляващите се оплетоха в опитите си да обяснят, че мониторингът е паднал - четете тук.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK