Евродокладът за България: Главният прокурор е все още безконтролен и политици притежават медии

Евродокладът за България: Главният прокурор е все още безконтролен и политици притежават медии

© Дневник



Посочваните от години проблеми с върховенството на закона и свободата на медиите продължават да съществуват или да се влошават в България.


Властта и безотчетността на главния прокурор и спорното функциониране на Висшия съдебен съвет, ниското доверие на гражданите и бизнеса към независимостта на правосъдната система, отсъствието на забрана политици и лица на изборни длъжности да притежават медии, ниското качество на почти 40% от законодателството заради липсата на регулиране на лобизма са само част от тези проблеми.


Те са включени в частта за България на първия годишен Доклад за върховенството на закона в Европейския съюз, който е една от основните инициативи на Европейската комисия. Той е с отделни глави за всяка от 27-те страни членки и представлява част от цялостния европейски механизъм за върховенството на закона, обявен от председателя на Комисията Фон дер Лайен.




Какво пише за медийната среда можете да прочетете тук.


Какво пише за борбата с корупцията и състоянието на правораздаването можете да прочетете тук.


Докладът е съставен така, че да не се сравнява дали една страна е по-корумпирана или с по-зависими от властта медии. Но за следящите процесите в България наличието в него на повтаряни от години и десетилетия проблеми е видимо колко много има да се свърши за борба с корупцията и обръщане на тенденцията за влошаване на демокрацията в страната.


Предназначението му е да действа като превантивен инструмент, наблюдаващ значими процеси - и положителни, и отрицателни - за да има достатъно информация и за да се стимулира обсъждането и предотвратяването на проблеми със законността.


Той не замества Механизма за сътрудничество и проверка, въведен през 2007 г., но е доста по-малък като обем. В конспективна форма информацията за България е събрана само върху 19 страници. Ето накратко какво пише в тях:


За борбата с корупцията


Атаките срещу правосъдната система в България се увеличават без съответна реакция на компетентните власти.


Въпреки години на реформи главният прокурор все още има значителна власт и влияние, фактически са му подчинени всички прокурори и следователи, може да анулира или поправя без съдебен надзор всяко решение на който и да е прокурор, да санкционира прокурори и да ги инструктира, включително по конкретни случаи. Властта му не е уникално българско явление, но има притеснения за комбинацията ѝ с позицията му във ВСС, където има значително влияние.


Самата структура на ВСС може да ограничи независимостта на съдиите, тъй като не ги защитава достатъчно от натиск от правителството, парламента, магистрати, вкл. главнтия прокурор и самия ВСС. Съдии са обект на атаки и целенасочени публични критики заради свои решения.


Нивото на доверие към институциите, които би трябвало да се борят с корупцията, остава ниско.


Липсата на резултати в борбата с корупцията е един от ключовите проблеми, поставени от протестите през лятото на 2020 г.


Тепърва трябва да се установят солидни резултати за довеждането до обвинения пред съда на заподозрени за корупция по високите етажи. Важно е и институциите да получат достатъчно ресурси, за да се борят ефективно с корупцията.


Има притеснения относно лобирането, което остава нерегулирано от закон в България, както и към прозрачността и предвидимостта на законодателния процес в страната.


За медиите


Законите и конституционните гаранции за медийния плурализъм често не се прилат ефективно.


Загриженост предизвиква липсата на прозрачност за собствеността на медиите.


Правната рамка за защита на журналистите от политическа намеса не забранява изрично на политици да притежават медии, а има доказателства за връзката между политически играчи и някои медии.


Няколко сдружения за свобода на медиите съобщават за физически нападения или онлайн атаки срещу журналисти.


Баланс между институциите


Въпросите за взаимния контрол и баланса между институциите и отделните власти включват загриженост за ограниченото използване на консултации и оценка на въздействието при подготвянето на закони.


Ресурсите на националните институции за защита на човешките права са ограничени, но работата им продължава да се подобрява. Вече стестеното пространство на гражданския сектор обаче може да бъде засегнат още повече от проекта на закон за финансирането от чужбина на неправителствените организации.


Какво следва


Докладът трябва да помогне на всички държави членки да проучат възможностите за преодоляване на предизвикателствата, да се извличат поуки от опита на другите страни и да се покаже как върховенството на закона може да бъде допълнително укрепено при пълно зачитане на националните конституционни системи и традиции. Той е дело само на Европейската комисия и ѝ дава информация и аргументи за подготвяне на механизма за обвързване достъпа до еврофондовете с върховенството на закона.


Този механизъм още е процес на подготовка в диалог между еврокомисията, Европейския парламент и Съвета на ЕС, който се ръководи в момента от Германия. Днес председателството обяви, че страните членки са се договорили с каква позиция да продължат този процес, от който зависи одобряването до края на годината на 1.1 трилиона евро в 7-годишния бюджет и антикризисните инструменти на ЕС.


В началото на декември, когато Европейската комисия би трябвало да публикува своя План за действие за европейската демокрация (European Democracy Action Plan). Той ще е рамката, описваща как се защитават ценностите, законите и парите на ЕС чрез новата Европейска прокуратура и Механизма за върховенство на закона.


Но междувременно депутатите в пленарната зала на Европейския парламент и представителите на правителствата в ЕС специално ще се занимават с България.


Как политическите сили в България прочетоха доклада


За ГЕРБ докладът на Европейската комисия за върховенството на закона в България е положителен, обективен и отчита постигнатите резултати, а за БСП - опис на държава, управлявана задкулисно, корумпирано и безконтролно.


Според ГЕРБ докладът за България е обективен, положителен и ясно очертава постигнатите резултати по механизма за сътрудничество досега. Председателят на парламентарната група Даниела Дариткова коментира, че докладът "не е за партийна употреба" и не може да се използва за "отклоняване на вниманието" от вътрешнопартиен проблем, вероятно визирайки позицията на БСП.


А тя е, че докладът е "опис на държава, управлявана задкулисно, корумпирано и безконтролно", но и доклад на изгубеното време, тъй като критиките, които фигурират в него, са отправяни от социалистите още преди четири години. Повече за позициите на политическите опоненти четете тук.


ДПС все още не е коментирало темата.


Извънпарламентарната "Демократична България" чрез съпредседателя й Христо Иванов изказа становището, че докладът "диагностицира определени институционални и нормативни проблеми, но не забелязва как тези проблеми се превръщат в чудовищна злоупотреба с власт и чудовищна заплаха за върховенството на правото и демокрацията в България". Повече от казаното от Христо Иванов четете тук.


Коментари на общественици по темата четете тук.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK