Медиите в България са с непрозрачна собственост, критичните - под натиск

Медиите в България са с непрозрачна собственост, критичните - под натиск

© Цветелина Белутова, Капитал



Няма прозрачност в собствеността на медиите; местните власти използват държавните реклами, за да държат под контрол малки вестници и телевизии; натискът върху независимите и разследващите медии идва чрез заплахи, съдебни дела с цел тормоз и политически и административен натиск.


Това пише в частта за България на първия годишен Доклад за върховенството на закона в Европейския съюз, който е една от основните инициативи на Европейската комисия. Той е с отделни глави за всяка от 27-те страни членки и представлява част от цялостния европейски механизъм за върховенството на закона, обявен от председателя на Комисията Фон дер Лайен.


Докладът на практика повтаря отдавнашни критики, отправяни към медийния пейзаж в страната от редица международни институции. Този път се откроява и констатацията със сила на препоръка, че политици и хора на изборни длъжности притежават медии, а това повдига въпроса за политическото влияние над тях.




Какво каза ЕК при представянето на доклада за България четете тук.


Общите изводи за България четете тук.


Липсата на прозрачност на собствеността на медиите е източник на тревога. Законът за задължителното депозиране на печатни и други издания, поправен през ноември 2018 г., изисква медиите да дават пълна информация за собствениците и финансирането си, но според някои наблюдатели това е тежест върху малките и независими медии, които разчитат предимно на дарения. Законът обаче не налага задължения да се разкриват други източници на приходи, например от правителството, с изключение на финансиране, получено чрез договори със съоветните власти. На практика много медии не се съобразяват със закона, а информацията невинаги е лесно достъпна за широката публика. (Как депутатът от ДПС Делян Пеевски заобиколи декларирането за последния период - тук).


Държавните реклами са особено важни на местно ниво. Според Мониторинга на медийния плурализъм (проект, финансиран от 2013 г. насам от еврокомисията, за да оценява рисковете за медиите в ЕС и страните - кандидатки за членство) няма регулаторни стандартни за справедливо и прозрачно разпределение на държавната реклама; а съществуващите правила не се отнасят за социалните мрежи. Заинтересувани лица също докладват за съмнения, че понякога европейски фондове се използват от местните власти, за да засилят контрола им върху местните вестници и телевизии.


Няма изрична забрана политиците да притежават медии, а собствеността на няколко медии е тясно свързана с политически играчи в България, макар и без да те да са официалните собственици.

Докладът не посочва конкретни примери, но сред публично проверимите собственици на медии е депутатът от ДПС Делян Пеевски (вестниците "Телеграф", "Монитор", "Мач телеграф", "Политика", "Юропост"), лидерът на НФСБ Валери Симеонов е собственик на телевизия "Скат" и сайтът "Десант", лидерът на "Атака" Волен Сидеров управлява фондация "Атака", която притежава лиценза за едноимената телевизия. През миналата година БСП също стартира свой канал - БСТВ (лицензът се притежава от фондация "Дума").

Политическият климат не е благосклонен към независимите медии и мнозина собственици предпочитат да са близки с правителството, за да не бъдат маргинализирани. "Националните и местните медии във всички сфери са обект на систематичен политически контрол и мнозинство от водещите вестници в страната имат благосклонна към правителството редакционна политика", пише още в доклада. Много журналисти описват политическата намеса в медиите като "честа" и "широко разпространена".


Често се съобщава за нападения срещу журналисти и клеветнически кампании срещу независими и разследващи репортери, разкрили случаи на корупция. През 2019 г. и 2020 г. е съобщено за осем атаки срещу журналисти и други медийни играчи, както и съдебни дела с цел тормоз в платформата на Съвета на Европа, която следи такива случаи. Докладът цитира съобщения и за заплахи към журналисти заради онлайн дейността им, политически, административен и съдебен натиск, политически мотивирани съдебни дела срещу репортери и собственици на медии.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK