"Ако пишеш - ще те съдя" - Европа иска да спре тормоза над медии чрез неоснователни дела

"Ако пишеш - ще те съдя" - Европа иска да спре тормоза над медии чрез неоснователни дела

© Надежда Чипева, Капитал



Злоупотребата от власти и компании в Европа с повдигането на обвинения и съдебни процеси срещу журналисти, издатели и граждански организации с цел да им запушат устата предизвика тази година кампания срещу това разрастващо се явление и Европейската комисия включи в програмата си за 2021 г. подготовката на ответни мерки.


Още преди това - през декември 2020 г., еврокомисията ще представи План за действие за европейската демокрация (European Democracy Action Plan), в който ще обърне внимание и на този инструмент за прикрита цензура. Планът трябва да е рамката, описваща как се защитават ценностите, законите и парите на ЕС чрез новата Европейска прокуратура и Механизма за върховенство на закона.


Мерките срещу подобна злоупотребата с правосъдие вероятно ще са част и от механизма за достъп до еврофондовете до 2027 г. и антикризисния фонд. Защото са засегнати не само свободата на словото, гражданската активност и общественият контрол над властта и дейността на бизнеса, но и единният пазар и бюджетът на ЕС.




Предстои да се разбере дали и кога ще има директива на Европейската комисия срещу този натиск върху свободата на словото и дали тя ще е със задължителна или препоръчителна сила. Но в Брюксел вече е прието, че има сериозен проблем със завеждането на дела - понякога умишлено далеч от медийната дейност - заради които започват безкрайни проверки, ревизии, блокиране на банкови сметки и активи и натрупване на огромни съдебни разходи с цел тормоз над журналисти, издатели, бивши политици и висши администратори.


Какво е SLAPP и къде ги виждате в България


Може би не сте чували за SLAPP, но сте виждали в България от години. Това е цензурата за медии и граждански организации чрез неоснователни обвинения за скандално много пари.


През последните години в страната има десетки такива примери, произтичащи основно от действията на прокуратурата. Това са опити за натиск, сплашване и блокиране работата на критични към властта медии и журналисти. Но такива дела се водят и срещу граждански организации и срещу опозиционни политици.


Само няколко примера от България: През лятото на 2020 година съиздателят на "Икономедиа" ("Дневник" и "Капитал") Иво Прокопиев, двама бивши министри и още трима души бяха окончателно оправдани по дело, водено срещу тях за продажбата на миниторитарния дял на ЕВН. Прокуратурата беше поискала тяхното задържане на първа инстанция, ако бъдат осъдени. Обвинението срещу Прокопиев беше заради негово изказване по време на официална среща. Случаят привлече и много остри международни реакции.


През 2015 година Комисията за финансов надзор, тогава оглавявана от Стоян Мавродиев, наложи на "Икономедиа" четири глоби с общ размер 160 хил. лв. Като повод бяха използвани статии в "Капитал", за които в актовете на КФН се твърдеше, че манипулират борсовия пазар. Част от глобите бяха и заради отказ за разкриване на журналистическите източници. Тогава със сходни мотиви глоба от 100 хиляди лева беше наложена и на врачанския сайт "Зов нюз." Глобите впоследствие бяха отменени от съда. Но след това срещу отделни журналисти от "Икономедиа" - Росен Босев, Десислава Николова и изпълнителния директор на компанията Галя Прокопиева, също бяха заведени дела за клевета от Стоян Мавродиев.


През 2019 година стана известно, че Върховната касационна прокуратура е започнала проверка на имотното състояние на създателите и журналисти в разследващия сайт "Биволъ" - Асен Йорданов и Атанас Чобанов.


През май 2020 г., няколко дни след като отправя въпроси към областната дирекция на полицията в Силистра за анонимен техен дарител, активистът и журналист на свободна практика от града Димитър Пецов беше задържан и впоследствие обвинен за държане на наркотици, които според него са подхвърлени при неправомерен оглед на автомобила му.


През 2017 г. издателят на вестник "Сега" Сашо Дончев и бизнесът му в "Овeргаз" станаха обект на проверка от прокуратурата за държавна измяна по повод на сигнал до тогавашния главен прокурор Сотир Цацаров, който съдържаше публично известна информация за изпратена от Дончев жалба до ЕК.


Срещу бившите вече съиздатели на "24 часа" и "Труд" Огнян Донев и Любомир Павлов също започна съдебна атака и проверки, след като купиха медиите. Впоследствие се разбра, че конкуренти в сделката са били Цветан Василев и Делян Пеевски. Процесите бяха прекратени едва след като двамата продадоха вестниците.


През 2018 г. два сайта - "БургасНюз" и "Бургасинфо", бяха осъдени на първа инстанция по дела, заведени срещу тях заради цитиране на прессъобщения на МВР и прокуратурата за инцидент в дискотека с Петър Низамов-Перата.


През декември 2017 г. Комисията за борба с корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество запорира имущество и активи на съиздателя на "Икономедиа" Иво Прокопиев, като и внесе иск в съда за отнемане на имуществото. Година по-късно, вече с председател бившия главен прокурор Сотир Цацаров, запори бяха наложени и на личните сметки на съпругата на Прокопиев - изпълнителен директор на медийната група, Галя Прокопиева.


Когато в Малта бе убита разследващата журналистка Дафне Каруана Галиция, срещу нея имаше 47 такива дела. В Италия всяка година от над 6 хиляди обвинения за клевета срещу журналисти и медии съдът отхвърля две трети като абсолютно неоснователни.


Явлението е известно от десетилетия предимно в САЩ, докато през 1996 г. двама изследователи го обобщават в термина SLAPP (Strategic Lawsuit Against Public Participation). Тези стратегически дела, с които трябва да бъдат отказани медии и неправителствени организации от обществена активност, не са класическа атака срещу свободата на словото. Но те са мощен инструмент, който блокира дейността им, източва ресурсите им, отнема времето им, изтощава атакуваните психически, а обвиненията са така скалъпени, че с ясното съзнание, че в крайна сметка ще бъдат отхвърлени в съда, позволяват години наред хора и организации да бъдат очерняни, докато не издържат и се откажат.


Успехът на SLAPP зависи от набор фактори в обществото, включително качество на законодателството, ниво на политическа зависимост и корупция в правораздаването, степен на защита на свободата на словото, лимити в размера на отправяните искове или наличие на изрични анти-SLAPP закони.


И ангажиментът на еврокомисар Йоурова


През лятото еврокомисарят и зам.-председател на Европейската комисия Вера Йоурова изрично посочи в свой отговор на писмо от 28 май от група евродепутати, че комисията споделя тревогите им за засилването на случаите на SLAPP в Европа. Тя каза, че институциите на комисията събират информация по този повод, и припомни, че през 2018 г. Европейският парламент подчерта колко важна е една директива на ЕС срещу това явление и прикани комисията и страните членки да предложат законодателни и незаконодателни мерки за защита на журналистите.

"Журналистите и организациите от гражданското общество трябва да използват опита и времето си да следят и контролират нашите демокрации, а не да седят по съдилищата заради злоупотреба с обвинения в клевети"


Вера Йоурова,

еврокомисар и зам.-председател на Европейската комисия


В същото писмо тя посочва, че проблемът със SLAPP ще попадне в Плана за действие за европейската демокрация. До изработването му ще има обществени консултации и събиране на данни и примери за подобно заглушаване на медиите. Еврокомисарят казва още, че борбата с явлението попада и в обсега на Монитора за медиен плурализъм. В кабинета ѝ има контретен съветник - Симона Константин, която отговаря и за медиите и анти-SLAPP мерките.


Йоурова напомни за готвените анти-SLAPP мерки и по време на конференцията за свободата на медиите, организирана от евродепутата Елена Йончева в София в партньорство с брюкселското издание EUractiv преди две седмици. "Комисията не може да води тази битка сама, но съм готова да използвам всички инструменти, с които разполагам, за да обърнем негативните тенденции, за да видим друга ситуация с медийния плурализъм и свобода в ЕС", заяви Йоурова.


В своето обръщение тя каза още, че в България притеснителнителна тенденция е, че организации съобщават за физически и онлайн атаки срещу журналисти, както и за кампанни срещу независими и разследващи журналисти, изобличаващи случаи на корупция и съдебни дела.


В доклада на Европейската комисия за върховенството на закона, представен в края на септември, беше отбелязано че в медиите в България са зависими, а тези, които са критични към властта, биват подложени на натиск.


В последното си проучване Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) отбеляза, че политическият натиск към медиите е водещ и доминиращ, като голяма част от него идва от държавни институции.


Инициативата на 119-те


Започна и инициатива, зад която застанаха 119 организации, включително Европейската федерация на журналистите, "Трансперънси интернешънъл", "Репортери без граници", "Комитетът за защита на журналистите".


В тяхно писмо се обяснява, че не става дума само за борба с прикритата цензура, но и за деформирането и злоупотребите с гражданското право до степен, че вместо то да защитава общи за ЕС ценности и минимални стандарти, ефектът е загуба на доверието към национални системи за правораздаване. "Страните трябва да са убедени, че присъди и решения в другите членки на ЕС не са резултат от злоупотреба с правни стратегии и са взети при спазване на процедурите."


Нарушено е и фундаментално право на свободно движение - защото там, където има голяма вероятност държавата или компании да те преследват с подобни дела, намалява и желанието на хората да отидат да работят там в граждански организации и медии.


Проблемът отива още по-далеч - заплахата срещу правото на ЕС е и срещу единния пазар и защитата на бюджета на ЕС, казват авторите. Медиите или гражданското общество - заедно с ЕС и страните - играят ключова роля в това да се следи и контролира поведението на отделни юридически лица, пише още в текста.


"Отсъствието на система за обществен контрол е заплаха за прилагането на законите на ЕС и управлението на програмите и бюджета на съюза, които не може да бъдат наблюдавани само от Европейската комисия."


Има ли как да бъде прекратена тази злопотреба


Според тази нициатива има решение на проблема:


1. Анти-SLAPP директива


Създаване на минимални стандарти в целия ЕС за защита от такива случаи, санкции срещу особено скандалните злоупотреби с правото, процедурна защита на жертвите на SLAPP; основание за такава директива могат да се намерят в член 14 на Закона за Закона за функциониране на Европейския съюз относно правилното функциониране на единния пазар, член 18 от същия договор - за правното сътрудничество и ефективния достъп до правосъдие, или член 325 за борбата с измамите с програми и средства на ЕС.


2. Реформиране на регулациите "Брюксел I" и "Рим II"


На тези места са правилата за това в коя страна да се защитава обвиненият; според инициативата в момента често той е принуден да плаща за адвокати в държави, където не живее, и в правни системи, които не познава, а това е в нарушение на принципите за честно правораздаване; в същото време отправящият иска може да си избере най-подходящата за целите му страна, където да го отправи, но там законовите и правораздавателни стандарти да са значително по-ниски от държавата, в която се опитва да запуши устата на журналистите.


3. Подкрепа за всички жертви на SLAPP


Нужни са средства за морална и финансова подкрепа на атакуваните с подобни дела, особено за съдебните им разходи; фондовете на Програмата за правосъдие трябва да се използват и за обучение на съдии и юристи; трябва да се създаде система - например под формата на регистър на ЕС - публично да бъдат огласявани и подлагани на обществено осъждане служители, лица и компании, прибягващи до този тип цензура.


"Репортери без граници": Трябва да има санкции


"Такива дела се използват от политици и други групи из Европа с цел да тормозят и сплашват журналисти чрез различни видове юридически похвати. Приветстваме решението на Европейската комисия да включи наблюдение над тези дела в плана за действие, насочен към заздравяване на европейската демокрация. Вярваме, че крайната цел на този план ще е Европейската комисия да предложи анти-Slapp директива, както и законодателен акт, който да бъде транспониран към националните законодателства". Това заяви в интервю за "Дневник" Павол Салай от международната организация "Репортери без граници".


Според Салай директивата трябва да включва превантивни и санкциониращи мерки. "Преди такава директива да влезе в сила, тя трябва да бъде одобрена от Европейския парламент и от държавите членки, което ще отнеме няколко години. Предлагаме някои други мерки преди това - редовен мониторинг на подобни дела в ЕС, финансова помощ за журналисти, жертви на такова преследване, или общи правила за правна помощ за такива журналисти, обект на такъв натиск", каза още Салай.

Вера Йоурова е водещият комисар за ценности, прозрачност и върховенство на закона. Тя се ангажира с anti-SLAPP мерки.

© Reuters

Вера Йоурова е водещият комисар за ценности, прозрачност и върховенство на закона. Тя се ангажира с anti-SLAPP мерки.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK