Тази рубрика е създадена по проект, финансиран с подкрепата на Европейската комисия. Публикациите отразяват единствено мнението на автора и Европейската комисия не отговаря за съдържанието на информацията.

"Смъртна присъда": всички са недоволни от бюджета на ЕС за селско стопанство

"Смъртна присъда": всички са недоволни от бюджета на ЕС за селско стопанство

© Associated Press



Колко и какви пари да отиват за екологично селско стопанство и какви "вратички" ще могат да използват държавите-членки, за да ги преразпределят до 2027г. - това е спорът на Съвета на ЕС и Европарламента седмици преди в сила да влезе новият седемгодишен бюджет на съюза. И в него България гласува въздържал се. Поне на този тап.


Общата селскостопанска политика (ОСП) е едно от най-големите пера на Многогодишната финансова рамка (МФР, известна още като бюджета на ЕС) и споровете за нея се ожесточиха миналата седмица, когато Европарламентът отхвърли голяма част от трудно постигнатия компромис между националните правителства.


Настоящите правила в областта на ОСП изтичат на 31 декември 2020 г. Те следва да бъдат заменени от преходни правила, докато Парламентът и Съветът постигнат съгласие и дадат одобрението си за настоящата реформа на ОСП. ОСП представлява 34,5% от бюджета на ЕС за 2020 г. (58,12 млрд. евро). Около 70% от бюджета на ОСП подпомага доходите на 6 до 7 милиона земеделски стопанства в ЕС.


Позицията на България




България е гласувала с "въздържал се" по отношение на Общата селскостопанска политика на последната среща на Съвета на ЕС по селско стопанство, проведен на 19-20 октомври.


Това съобщи министерството на земеделието. Искането на българската делегация за продължаване на преходната помощ не беше отразено в пълнота, както и предложението за гъвкавостта на зелените бюджети от първи стълб. Поради тази причина българската делегация гласува "въздържал се", аргументират се от ведомството.


Петте основни момента според "Политико"


Екосхемите - Това са иновации в Общата политика: дванадесетмесечни зелени проекти в сектори като агролесовъдство и агроекология. Германското председателство на Съвета поиска 20% от общи 258.6 млрд. директни плащания (от първи стълб на Общата политика) да отиват за тях. В продължение на преговорите между Европарламента, Съвета и Еврокомисията те могат да достигнат до 25%. Проблемът е, че ще има всякакви възможности да бъдат заобиколени, отбелязва "Политико".


Вратички и дерогации - въвеждането на екосхемите почти сигурно ще бъдат забавено до 2023 г. заради дългия преходен период; в следващата фаза - 2023-2024 г. непохарчените фондове могат да се върнат към традиционно фермерство, а не към зелени проекти. В периода 2024-2027 г. страните, които са похарчили повече от основните суми по зелени проекти по втория стълб на политиката, ще могат да включат тези разходи в отчета на вече споменатите 20% от първия стълб.


Европарламентът иска 60% от разходите да бъдат за несвързани с опазването на околната среда проекти и гаранции, че екосхемите изпълняват "икономически цели". Едновременно с това искат 40% да бъдат отделени за тнар. areas of natural constraint по втория стълб на политиката - ферми в планини, например, но Комисията и учените поставят под въпрос екологичната им стойност.


Управление - според експерти е под въпрос колко свобода ще имат националните правителства в оформянето на стратегическите си планове. Това е друга от иновациите - държавите-членки ги съставят, а Брюксел ги одобряват. Според Комисията това ще ѝ даде тежест да предотврати връщане назад по отношение на опазването на природата, макар да няма право на санкции. Но остава въпросът колко стриктно тя ще прилага правомощията си.


Биоразнообразие - Комисията иска 10% от селскостопанските райони да бъдат такива, че да опазват биоразнообразието. Съветът на ЕС одобри минимална цел от 5%, която може да бъде намалена до 3% при определени условия. Изключение има за селски стопанства, по-малки от 10 хектара. ЕП донякъде приема тази формула и иска 5% от екосхемите да бъдат отделени за "непродуктивни" селскостопански райони, в които има блата и езерца.


Ограничения - 80% от бюджета на общата политика отива при 20% от най-едрите земевладелци. Комисията опита да предложи ограничение от 100 хил. евро върху отделните плащанията; това бе отхвърлено от страните-членки през юли след яростната опозиция на Чехия, твърдят източници на "Политико".


Какво иска Европарламентът


Евродепутатите приеха в петък позицията си - те подсилиха задължителните изисквания за практики с благоприятно влияние върху климата и околната среда, т.е. предварителните условия, които всеки земеделски стопанин трябва да изпълнява, за да получава директни плащания.


Освен това евродепутатите искат най-малко 35% от бюджета за развитие на селските райони да бъдат насочени към всички видове мерки, свързани с околната среда и климата.


Най-малко 30% от бюджета за директни плащания следва да се използват за схеми за климата и околната среда (т. нар. екосхеми), които ще са доброволни, но биха могли да увеличат доходите на земеделските стопани.


Евродепутатите настояват във всяка държава членка да се създадат консултантски услуги в областта на селското стопанство, както и най-малко 30% от финансирането им от ЕС да се използва за подпомагане на земеделските стопани да се борят с изменението на климата, устойчиво управление на природните ресурси и защита на биологичното разнообразие.


Те също призовават държавите членки да насърчават земеделските стопани да използват най-малко 10% от земите си за поддържане на ландшафтни елементи с положително влияние върху биологичното разнообразие, като например живи храсти, непродуктивни дървета и езера.


Евродепутатите гласуваха прогресивно намаляване на годишните директни плащания за земеделските стопани над 60 000 евро и ограничаването им до 100 000 евро. На стопаните обаче би могло да се разреши да приспадат 50% от заплатите, свързани със селскостопанската дейност, от общата сума преди намаляването. Най-малко 6% от националните директни плащания следва да се използват за подпомагане на малките и средните земеделски стопанства, но ако се използват повече от 12%, прилагането на горна граница следва да е доброволно, завяват евродепутатите.


Държавите от ЕС биха могли да използват най-малко 4% от своите бюджети за директни плащания за подкрепа на младите земеделски стопани. Според евродепутатите допълнителна подкрепа би могла да бъде предоставена от финансирането за развитие на селските райони в случаите, когато инвестициите за младите земеделски стопани могат да са приоритетни.


Кои искания на България са били приети


Това е позицията на страната, представена пред Съвета на ЕС и от българското Министерство на земеделието. Тази позиция на Съвета бе отхвърлена от Европарламента и двете институции тепърва ще се опитват да постигнат съгласие.


- Да се запази настоящото ниво на обвързаната с производството подкрепа - 13+2% от общия пакет директни плащания, въпреки предложението на Европейската комисия за намаляването ѝ в новия програмен период.


- В следващия програмен период се запазва и Преходната национална помощ (ПНП). До 2023 г. тя ще бъде на нивата от 2020 г., а от 2024 г. ще продължи с намаление от 5% годишно.


- Държавите членки ще са задължени да заделят минимум 20% от пакета за директни плащания за еко схеми. За отчитане изпълнението на този минимален бюджет, може да се вземе и сумата, надвишаваща 30% дял от бюджета по Програмата за развитие на селските райони, платена по мерки, свързани с околна среда и климат. Освен това е предвидена допълнителна гъвкавост, т.н. двугодишна фаза на обучение, при която неусвоените средства при прилагането на новите еко схеми ще могат да се прехвърлят към други необвързани мерки в рамките на първи и втори стълб.


- Позицията на България относно изключенията на малките стопанства е била отразена, макар и не в пълнота, уточняват от министерството. Земеделските стопанства до 10 хектара ще бъдат освободени от прилагане на стандарта за диверсификация на културите и екологично насочени площи (ДЗЕС 8 и ДЗЕС 9).


- В следващия програмен период се запазва изключването от механизма за финансова дисциплина за бенефициери, които получават директни плащания до 2 000 евро.


- Подпомагането в други сектори чрез оперативни програми на организации и групи производители е увеличено от 5% на 10% от стойността на предлаганата на пазара продукция.


- В проекта на регламент беше отразено решението, взето от лидерите на държавите членки на Европейски съвет, за доброволно прилагане на таван на директните плащания над 100 хиляди евро.


Очаква се Европейският парламент да гласува позицията за Общата селскостопанска политика до края на седмицата, след което ще започнат триалозите между Съвета на ЕС, Европейския парламент и Европейската комисия.


"Смъртна присъда за селското стопанство"


Екоорганизации се нахвърлиха срещу планираните реформи на селскостопанската политика в ЕС броени часове след сключването на споразумение между страните членки в сряда, отбеляза ДПА. "В разгара на извънредна климатична и екологична ситуация ЕС е напът да заключи близо 400 милиарда евро в нова селскостопанска политика, пренебрегвайки изцяло климата и биологичното разнообразие", коментира в "Туитър" известната шведска активистка Грета Тунберг.


От над 60 години европейската селскостопанска политика отказва да види влиянието на селското стопанство върху природата и възнаграждава фермерите, задето произвеждат повече или разширяват стопанствата си. ЕС доброволно продължава това унищожение, макар учените да предупреждават, че селското стопанство трябва да се промени, за да се пребори с климатичната криза и да защити природата. Това може да се окаже смъртна присъда и за целите на Зелената сделка.


Марко Контиеро,

Greenpeace


Преди това държавите от ЕС заделиха около 387 милиарда евро (459 милиарда долара) за земеделие до 2027 година - най-голямото перо в бюджета на съюза.


От WWF Европа нарекоха позицията на Съвета "твърде прибързана, твърде слаба, твърде много пари под въпрос". "Грийнпийс" предупреди, че ако евродепутатите я гласуват, "ще положат подпис под смъртната присъда на европейското селско стопанство".


"Съветът на ЕС по земеделие продължава своята разрушителна политика на субсидиране в полза на големите аграрни корпорации", изтъкна Кристоф Хайнрих, директор на Департамента по опазване на природата в WWF Германия. Само 20% от директните плащания са обвързани с екосхеми, а науката предполага, че този процент трябва да бъде 50%, посочи Хайнрих. Минимум от 30% би бил абсолютно минималният приемлив, добави той.


В доклад, публикуван миналия понеделник, Европейската агенция за околната среда установи, че 81% от защитените местообитания на ЕС са в "незадоволително или лошо състояние от природозащитна гледна точка".


Според Европейското бюро за околната среда споразумението означава, че стотици милиарди евро ще продължат да отиват за субсидии за интензивно земеделие, което се приема като вредно за околната среда. Поне две трети от бюджета ще отидат за "фермери с малко или никакви условия за опазване на околната среда", се отбелязва в прессъобщение на организацията.


"Днес е мрачен ден за околната среда, за дългосрочното разумно земеделие и, откровено казано, за бъдещето на нашия вид. Селското стопанство е една от най-големите сили, съсипващи планетата. Ние усещаме това нажежаване и въпреки това ЕС току-що гласува да налее масло в огъня", коментира старшият служител на EEB по земеделска политика доктор Беренис Дюпо.


По-конкретно, предложенията биха означавали, че земеделските производители могат да получат пари, за да превърнат мочурливи местности в земеделски земи, "освобождавайки климатичните емисии", обясни EEB.


През 2018 година Европейската комисия представи предложение за цялостна реформа на Общата селскостопанска политика за периода от 2021 година до 2027 година. Въведен бе двугодишен преходен етап, което означава, че новите правила няма да влязат в сила преди 2023 година.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK