Борисов и Меркел са сред отхвърлилите санкции срещу Турция, пишат европейски медии

На тази снимка на преден план са лидерите на Германия и България (канцлерът Ангела Меркел и премиерът Бойко Борисов), а на заден - президентите на Кипър и Франция Никос Анастасиадис и Еманюел Макрон. Първите две страни се посочват в медийни публикации като блокирали санкциите, които последните две заедно с Гърция поискаха да бъдат наложени

© Associated Press

На тази снимка на преден план са лидерите на Германия и България (канцлерът Ангела Меркел и премиерът Бойко Борисов), а на заден - президентите на Кипър и Франция Никос Анастасиадис и Еманюел Макрон. Първите две страни се посочват в медийни публикации като блокирали санкциите, които последните две заедно с Гърция поискаха да бъдат наложени



Поне шест са държавите, противопоставили се на по-тежки санкции срещу Турция, но България и Германия най-ясно са изразили сред тях позицията си срещу втвърдяване на мерките заради напрежението в Източното Средиземноморие.


Това съобщават дипломатически източници на брюкселското издание EurActiv, френският в. "Монд" междувременно посочва Берлин и София заедно с Будапеща, обяснявайки отлагането на по-драстичните мерки.


Освен изброените Испания, Италия и Малта също са били против, но не са го изразили открито, пише още EurActiv. За сайта дипломат бе определил Борисов, известен с топлите си отношения с турския президент Реджеп Тайип Ердоган, като "непредвидим", а събеседник на "Дневник" също допусна тази седмица, че Борисов вероятно ще се опита да ограничи санкциите.




"Дневник" се обърна с въпроси по темата към правителствената пресслужба. Отговорът, който дойде малко след публикуването на този текст, бе, че България е "подкрепила отново Гърция и Кипър". "България не е блокирала нищо. Тепърва предстои на базата на доклад на Върховния представител и Комисията да се разгледат и да се вземе решение относно възможните инструменти и начини на действие в сферите, върху които те биха се приложили и техния обхват. Това трябва да стане най-късно на следващия Европейски съвет през март 2021."


Провал или предупреждение


Станалото днес в Брюксел може да се тълкува или като провал за Гърция и Кипър и най-активният западен застъпник на секторните санкции Франция, или като ново предупреждение към Турция няколко месеца преди смяната на администрацията с връщането на Джо Байдън в Белия дом, този път като президент на Съединените щати.


Освен това ЕС изрази готовност да координира бъдещи санкции със САЩ, а според "Ройтерс" Вашингтон се готви да санкционира отбранителната индустрия на Турция заради руските комплекси С-400. Според "Ди цайт" ЕС оставя вратата отворена за диалог, ако това е възможно, а "Монд" и други германски медии писаха, че Меркел не изключва забрана за износ на оръжия към Турция и е използвала този аргумент, за да успокои Гърция.


Резултатът от съвета все пак са персонални санкции и мерки срещу фирми, чиито европейски активи са замразени. Чрез тях се надгражда над системата за забрани за пътувания и замразяване на активи за свързани със сондажи - двама представители на Турската петролна корпорация влязоха в него, а сега списъкът ще бъде разширен.


В частично потвърждение на допуснатото от един от събеседниците на "Дневник" преди заседанието заедно с "леките" ограничения бе обявен нов срок за намаляване на напрежението - три месеца, до март, чието изтичане без промяна може да доведе до санкции.


Същото бе обявено през септември - срок от няколко месеца, в който да се изгладят противоречията - а преди съвета лидерите отчетоха, че няма промяна в поведението на Турция. Днес евролидерите обясниха, че Турция "действа едностранно и провокира" ЕС чрез проучванията си за петрол и газ в спорни води в Източното Средиземноморие. В съвместното изявление се осъжда отварянето на отцепения от времето на кипърския конфликт район Вароша тази есен.


Друго решение е изготвянето от върховния представител на ЕС във външната политика Жозеп Борел на доклад за състоянието на европейско-турските политически, икономически и търговски отношения и в него да се даде предложение за по-нататъшни действия, а това включва санкциите. Докладът трябва да е готов през март.


Какво каза Борисов


Борисов коментира накратко темата за Източното Средиземноморие. Изтъкна, че България като член на ЕС подкрепя приятелските държави Гърция и Кипър и "точка". "Да, санкции има срещу физически лица, фирми. Но следващите три месеца отново остава вратата отворена", заяви Борисов - коментарите бяха излъчени, а по-късно изпратени от Министерския съвет. По думите му България също така е предложила на следващия Европейски съвет да бъде поканен и генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг.


"Монд" същевременно посочва, че Унгария и България не желаят да вредят на търговските си връзки с Турция, а Малта, Италия и Испания също внимават - испанската държавна "Навантия" например завършва изграждането на първия самолетоносач за турския флот в Истанбул. За Германия е важно да поддържа споразумението, ограничаващо миграцията към ЕС и договорено през 2016 г.


"Злоупотреба със солидарност"


Разделенията в позициите бяха видими преди дългоочакваната среща и турският лидер каза вчера, че "не е особено притеснен".


Въпреки че се размина без сериозни ограничения обаче, Анкара отхвърли "предубеденото и незаконно отношение" на Европейския съюз и поиска от него да действа като "честен посредник" между собствените си членки Гърция и Кипър, от една страна, и Турция по темата за напрежението в Източното Средиземноморие. Президентът Реджеп Тайип Ердоган каза пред партията си, че днешните мерки, както и тези, които предстоят от Съединените щати, ще навредят и на двете страни и не е нужно отношенията им бъдат жертвани.


Външното министерство публикува отделно изявление, в което се казва, че решението за разширяване на санкциите, макар да не отговаря на очакванията на Гърция и Кипър, е само "от солидарност" с тях, а злоупотребата с това понятие, извършвана от Атина и Никозия, създава "порочен кръг".

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK