Евродепутати искат списък на медиите в България с финансиране от правителството

Евродепутати искат списък на медиите в България с финансиране от правителството

© Associated Press



Налице е сериозна загриженост за мединото разнообразие и свобода, както и за собствеността на меди в България. Има ли каквито и да е медии, които са финансирани - пряк оили косвено - от национални или еврофондове и може ли да ни предоставите списък на медиите, получаващи средства на ЕС?"


Това е един от поредните въпроси на Групата за мониторинг за демокрацията, върховенството на закона и правата на малцинствата (DRFMG) към Европейския парламент. Той е отправен към вицепремиера по съдебната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева и министъра на правосъдието Десислава Ахладова след закритото заседание от 8 януари 2021 г.


Отговорът се очаква от правителството, защото евросредствата се разпределат изключително през министерства, агенции и държавни и общински структури, а не от институциите в Брюксел. Дали той ще е удовлетволяващ евродепутатите е друг въпрос, защото значителна част от насочваните към медиите фондове минават през маркетингови, PR и рекламни агенции, с което управляващите формално поддържат дистанция от крайния получател.




Но ако включи и тях, един такъв списък би дал някаква представа - или поне това, което правителството представя - за достигането на евросредства до конкретни медини групи и журналити. То може да даде и частичен отговор защо има толкова много медии, безкритични към управляващите и защо те пренебрегват важни за обществото теми и разследвания за корупция.


В списъка от 14 въпроса има още един за медиите - по повод "намаляващият плурализъм в медиите" какво е намерението на двете ведомства да се промени тази ситуация, да се защитят по-добре българските журналисти и да се подобри прозрачността в структурата на медийната собственост.

  • Въпросите са отправени малко преди обявеното днес от Европейската комисия начало на обществена консултация (до 2 април) за прозрачността на политическата реклама в отговор на ангажиментите, поети в Плана за действие относно европейската демокрация. Целта е да се събере информация в подготовката на законодателство относно прозрачността на финансирането на онлайн и офлайн съдържание с политически характер. Това засяга всички в процеса - финансиращи, подготвящи, публикуващи и разпространяващи такава реклама, включително политически и маркетинг консултанти, рекламни фирми и организатори на кампании.
Необичйната досега активност към България на тази група в Европейския парламент започна при новия му състав след изборите от 2019 г. През септември 2019 г. Комисията по граждански свободи, правсъдие и вътрешни работи (LIBE) реши да поднови и разшири мандата на мониторинговата група. Последва закрито заседание 28 август с последващи цели 29 въпроса за доуточняване, които основно се занимаваха с реформата в правораздаването, отчетността и независимостта на контрола над дейнстта на главния прокурор, опита на ГЕРБ да прокара нова Конституция, правата на малцинствата и т.н.
  • Важно е да се има предвид, че DRMFG е само работна група на част от евродепутатите от LIBE, позициите ѝ не са офциални за тази комисия като цяло. Това е по-скоро работна група или неформален механизъм за провеждане на проверки, проучвания и разследвания по конкретни въпроси. Тя няма никакви правомощия за взимане на решения в рамките на LIBE.


Така е и в сегашният въпросник на DRFMG - ето темте, от които продължават да се интересуват евродепутатите:


- подробности какво е приело правителството в програмата си след доклада на Европейската комисия за върховенство на закона; питани ли са неправителствени и професионални организации преди съставянето ѝ и как ще се организира обществено обсъждане


- планират ли се промени на значителната власт на главния прокурор над дейността на останалите прокурори


- как българските власти оценяват ситуацията след "официалния провал" на проекта им за нова Конституция и Велико народно събрание, особено след "доста обезкуражаващото мнение на Венецианската комисия по предложените промени, вклчително и за начина, по който те да станат"


- обмисля ли България прекратяване на режима на т.нар. златни визи (право на постоянен престой на чужди граждани извън ЕС срещу инвестиране на определена сума - бел.ред.), защото от даваните отговори остава впечатление за затягане на надзорния механизъм, но не и премахване на тази възможност.


- готово ли е правителството да позволи независим одит на машините за гласуване на избори


- как е отговорило правителството на призива в резолюция на ЕП за законодателни промени с цел избягване и прекратяване на дискриминацията и омразата заради половата идентичност, сексуалната ориентация и еднополовите двойки и родители.


Шест въпроса са отправени и към Главния прокурор и неговата заместничка, която той два пъти изпраща на среща с групата, макар поканата да е лично към него:


- колко често главнят прокурор използва значителните си правомощия да анулира решения на подчинени му прокурори или да ги инструктира по конкретни случаи


- на какво ниво е разследването за т.нар. Барселонагейт, предприети ли са конкретни стъпки в България или пасивно се чака испанското разследване да отговори, предвид това, че в българската прокуратура са поддени сигнали отдавна


- има ли разследване и на какво ниво е то за видео и звуковите записи и снимки с Борисов и златни клчета и пачки с банкноти, предвид извленията на премиер, че имало черен пазар за компрометиращо го информация


- техническата експертиза на звукозаписи с глас, приличащ на този на премиера, доказа, че те не са манипирани, но може ли да изясни прокуратурата дали гласът действително е на Борисов, установени ли са лицата, с които разговора той в записите, разследван ли е премиерът за търговия с влияние или злоупотреба с власт заради заплахите в тези записи срещу поитически опоненти


- ще коментира ли главният прокурор твърденията, че имал база данни или регистър от случаи на незаконен натиск над работата на прокуратурата, а Европейската комисия твърди, че в тази база данни са високопоставни лица от правораздавателната система


- кой назначава главния прокурор на България и пред кого отговаря той?

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK