Реките и моретата влизат в Европейския зелен пакт

Виргиниус Синкявичус

© Reuters

Виргиниус Синкявичус



Европейската комисия призова държавите да използват парите, които им се полагат за възстановяване от кризата, причинена от коронавируса, и за поддържане на морските и речни екосистеми и за устойчиви морски и крайбрежни индустрии.


Еврокомисарят за екологията Виргиниус Синкявичус съобщи в понеделник, че ще предложи задължителни цели за страните членки за възстановяване на увредените екосистеми на ЕС, насочени към районите за хвърляне на хайвера на рибите и подводните хранилища за въглероден диоксид.


В сектори, свързани с моретата и океаните, като корабоплаването, риболова и офшорното производство на електроенергия работят повече от 4 млн. души в ЕС. Промените на рибните местообитания заради климатичните промени и загубата на доходи в туризма според Синкявичус включват морските дейности в обсега на финансиране чрез 750-милиардния европейски Механизъм за възстановяване и устойчивост. Европейската инвестиционна банка също ще предоставя средства по проекти за почистване на моретата и реките.




Той обяви, че ЕС ще се стреми да увеличи от 12 на 300 GW инсталирания капацитет на възобновяеми източници на енергия, включително вятърни, слънчеви мощности и плаващи електроцентрали. Проекти за добив на нисковъглеродни пластмаси от рибни отпадъци и водорасли ще могат да се финансират чрез механизма, посочи в изявление Синкявичус.


Европейската комисия подготвя и нови правила за рециклиране на кораби и за извеждане от експлоатация на офшорни петролни и газови обекти в опит да осъществи Европейския зелен пакт, който си поставя за цел икономиката да стане въглеродно неутрална до 2050 г.


Предвижда се стандартите за рециклиране на кораби да бъдат разширени и да включат в изискващи използването на екологосъобразни методи и за кораби с водоизместимост над 500 тона, както и нови правила за демонтажа на офшорни платформи за добив на горива.


Брюксел вече предложи ЕС да приеме като цел да защити 30% от морските си зони до 2030 г. Това би означавало увеличаване с 19% на териториите, в които би могло да ограничават или забраняват търговски дейности и да се съхраняват природните зони, но страните членки трябва да се съгласят да я приемат, преди тя да стане официална цел на общността.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK