Еврокомисията спести критиките към демокрацията в България

Валдис Домбровскис

© Reuters

Валдис Домбровскис



Европейската комисия е отстранила всички коментари за спазването на върховенството на правото и подобряване на управлението в тазгодишния си анализ за управлението на българската икономика по линия на Европейския семестър.


През 2020 г изданието на специфичните препоръки предизвика скандал в България заради позоваването в доклада на мониторинга за наблюдение на съдебната власт, за който ГЕРБ твърдеше, че е свален, а Комисията настояваше, че продължава.


В анализа, представен в Брюксел в сряда, препоръките за подобряване на капацитета на здравната система, образованието, интеграцията на уязвимите групи, енергоемкостта на икономиката, банките, застраховането, борбата с прането на пари, технологичната изостаналост, малкия капацитет и неконкурентоспособността на българската икономика, недостатъчно развития транспорт и задълбочаващата бедност от миналогодишния доклад липсват.




Изпълнителният вицепрезидент на Европейската комисия Валдис Домбровскис обясни, че е решено препоръките да се ограничат до фискалната и бюджетната политика, тъй като всички останали политики са част от националните планове за възстановяване и устойчивост, с които държавите кандидатстват за финансиране от €750-милиардния спасителен фонд на ЕС. Еврокомисията ще оцени дали препоръките ѝ са били взети предвид при анализа на плановете, който е задължително предусловие за достъп до европейското финансиране.

"В момента оценяваме 23-те планове за възстановяване и устойчивост, предадени досега, така че в тазгодишния пакет (по Европейския семестър) се фокусираме върху даването на насоки за фискалната политика", заяви Домбровскис при представянето на анализите.

България, Естония, Нидерландия и Малта са единствените държави от ЕС, които още не са депозирали в Брюксел националните си планове.


Така от 31 препоръки през 2020 г., за тази Европейската комисия е оставила само 17. Всички свързани с управлението на публичните финанси и фиска.


Подпомагането на бизнеса да продължи


Еврокомисията съветва правителството да продължи подпомагането на бизнеса да се възстанови от корона кризата, като запази през тази и следващата години подкрепящи както фискалните, така и бюджетните си политики.


"В същото време, предвид очакванията за постепенно нормализиране на икономическата активност през втората половина на 2021 г., фискалните политики на държавите членки трябва да станат по-диференцирани през 2022 г.", се казва в документа.


Предприетите мерки в подкрепа на здравния сектор и за компенсиране на загубата на доходите се оценяват като адекватни и допринесли да се "смекчи свиването на БВП, което от своя страна ограничи увеличаването на държавния дефицит и публичния дълг".


Няколко критики


Специфичните препоръки към България обръщат внимание към "значителна несигурност около оценките за производството". Препоръчва се фискалната политика да бъде готова бързо да се адаптира към развитието на пандемията, преминавайки от спешна помощ към по-целенасочени мерки, след като здравните рискове намалят.


Анализаторите на комисията смятат, че заради значителните трансфери от бюджета на ЕС, индикаторите на правителството не позволяват да се направи реална оценка ориентацията на фискалната политика.


"На този фон структурният баланс не изглежда адекватен при настоящите обстоятелства", пише в документа.
Ето защо Комисията иска временните спешни мерки за подпомагане на здравния сектор и компенсирането на загубата на доходи, както и трансферите от еврофондовете, с които те се финансират, да бъдат включени в общите разходи на бюджета.


Докладът напомня, че за да се увеличат приходите е необходимо да се правят реформи "за по-ефективни и по-справедливи системи за публични приходи". А за да се компенсират разходите, се препоръчва "повишаването на нивото и качеството на устойчивите и стимулиращи растежа инвестиции, в съответствие с целите за повишаване на потенциала за растеж, икономическа и социална устойчивост, както и на зеления и дигитален преход".

"Плановете за възстановяване и устойчивост ще позволят да се подобри състоянието на националните бюджети", се казва в анализа.
Анализаторите предвиждат само от евросредствата по плана размерът на българската икономика да се увеличава от 0.6 до 1.4% през различните години от действието на програмата.


Три задачи за 2022 г.


Европейската комисия дава три препоръки за икономическо управление на българското правителство, свързани със запазване и увеличаване на инвестициите чрез подкрепа от бюджета и чрез използване на европейско финансиране от Механизма за възстановяване и устойчивост.

"Когато икономическите условия позволяват, провеждайте фискална политика, насочена към постигане на разумни средносрочни фискални позиции и увеличете инвестициите, за да стимулирате потенциала за растеж", се казва в анализа.


Препоръчва се да се даде приоритет на инвестициите в зелени и цифрови проекти и да се направят и структурни фискални реформи, "които ще помогнат за осигуряване на финансиране за приоритетите на публичната политика и ще допринесат за дългосрочната устойчивост на публичните финанси, включително чрез засилване на обхвата, адекватността и устойчивостта на здравните и социални системи за всички".

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK