Орбан оставен да мисли: Членството в ЕС или анти-ЛГБТ законът

Задълбочена, честна, много лична и емоционална. Така европейските лидери определиха дискусията за европейските ценности, предизвикана от унгарския закон, забраняващ хомосексуалната информация в училище.

"Този закон е дискриминационен и ние ще предприемем действия, за да му се противопоставим", заяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен след края на двудневните разговори в Брюксел в петък.

Комисията писа до унгарското правителство в сряда, за да опише съмненията си, че той противоречи на европейското право, и очаква отговор до края на месеца, преди да реши как да процедира.

"Процедурата е отворена и всичко зависи от това как ще реагира Унгария", каза Фон дер Лайен.

Нидерландският премиер Марк Рюте потвърди, че по време на разговора при затворени врати е казал на унгарския министър-председател Виктор Орбан, че трябва да избира между оттеглянето на закона и подаване на искане за напускане на ЕС по примера на Обединеното кралство.

"Не може да си член на ЕС, ако не приемаш и не уважаваш европейските ценности. Никой не ни е принуждавал за членството. Всички сме искали да влезем, защото сме съгласни с тези ценности", каза португалският премиер Антониу Коща.

Източници от срещата съобщиха, че по време на разговора на лидерите той е казал на Орбан, че "ЕС не е Съветският съюз" и че всички са вътре по своя воля, но трябва да играят по правилата, ако искат да останат.

Френският президент Еманюел Макрон заяви, че не подкрепя идеята, че Унгария трябва да задейства член 50 от Лисабонския договор и да напусне ЕС, но че запазването на ценностите е "екзистенциален въпрос за европейците".

"Не можем да казваме, че в геополитически план трябва да продължим да разширяваме Европа (...) но веднага щом възникне проблем, да говорим за изключване на членове", каза той.

ЕС няма правомощия да изключва държави, те могат да го направят само по собствена воля, чрез задействане на член 50 от Лисабонския договор, който беше използван от Обединеното кралство след референдума за Брекзит.

Германският канцлер Ангела Меркел определи дебата, продължил няколко часа, като "оспорван, но важен". Тя добави, че възгледите, изразени в залата за бъдещето на ЕС, са били много различни и че това е обезпокояващо.

Според дипломати само Словения и Полша са застанали на страната на Орбан, като словенският премиер Янез Янша коментира, че не бива да се чертаят нови линии на разделение в ЕС и че съюзът трябва да остане единен. Самият Орбан не направи публични коментари, но според публикации в унгарската преса, той е казал, че е бил "атакуван от всички страни".

Нидерландският премиер Рюте сподели, че най-емоционалният момент от дискусията е бил, когато люксембурският премиер Ксавие Бетел е разказал личната си драма да бъде приет като гей.

"Не съм станал гей. Аз съм такъв. Това не е избор", казал Бетел на Орбан според "Политико". "Майка ми ме мрази за това, че съм гей, и аз трябва да живея с това. И сега вие поставяте това в закон. Уважавам те, но това е червена линия. Става въпрос за основните права, правото да бъдеш различен", казал министър-председателят на Люксембург пред колегите си.

Путин трябва да почака

Идеята за среща между ЕС и Русия не е напълно отхвърлена, но сега не е времето за това, стана ясно след срещата.

Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел каза, че "ЕС трябва да бъде по-видим и по-оперативен" в отношенията с Русия и че трябва да е в състояние да води диалог с Москва.

По-рано германският канцлер Ангела Меркел съобщи, че сред страните членки няма единодушие за директна среща с руския президент Владимир Путин и такава не е била насрочвана.

Германия и Франция опитаха в последния момент преди началото на европейската среща да лансират идеята за разговор с Путин по примера на срещата между руския и американския президент в Женева преди седмица. Инициативата беше подкрепена от Австрия и Италия, които са известни с по-близките си контакти с Москва.

"Много от нас говорят двустранно с Русия. Не виждам какво е предимството на това всеки да го прави сам, когато ние като съюз не сме в състояние да поддържаме такъв диалог", каза канцлерът на Германия след края на срещата в Брюксел.

По-късно президентът Румен Радев съобщи, че също подкрепя германо-френската инициатива, тъй като "ткритите въпроси между ЕС и Русия следва да се решават в пряк диалог"

Полша и балтийските държави са били най-категорични срещу поканването на Путин, но други държави също са изразили резерви към идеята, тъй като по думите на Марк Рюте то би било "незаслужена награда". Финландският премиер Санна Марин коментира, че идеята за среща не е лоша, но "още не й е дошло времето".

Полският премиер Матеуш Моравецки заяви, че Путин трябва да прекрати агресивните политики спрямо съседите си и че не може да има среща на върха, докато Русия не се изтегли от Крим и от Източна Украйна.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков каза в петък, че Путин е заинтересован от подобряване на работните отношения между Москва и Брюксел", но че европейската позиция е "фрагментирана, невинаги последователна и понякога неясна".

Пари за бежанците

Европейската комисия ще предложи формално продължаване на финансовата помощ за сирийските бежанци в трите държави, които са дали подслон на най-много от тях: Турция, Йордания и Ливан. Комисията смята да задели 3 млрд. евро за бежанците в Турция и още 2.2 млрд. за тези в Йордания и в Ливан.

За разлика от първите траншове от 6 млрд., решени през 2016 г., които са изчерпани, новите пари ще се използват повече за социално-икономически програми, а не за спешна помощ. Турските власти ще получат пари за управление на източната си граница, добави Фон дер Лайен. Парите са предназначени за 2022 - 2024 г. и този път ще бъдат изцяло за сметка на бюджета на ЕС, без да се събират вноски от страните членки.

Фон дер Лайен коментира, че като цяло отношенията с Турция са се подобрили, но заяви, че "никога няма да приемем решение за две държави за Кипър". Изявлението идва, след като турския президент Реджеп Ердоган обяви, че през юли ще посети Северен Кипър.