Новият Доклад за върховенство на закона - ще каже ли Брюксел нещо, което още не знаем

Новият Доклад за върховенство на закона - ще каже ли Брюксел нещо, което още не знаем

© Claudio Centonze, European Union



Представете си, че през последните месеци - докато сте шофирали джипа си, например - няколко пъти сте нарушили правилата. Достатъчно за няколко точки от талона, глоба и изпращане на изпит за познаване на закона. Може и междувременно дори да има спиране от движение за известно време.


Но вместо това - макар да ви се случва често - изпращат само албум със снимки на нарушенията и напомняне да спрете да се карате на въпросите и забележките от ядосаните от поведението ви хора. Идеята е да се засрамите или стреснете (че накрая все някоя институция ще се заеме с вас) и повече да не правите така. Превантивна мярка за бъдещи нарушения. Няма механизъм за санкции, няма препоръки как да преодолеете проблема си със закона.


Приблизително така изглежда досега ефектът от първия Доклад за върховенство на закона в страни като България, а днес Европейската комисия ще разпространи второто му издание. Това би трябвало да стане около 13 часа българско време, след което еврокомисарите Вера Йоурова и Дидие Рейндерс ще дадат разяснения на брифинг в белгийската столица.




Подобно на миналата година, трябва да се напомни, че очакванията не бива да са големи, защото всъщност става дума за едва 20-ина страници, посветени на нашата страна, в един по-голям документ.


Той се появява след започнала през февруари процедура за събиране на информация от националните правителства, мнения от най-различни участници в анализираните сектори, факти и заключения от други институции в Европа.


Структурно текстът е разделен на 4 теми:

  1. правосъдна система (независимост, качество и ефективност)
  2. рамка за борба с корупцията
  3. плурализъм и свобода на медиите
  4. взаимозависимост и взаимно ограничаване на институциите (т.нар. checks and balances)


Обхватът му е по-малко от година, тъй като предишният бе публикуван на 30 септември 2020 г. Според източници на "Дневник" констатациите засягат решения и действия в България до март (включително) и понякога до април 2021 г. След това е имало само размяна на доуточняващи въпроси от Брюксел и отговори от София.

  • Иначе казано, днешният доклад ще разказва най-вече какво свършиха правителството на Бойко Борисов, прокуратурата, 44-то Народно събрание, органите за управление на правосъдната система до изборите от 4 април.

В случая е важно припомнянето от Брюксел в общоевропейски документ, част от (все още неработещ) Механизъм за върховенство на закона в ЕС, какво обеща София да изпълни и констатацията дали го е сторила.


Новият Доклад за върховенство на закона - ще каже ли Брюксел нещо, което още не знаем

© Dati Bendo, European Union


За какво ще се говори в доклада


Защото в България отговорите са известни и без да ни ги казва Европейската комисия. Разказаното от източник на "Дневник", запознат с един от последните работни варианти (окончателният вид се одобрява днес на заседание на Колегиума на ЕК), потвърди, че в доклада се говори за:


- правосъдната реформа крета и е в перманентно състояние на бавене, наричано деликатно от еврокомисията "предизвикателства"


- влезлият в сила (и отхвърлен като противоконституционен) нов закон за отговорността на главния прокурор и заместниците му е типичен пример за това; както и "притесненията" за състава и функционирането на Висшия съдебен съвет, инспектората му, режима за повишаване на съдии, цифровизацията в правосъдната система, десетките командировани магистрати по ключови постове за срокове от месеци и години...


- Борисов извади цял проект за нова Конституция (ако си спомняте), с която уж щели да се решат много от тези проблеми, но на всички беше ясна целта на този му ход, а и симулативният му характер бързо бе описан от Венецианската комисия. Най-вероятно в днешния доклад на Еврокомисията този проект ще бъде споменат мимоходом


- приета бе поредната стратегия за борба с корупцията (до 2027 г.), но по пътя пак някак се оказаха забравени защитата на желаещите да посочат случаи на корупция, както и регулирането на лобизма (за да спре писането на закони и поправки в нечий интерес без обществено обсъждане и оценка на въздействието и рисковете)


- напомнянето, че няма окончателно приключен с осъдителна присъда нито един корупционен случай на висш служител, вече се превърна в рефрен, така че със сигурност ще го има и в новия доклад


- няма начин санкциите от САЩ по Глобалния закон "Магнитски" да не бъдат споменати, но понеже Еврокомисията се занимава с процеси и поети/изпълнени ангажименти, а не случаи с конкретни хора, този факт задължително се поставя в бележка под линия; още повече, че това е акт на друга държава и дори емблематична фигура сред санкционираните като Делян Пеевски е само бивш депутат

  • - ситуацията с влошаващите се независимост и разнообразие на медиите, токсичната и стигаща до опасност за здравето и живота на журналисти среда (създавана неприкрито от хора с власт) непрозрачността в собствеността и финансирането им, практически беззъбият (вкл. заради недостатъчен бюджет) регулатор СЕМ, няма как да не попаднат в доклада. При малко повече внимание в текста може да се появи и напомняне, че правителството на Борисов така и не се сети за някакви икономически мерки в помощ в най-трудните месеци на пандемията поне на регионалните журналисти.


    По-вероятно е да няма нищо за SLAPP - умишлена злоупотреба със съдебни прцедури и дела, която "Репортери без граници" определи като "голям проблем в България (няколко журналисти, както и издателят на "Дневник" и "Капитал" Иво Прокопиев бе обект на такава атака, което предизвика и остри международни реакции). Възможно обяснение е, че засега има само обявена инициатива на ЕК за законодателна рамка.


- гражданското общество също се "радваше" на вниманието на коалиционните партньори на Борисов, които стигнаха до вдъхновен от Путин и Орбан проект на закон неправителствените организации да вписват в специален регистър всяко чуждестранно дарение над хиляда лева.


Новият Доклад за върховенство на закона - ще каже ли Брюксел нещо, което още не знаем

© Christoph de Barry, European Union


А има ли смисъл


От една страна е логично повечето обещания на София да не са изпълнени, най-малкото защото едва на 6 ноември 2020 г. правителството на Борисов прие План за действие, а първите работни групи по него се създадоха през декември. Неизвестно защо той се наричаше "План за прилагане на мерките в отговор на препоръките..." от Доклада за върховенство на закона. В този доклад от септември 2020 г. няма никакви препоръки, такива се съдържаха в докладите по Механизма за сътрудничество и проверка (т.нар. мониторинг), който формално не е прекратен за България, но и не функционира реално.


От друга, частта за България ще очертае какво трябва да продължи да прави страната и по кои теми ще продължат дискусиите с Европейската комисия, Европейския парламент, Европейския съвет и по кои най-наболели или сложни въпроси да се търси външна помощ. Този процес започва веднага с първите реакции и коментари днес и продължава с обсъждане и дебати в парламента, както и в Европейския парламент през септември или началото на октомври. Последното е важно и защото мнозина евродепутати искат Механизмът за върховенство на закона да има "зъби" (например защита от злоупотреби със средствата от бюджета на съюза) и да включи и описание за спазването и защитата на основните ценности на ЕС.


В самото навечерие на публикуването на доклада отново се повдигна въпрос дали това е документ, който идва твърде късно и съдържа твърде малко, за да спре действията на правителствата в Унгария и Полша и растящата тревога за това какво се случва в Словения. Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен каза през 2019 г., че докладът трябва да служи като един вид система за ранно предупреждение и започване на откровен диалог по "прехвърчащи искри" и да се помогне за потушаването им преди те да са подпалили пожар.


Проблемът е, че това е подход на добрата воля и без някакви класации или препоръки. Докато създаващите проблеми в страни, сред които и България, умишлено рушат върховенството на правото и демократичните процедури и механизми, а не търсят помощ за идентифицирането и съхраняването им. Понеже не им спират и евросредства до отстраняване на проблем, все по-автократичните управляващи в няколко столици на ЕС не се впечатляват много от събития като днешното.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK