Порой от амбиции, но климатичната катастрофа остава неизбежна

© Associated Press

Въпреки неотдавнашния порой от нови обещания за намаляване на емисиите от парникови газове светът все още е далеч от предотвратяване на катастрофални промени в климата, казват експерти. Големите замърсители, включително Китай и Русия, все още не са представили ревизирани планове преди голямата среща на върха на ООН по климата през ноември.

Почти половината от 200-те държави, подписали Парижкото споразумение за климата през 2015 г., не представиха нови обещания до крайния срок на ООН в края на юли. Саудитска Арабия и Индия са сред около 90 държави, които все още не са уточнили как ще повишат сегашните си цели.

"Това е ужасно. Абсолютно неприемливо", казва Салемул Хук, председател на експертната консултативна група на Форума за уязвими от климата 48 държави, като добави, че напредъкът на страните трябва да се измерва с реални действия за намаляване на емисиите - не само с техните амбиции за следващите години.

Държавите, подписали Парижкото споразумение, се споразумяха да се опитат да предотвратят покачване на средните глобални температури над 1.5 градуса по Целзий, което според учените ще намали най-тежките последици от затоплянето. За да постигне това, светът трябва да намали наполовина световните емисии до 2030 г. и до нула до 2050 г.

Новите обещания, представени през юли, едва придвижиха към тази цел, като много от тях идват от развиващи се страни с малък въглероден отпечатък. Страните, отговорни за над половината (53%) от настоящите световни емисии, все още не са огласили или изпратили своите ревизирани планове за намаляване на емисиите, съобщи Институтът за световни ресурси.

Институтът, който следи националните ангажименти за климата, изчислява, че общите актуализирани обещания към днешна дата биха намалили емисиите от 2030 г. с около 2.3 (гигатонар Gt) еквивалент на CO2 в сравнение с обещанията, които страните са поели първоначално след подписването на Парижкото споразумение през 2015 г. Днес човечеството произвежда около 50 Gt емисии годишно.

През март и САЩ, и Европейският съюз - вторият и третият по големина производители на парникови газове, след Китай, поставиха по-високи цели за намаляване на емисиите. Държавите, които са пропуснали крайния срок от 30 юли за актуализиране на своите планове за климата, наречени "национално определени вноски" (NDC), сега са подложен на силен натиск да го направят, преди ООН да проведе следващата си глобална конференция по климата през ноември в Глазгоу, Шотландия.

Китай заяви, че планира да обяви актуализиран план преди ноември, след като миналата година се ангажира да достигне нулеви нетни емисии до 2060 г. Групата от 20 най-развити държави (Г-20) даде подобно обещание миналия месец.

"Всяка голяма промяна, която ще видим, ще дойде от онези големи излъчватели, които все още не са подали плановете си", каза Тарин Франсен, старши сътрудник в Института за световни ресурси

Докато тенденцията на количеството на глобалните емисии се очаква да се запази до 2030 г. благодарение на поетите досега обещания, ще са необходими по-амбициозни цели от много от големите световни икономики, за да намалят те, смята Никлас Хоне от "Ню клаймът инстититут" (NewClimate Institute), европейски мозъчен тръст който проследява ангажиментите на държавите в областта на климата.

"Тази глобална пропаст е огромна, казва Хоне. Премахването на разликите ще изисква не само по -смели обещания, но и някои страни да надхвърлят целите си през следващите години."

Държавите, чиито актуализирани обещания "не успяха да повишат амбициите", като Австралия, Бразилия и Мексико, също ще трябва да засилят ангажиментите си, категоричен е Алекс Скот от мозъчния тръст E3G за изменението на климата.

Конференцията през ноември се разглежда като решаващ шанс за постигане на споразумения за постепенно прекратяване на използването на въглищата или за финансиране на защитата на горите и приспособяването на инфраструктурата. Но това ще е много по-трудно, ако големите световни емитери не се ангажират с бързо намаляване на емисиите.

По-големите икономики с по-високи нива на емисии трябва да "поемат своя справедлив дял", казва Карлос Фулър, водещ преговарящ за изменението на климата за Алианса на малките островни държави. В миналото нововъзникващите икономики като Индия и Китай се съпротивляваха на действия, които биха могли да ограничат икономическото им развитие. Но тъй като изменението на климата води до екстремни метеорологични условия, от смъртоносни горещи вълни до огромни горски пожари, някои страни, които са особено уязвими, казват, че им е писнало от това, че други се мотаят.

"Забавянето беше невероятно разочароващо", каза Тина Стеге, пратеник на климата за Маршаловите острови в Тихия океан, където повишаването на морското равнище заплашва да залее сушата. Страната беше първата, която представи нов план за намаляване на СО2 емисиите си през ноември 2018 г.