© Associated Press
Американската компания "Гугъл" плаща почти 6 млн. евро годишно, за да бъдат защитавани нейните интереси пред европейските институции в Брюксел, сочи ново проучване
Американските технологични компании "Гугъл" (Google), "Фейсбук" (Facebook) и "Майкрософт" (Microsoft) заделят най-много пари за плащане на лобисти в Европа в опит да се противопоставят на въвеждането на ново законодателство, ограничаващо мощта им на европейския пазар. Това показва съвместно проучване на Корпоративна европейска обсерватория (Corporate Europe Observatory) и германската организация "ЛобиКонтрол" (LobbyControl), цитирано от Ройтерс.
Подобни усилия би следвало да бият тревога за европейските политици, които да затегнат допълнително проектозаконите и правилата за лобиране, предупреждават авторите на изследването.
Технологичният сектор е похарчил много повече за лобизъм, отколкото фармацевтичния, производителите на изкопаемите горива, финансовия сектор и химическия отрасъл, които обикновено имат най-големи бюджети за лобистки услуги.
Проучването е установило, че 612 компании, групи и асоциации харчат над 97 млн. евро годишно, за да лобират за политиката на ЕС в областта на цифровата икономика. Данните са били подадени от компаниите в Регистъра за прозрачност на ЕС до средата на юни.
"Гугъл" е начело с 5.75 млн. евро, следван от "Фейсбук" с 5.5 милн. евро и "Майкрософт" с 5,25 млн. евро. Бюджетът на "Епъл" (Apple) е с 3.5 млн. евро, а "Хуауей" (Huawei) плаща на лобистите в Брюксел с 3 млн. евро, ца за я представят пред евроинституциите. Разходите на "Амазон" (Amazon) са 2.75 млн. евро.
"Гугъл" и "Хуаувей" потвърдиха, че са подали информацията в Регистъра за прозрачност на ЕС.
"ЕС винаги е бил и продължава да бъде много важен за "Майкрософт". Стремим се да сме конструктивен и прозрачен партньор на европейските политици", обяви компанията пред Ройтерс.
Според авторите на изследването високопоставени представители на Европейската комисия са участвали в три-четвърти от общо 270 заседания по два законопроекта. Търговски и бизнес асоциации, мозъчни тръстове и дори политически партии, също действат в подкрепа на интересите на технологичния бранш.
Лобистката дейност не е незаконна в Брюксел, но евроинституциите от години се опитват да създадат регистър на компаниите и лицата, които се занимават с подобни услуги и да накарат членовете на Европейския парламент и чиновниците да съобщават, когато се срещат с регистрирани лобистки компании.
В същото време еврокомисарят за конкуренцията и изпълнителен вицепрезидент на Еврокомисията Маргрете Вестагер има славата на неотстъпчив и решителен политик, що се отнася до разследванията срещу американските технологичните гиганти. Тази година година Вестагер откри антимонополни процедури срещу "Гугъл" и "Фейсбук" за нарушаване на правилата за конкуренцията на европейския пазар. Тя обаче загуби дело срещу "Амазон", след като Съдът на ЕС прецени като неоснователен искът на Комисията, водена от Жан-Клод Юнкер, където тя също отговаряше за конкуренцията.
