Най-важната тема за Радев в Брюксел - енергетиката

Румен Радев

© Associated Press

Румен Радев



Президентът Румен Радев, който представя България на започналата преди малко в Брюксел двудневна среща на върха на ЕС, постави акцент върху темата за енергетиката и цената на Зелената сделка. Тя е първа точка от дневния ред на лидерите, които ще говорят още за върховенството на закона, ваксинацията срещу COVID-19 в ЕС, епидемичната ситуация в Европа, както и за миграцията и търговията.


Радев заяви, че "България решително подкрепя прехода към климатична неутрална икономика, но този преход трябва да бъде плавен, устойчив, балансиран и щадящ гражданите и икономиката".


ЕС си поставя за цел да стане въглеродно неутрален до 2050 г., като до 2030 г. намали с 55% СО2 емисии спрямо 90-те години. За да се постигне тази цел, Еврокомисията предложи през юли пакет от законодателни промени и други мерки, които лидерите ще обсъдят за първи път в четвъртък.




"Ще настоявам, както и няколко други държави, да бъде извършен анализ за връзката между настоящата енергийна криза и приетия пакет "Готови за цел 55" - драстично да се увеличи намаляването на емисиите", заяви Радев преди срещата.


За България това означава да ускорим спирането на традиционните ни базови мощности, без да сме готови да ги заместим с по-модерни, каза още президентът, като подчерта, че правителството на ГЕРБ е пропуснало възможността да се минимализират щетите.


Според него развитието на зелените технологии в България е необходимо, но без "рисково изпълнение" на енергийния преход.


Радев се присъедини към групата държави, които искат координирани действия на ниво ЕС за справяне с ценовата криза в енергетиката, за разлика от Европейската комисия, която се обяви за бързи компенсации на национално ниво и допусна възможността за европейски подход само в средносрочните и дългосрочни реформи.


Според Радев обаче Европейската комисия трябва да се намесва бързо с контрол върху енергийните борси и с мерки за предотвратяване на спекулата.


Радев каза, че в предложенията на комисията липсва мярка, която пряко касае България - намаляване на цените на емисиите, които са надхвърлили разчетните нива за 2030 г., или поне събраните средства от продажба на емисии да могат да се използват за кризисни мерки.


За разлика от българския президент германският канцлер Ангела Меркел подкрепи предложенията на Еврокомисията за осъществяване на Зелената сделка и каза, че тя трябва да се разглежда отделно от климатичните въпроси.


Затова пък унгарският премиер Виктор Орбан определи законодателния пакет на Европейската комисия като "разрушителен за средната класа не само в Източна Европа, но и на Запад". "Въпросът е между фантазиите и реалността", каза Орбан.


Съдбата на Полша


Европейските лидери ще изслушат полския премиер Матеуш Моравецки по време на работната си вечеря в четвъртък вечер след решението на конституционния съд да отхвърли върховенството на европейското право над националното, когато то се отнася до конституционни въпроси. Моравецки, който изложи аргументите на Варшава във вторник пред Европейския парламент, каза преди срещата на върха, че не приема Европейската комисия и Съда на ЕС да имат последната дума по въпроси, които не са от европейска компетентност, и че няма проблеми за върховенството на правото по останалите с другите европейски държави.


Френският президент Еманюел Макрон пое посредническата роля между Варшава и Еврокомисията от германския канцлер Ангела Меркел, за която това е вероятно последната среща на върха, в която участва

© Associated Press

Френският президент Еманюел Макрон пое посредническата роля между Варшава и Еврокомисията от германския канцлер Ангела Меркел, за която това е вероятно последната среща на върха, в която участва


Повечето лидери, които коментираха темата преди тазвечерния дебат, обаче критикуваха полската позиция и заявиха, че ще искат твърди мерки срещу подкопаването на върховенството на правото. Нидерландският премиер Марк Рюте каза, че европейските лидери трябва да проявят твърдост спрямо Полша. Френският президент Еманюел Макрон се срещна с Моравецки на летището в Брюксел, за да настоява Варшава да започне диалог с Еврокомисията в търсене на решение.


Люксембурският премиер Ксавие Бетел и канцлерът Меркел подкрепиха усилията на Макрон за установяване на диалог.


Според Бетел заплахите за отнемане на евросредства трябва да са последна възможност по случая. Ще бъде "срам, ако хората се откажат само когато участват парите. Европа също е ценности и правила ... и ако всичко работи само с пари, тогава мисля, че имаме и морален проблем", смята Бетел.


Унгарският премиер Виктор Орбан заяви категорична подкрепа за Полша, наричайки я "европейски успех" и "държава с процъфтяваща икономика, честни избори и демокрация". Той каза, че напълно подкрепя полската позиция, че върховенството на правото не е част от Лисабонския договор и че "евроинституциите не могат да отнемат права на националните правителства и парламенти" в области, които не са от европейска компетентност.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK