© European commission (audiovisual service)
Валдис Домбровскис, изпълнителен вицепрезидент на Европейската комисия за икономиката
Европейският съюз ще може да налага търговски санкции на държави, които спират газовите доставки, за да упражнят натиск върху вземането на решения. Това ще става по силата на нов инструмент срещу използването на икономическа принуда, предложен в сряда от Европейската комисия.
Ако той бъде одобрен от страните членки и от Европейския парламент, механизмът ще позволи да се вземат мерки за възпиране към държави, които принуждават ЕС или отделни негови държави да променят политики или решения, като им оказват натиск.
"Ако заплахата за ограничаване на газови доставки цели оказване на влияние върху решения на ЕС, тя би могла да се класифицира като икономическа принуда", каза изпълнителният вицепрезидент за икономиката на Еврокомисията Валдис Домбровскис.
В отговор на враждебни действия, свързани с ограничаване на търговията или инвестициите, ЕС ще може да премахва митнически преференции, да променя вносни мита, да ограничава инвестиции, достъп до обществени поръчки и финансирането на проекти и програми с европейски средства, съобщи изпълнителният вицепрезидент, който е и европейски търговски комисар.
Целта е да не се позволява на трети държави да отправят заплахи към ЕС, за да го принудят да промени политиката си в области като климатичните промени, данъчното облагане или безопасността на храните. Като такива ЕС разбира избирателни гранични проверки или проверки за безопасност на храните от дадена европейска държава, бойкот на стоки с определен произход, посочва Еврокомисията.
В момента Литва е обект на такова враждебно поведение от Китай, който отказва да обмити латвийския внос в страната заради решението на Вилнюс да открие представителство в Тайван, който не се признава от Пекин за самостоятелна държава.
Домбровскис обаче посочи, че инструментът срещу икономическата принуда "не е насочен към определени страни и може да се използва в различни ситуации, които ще се оценяват индивидуално". В същото време той каза, че "превръщането на търговията в оръжие за геополитически цели е факт" и че ЕС трябва да може да се отбранява, ако е обект на подобен натиск.
Новият търговски санкционен инструмент е първи по рода си в ЕС, който досега е налагал санкции само като част от външната си политика. Домбровскис обаче обясни, че Лисабонският договор позволява ограничения за отклонения от международни търговски ангажименти. Тъй като не е част от външната политика, новият инструмент би позволил ограниченията да се въвеждат по-бързо, тъй като ще се изисква само квалифицирано мнозинство, а не единодушие на всички държави като за санкциите.
Механизмът ще се прилага само в краен случай, ако държавата не е склонна на консултации с ЕС и на отстъпки, каза Домбровскис. Той добави, че трябва да се прави разлика между класически търговски спорове и икономическата принуда, като първите ще се разрешават чрез Световната търговска организация, двустранни и многостранни търговски спорове, а за вторите Европейската комисия ще бъда упълномощена да прави оценка на ситуацията и да предлага вида наказание. Страните членки ще вземат окончателното решение.
Според Домбровскис Франция, която поема председателството на Съвета на ЕС от 1 януари, ще приоритизира приемането на новия регламент. Въвеждането на възможността е идея на Европейския парламент, така че комисията се надява законодателното предложение да бъде прието бързо, но търговският еврокомисар не се ангажира със срок кога това може да се случи.
