Еврокомисията: Нарушенията на законноста трябва да струват пари

Вера Йоурова

© Associated Press

Вера Йоурова



Унгария и Полша няма в скоро време да получат достъп до парите за възстановяване, които ЕС ще използва за връщане към растеж и за модернизация след пандемията от коронавирус.


Това даде да се разбере вицепрезидентът на Европейската комисия за прозрачността и ценностите Вера Йоурова по време на годишната конференция на Европейския съвет за външна политика в Берлин в петък.

"За мен нарушаването на върховенството на правото трябва да струва пари. И това ще стане догодина, когато ще приложим механизма за обвързване на европейското финансиране с върховенството на закона", каза Йоурова.

Йоурова каза, че разговорите с Будапеща и с Варшава по предложените от тях през май планове за възстановяване, които са предусловие за достъп до парите, продължават. В същото време тя заяви, че комисията още не е получила "достатъчно силни ангажименти за значими реформи" от Унгария, а Полша не е изпълнила трите условия - разпускане на дисциплинарната колегия към Върховния съд, реформа на дисциплинарния режим за съдиите и възстановяване на работа на отстранените чрез него магистрати. Те бяха поставени по силата на решение на Съда на ЕС, за което през октомври Варшава беше осъдена да плаща по 1 млн. евро дневно.


Полша разчита на 36 млрд. евро, а Унгария - на 7.2 млрд. евро, от програмата на ЕС за възстановяване чрез Механизма за възстановяване и устойчивост.




Френският държавен секретар по европейските въпроси Клеман Бон, който също участва в дискусията, заяви, че Париж ще използва новия механизъм за обвързване на финансирането със стандартите за върховенството на правото. Франция, която поема председателството на Съвета на ЕС от 1 януари, изчаква само окончателното решение на Съда на ЕС по новия инструмент, преди да го включи в дневния ред на европейските министри.


Бон добави, че докато за Полша има шанс за постигане на компромис заради сигналите, давани от правителството във Варшава, то парите за Унгария едва ли ще бъдат отпуснати преди парламентарните избори през април.


Френският подход


Френският държавен секретар заяви, че председателството си поставя като приоритет върховенството на правото и смята да придвижи всички процедури, включително да ускори процеса по чл. 7 от Лисабонския договор. Европейската комисия поиска Полша и Унгария да бъдат санкционирани чрез процедурата за систематични отклонения от върховенството на правото, съответно за независимостта на съдебната власт и за борбата с корупцията и основните права. Дискусиите в съвета обаче вървят изключително бавно, тъй като няма единодушие между държавите как да се напредне с процедурата, която може да доведе до отмяна на правото за участие във вземането на решения за двете страни в ЕС.


Според Бон през последните две години ЕС е подценил важността на ценностите, тъй като е имало разбиране, че всички държави членки ще ги следват. Заради това и съюзът не е имал подходящи инструменти, за да следи за съблюдаването им.


Той определи механизма, чрез който държави, които се отклоняват от законността, разделението на властите и свободата на медиите, могат да бъдат лишени от финансиране, като "по-силен от всичко, което имахме досега".


В същото време Бон каза, че Париж ще се опита да разбере защо някои държави не се придържат към върховенството на правото, както и че изискването за законност не е насочено към конкретни държави, нито е битка между Изтока и Запада.


"Ако не разберем защо младите напускат източните държави и защо националистите са силни в някои страни, ще дадем повече пространство на националистите", каза Клеман Бон.


Унгария избегна нов скандал с ЕС


В понеделник френският президент Еманюел Макрон ще бъде в Будапеща за срещи с лидерите на Вишеградската четворка - Унгария, Полша, Чехия и Словакия, където по думите на Бон ще бъдат поставени "много трудни въпроси". Сред тях ще е предоставеното от унгарския премиер Виктор Орбан убежище на бившия македонски премиер Никола Груевски.


В навечерието на визитата Будапеща избягна допълнителна ескалация на напрежението с Брюксел, като Конституционният съд на Унгария избегна решение относно върховенството на правото на ЕС пред националното. Съдът се произнесе по искане на правителството, оспорващо решение на Съда на ЕС, че Будапеща е нарушила законите на ЕС, ограничавайки правата на мигрантите, търсещи убежище в Унгария.


Унгария обяви, че няма да отмени ограниченията на правата на търсещите убежище в страната мигранти, след като Съдът на ЕС ги обяви за неотговарящи на европейското право

© Associated Press

Унгария обяви, че няма да отмени ограниченията на правата на търсещите убежище в страната мигранти, след като Съдът на ЕС ги обяви за неотговарящи на европейското право


В петък висшият съд на Унгария заяви, че правителството има право да прилага свои собствени мерки в области, в които ЕС все още не е предприел адекватни стъпки за общо прилагане на правилата на ЕС. Той обаче заобиколи чувствителния въпрос за това дали правото на ЕС има предимство пред унгарското, заявявайки, че тълкуването на основния закон на Унгария не може да има за цел отмяна на решение на европейски съд.


"Абстрактното тълкуване на Основния закон (конституцията) не може да бъде предмет на преразглеждане на решението на Съда на Европейските общности, нито процедурата в настоящия случай обхваща разглеждането на върховенството на правото на ЕС", се казва в решението му, цитирано от "Ройтерс".


Унгарски конституционни експерти казаха, че това на практика означава, че правителството ще трябва да се съобрази с решението на европейските магистрати, но началникът на кабинета на Орбан заяви, че правителството се чувства оправдано и миграционната политика няма да се промени.


Гергели Гуляш каза, че Будапеща ще продължи практиката си да приема молби за убежище само в посолството си в Сърбия и да връща обратно всички нелегални мигранти на границата си със Сърбия.


"Нищо няма да се промени (по отношение на нашата миграционна политика), тъй като това решение на конституционния съд подкрепя унгарската политика", каза той на пресконференция в отговор на въпрос.


Решението на полския конституционен съд, че европейското право няма предимство пред националното по въпроси, които не са специфична европейска компетентност, предизвика шок и вълна от негативизъм към Варшава от страна на ЕС. Европейската комисия заплаши, че ще подаде съдебен иск пред висшия съд на ЕС, който може да приключи със значима глоба, както и да използва останалите си оръжия, включително спиране или ограничаване на европейското финансиране.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK