След кризата с Беларус мигрантите ще влизат по-трудно в Шенген

Еврокомисарят за вътрешните работи Илва Йохансон и вицепрезидентът за европейския начин на живот Маргаритис Схинас (в средата) предложиха променки в управлението на Шенгенската зона, за да го осъвременят спрямо здравните и миграционните рискове

© European commission (audiovisual service)

Еврокомисарят за вътрешните работи Илва Йохансон и вицепрезидентът за европейския начин на живот Маргаритис Схинас (в средата) предложиха променки в управлението на Шенгенската зона, за да го осъвременят спрямо здравните и миграционните рискове



Европейската комисия инициира въвеждането на по-строги правила за прием на мигранти, които се използват от трети държави за оказване на политически натиск върху ЕС, както и нововъведения в управлението на шенгенските граници. Това става чрез предложение за промени в Кодекса на шенгенските граници, приети във вторник вечер в Страсбург.


Освен това Комисията предлага редица нововъведения за управлението на външните и вътрешните граници на Шенгенската зона, обещавани след пандемията от COVID-19.


Външните шенгенски граници


Брюксел планира да уеднакви условията за затваряне на шенгенските граници при възникване на здравни кризи. Те предвиждат въвеждане на еднакви критерии за връщане на граничния контрол, включително временни ограничения за пътуване при достигане на определени нива на разпространение на опасността и за оценка на рисковете.




Еврокомисарят за вътрешните работи Илва Йохансон каза, че новият ред е поука, която Комисията си е извадила след хаоса по границите, причинен от COVID-19 пандемията, когато всяка държава въвеждаше собствени изисквания, задействани по различни критерии.


Предвидени са общи правила за отваряне на зелени коридори за жизненоважни стоки, за движението европейските граждани и на хората, които живеят в една държава, а работят в друга. Заплаха за общественото здраве досега не е била изпълзвана за ограничаване на влизането в Шенген, където използваните основания най-често са терористична заплаха и рискове за вътрешната сигурност и за обществения ред.


За вътрешните граници


Освен за външните граници Еврокомисията предлага промени и за управлението вътрешните. Сред тях са вменяването на повече изисквания за предоставяне на информация и за обяснения от страна на националните власти, когато те решат да възстановяват граничните проверки вътре в Шенген.


Поводът е че шест европейски държави - Германия, Франция, Австрия, Швеция, Дания и Норвегия, продължават повече от шест години граничните проверки като се позовават на риск от тероризъм и от организирана престъпност. Те бяха въведени (с изключение на Франция) в разгара на мигрантската криза от 2015 г., за да препятстват придвижването на мигрантите от граничните държави във вътрешността на ЕС. Еврокомисията смята, че основанията за граничния контрол вече са се изчерпали, но не може да повлияе на решенията на националните власти, които ги подновяват на всеки шест месеца.


Затова сега Еврокомисията предлага временният граничен контрол да не може да продължава повече от общо 2 години, освен при много специфични обстоятелства. "Това ще спомогне да се гарантира, че контролът по вътрешните граници ще продължи да се прилага като крайна мярка и само докато е строго необходимо", се казва в мотивите на Еврокомисията. За разлика от сега, когато държавите само информират Брюксел, че връщат границите, се предвижда Комисията да прави оценка на необходимостта от мярката след 18-ия месец от въвеждането й.


Най-значимата промяна е възможността незаконни мигранти, заловени на вътрешна граница в ЕС, да бъдат връщани в държавата, през която са влезли в Съюза.Това ще може и без да е върнат граничния контрол. Вместо това Комисията предлага незаконните предвижвания на нерегистрирани мигранти да бъдат контролирани чрез полицейски операции, провеждани от смесени международни полицейски екипи. Установените нарушители ще се връщат обратно по силата на двустранни споразумения за реадмисия. Досега вторичните придвижвания на мигрантите не са били обект на шенгенското, а на законодателството за миграцията.


Според комисар Йохансон това ще е достатъчно държавите, които сега поддържат граничните проверки, да се откажат от тях. Така, вместо да се проверяват всички, които пресичат граница, ще се контролира самоличността само на определени хора, за които полицаите подозират, че са незаконни мигранти. Йохансон посочи, че мярката ще е особено полезна за държави като Австрия, Белгия и Нидерландия, в които много търсещи убежище се преместват, след като първоначално са регистрирали молбите си за оставане в гранични европейски държави.


За мигрантите


Еврокомисията предлага за първи път да се предвиди и уредба, свързана с т.нар. "инструментализиране на мигранти с политически цели", както ЕС класифицира миграционната криза по границите си с Беларус.


Сирийски бежанец носи надпис "Искам бежански статут в Полша"

© Associated Press

Сирийски бежанец носи надпис "Искам бежански статут в Полша"


Предвижда се въвеждането на нови правила за подаване на молби за убежище, които са по-неблагоприятни за мигрантите от съществуващите в настоящото европейско законодателство за убежището правила. Еврокомисията предложи в началото на декември подобни мерки да се прилагат като изключение и временно в Полша, Литва и Латвия, за да им се помогне с пристигналите от Беларус хиляди мигранти.


Еврокомисията предлага такива изключения са правило, когато ситуацията се оцени като инструментализиране на миграцията. Те предвиждат ограничаване на броя на граничните контролно-пропускателни пунктове, засилване на наблюдението на границите, удължаване на сроковете за регистрация на молбите за убежище до 4 седмици, както и разглеждането на всички молби на границата, така че мигрантите да не могат да влизат във вътрешността на страната.


В предложените промени е записано, че достъпът до процедурата по предоставяне на убежище остава гарантиран. Властите трябва да допускат хуманитарните организации, които предоставят помощ, до мигрантите, както и европейските агенции за убежището, за границите и на Европол да помагат на държави, които са обект на миграционен натиск. Последните мерки идват, след като Полша забрани през ноември на идващите от Беларус мигранти да подават молби за убежище, не допусна хуманитарни работници до мигрантите и еврослужители до границите си.


Предстои предложенията да бъдат приети от Европарламента и от сраните членки преди да се превърнат в европейско законодателство.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK