ЕС обяви, че Русия го атакува, Радев е за диалог

Президентът Румен Радев с естонския премиер Кая Калас на срещата с държавите от Източното партньорство, където поведението на Русия спрямо съседите й е било в центъра на внимането

© CouncilEU

Президентът Румен Радев с естонския премиер Кая Калас на срещата с държавите от Източното партньорство, където поведението на Русия спрямо съседите й е било в центъра на внимането



Европейският съюз е атакуван на много фронтове от Русия и трябва да се обедини зад нови икономически санкции. За това настояха лидерите от балтийските и някои централноевропейски държави преди началото на срещата на върха на ЕС в Брюксел.


Темата за рисковете от струпването на руски войски на границата с Украйна и ситуацията в Беларус след организираната от Минск атака на мигранти по полско-литовската граница са сред основните теми на последната за годината среща на европейските лидери наред с епидемичната обстановка в Европа и скока на енергийните цени.


Очакванията са ЕС да подкрепи категорично суверенитета и териториалната цялост на Украйна, но еврочленките са разделени по това колко категоричен трябва да е отговорът им спрямо Русия.


Лагерът на ястребите




"Изправени пред серия от атаки, които според мен са свързани", каза пред репортери премиерът на Латвия Крисиянис Каринс, говорейки за мигрантите от Близкия изток, изпратени от Беларус до границите на ЕС, изкуствено високите цени на природния газ и руската дезинформация.


Докато ирландският министър-председател Майкъл Мартин каза, че всеки спор с Русия трябва да бъде разрешен с "мирни средства", балтийските съседи на Русия настояват, че рисковете са значително по-големи и че с хибридни средства Москва се опитва да размие границата между мир и война.


"Вероятно сме изправени пред най-опасната ситуация през последните 30 години. Говоря не само за Украйна, но и за източния фланг на НАТО", каза литовският президент Гитанас Науседа ден след като лидерите на ЕС проведоха среща на върха с Украйна и други бивши съветски държави републики в Брюксел.


Подобна тревога изрази и премиерът на Словения Янез Янша, чиято страна в момента е председател на Съвета на ЕС: "Притеснен съм, защото военната концентрация, особено на украинската граница с Русия е много силна".


"Няма съмнение, че Русия използва военна мощ, за да окаже натиск... Но ние няма да допуснем отново да бъдем изненадани, както се случи по време на окупацията на Крим", добави Янша, имайки предвид превземането от Русия на украинския полуостров през 2014 г.


НАТО казва, че оттогава Русия се опитва да дестабилизира Запада с нови ядрени оръжия, кибератаки и тайни действия, което Москва отрича.


Янша каза още, че един от възможните варианти за противодействие е да не се допусне въвеждането в експлоатация на газопровода "Северен поток 2" между Русия и Германия. Одобрението от германския енергиен регулатор на вече завършеното съоръжение, засега е спряно заради проблеми с регистрацията на дружеството, което е негов собственик. Ако все пак Германия даде лиценз на газопровода, Европейската комисия ще има последната дума по пускането му в действие.


Финландският премиер Сана Марин обаче, каза, че енергийната политика трябва да се държи настрани от конфликта.


Лагерът на гълъбите


Според българския президент Румен Радев обаче, ЕС е разделен и не всички държави се придържат към мнението, че Европа трябва да противодейства на Кремъл с повече санкции:


"Засега ескалацията на напрежението съществува, но ние трябва да търсим диалог", каза Радев преди срещата. Той се позова на позицията на френския президент Еманюел Макрон, изразена по време на срещата с източните партньори на ЕС - Украйна, Молдова, Армения и Грузия, в сряда вечер, че сигурността на Европа се обсъжда между Русия и САЩ, в отсъствието на Европа.


"Ние трябва да търсим диалога, за да бъдат поставени нашите, европейски изисквания, които да гарантират нашата сигурност", заяви Радев.


Премиерът на Люксембург Ксавие Бетел каза, че ЕС ще изпрати на Русия силно послание за солидарност с Украйна, но също заяви подкрепа за пряк диалог с Москва:


"За момента сме в състояние да ограничим щетите, но също така трябва да избягваме проблемите", каза Бетел, визирайки руските войски по украинската граница.


Люксембургският лидер каза, че подобни разговори трябва да включват Украйна, както и представители на беларуската опозиция, които се борят с кампания за репресии на подкрепяния от Русия лидер на Беларус Александър Лукашенко.


В сряда пред Европейския парламент председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, заяви че ЕС е готов да разшири сега съществуващите санкции и да въведе нови, ако Русия се държи агресивно със съседите си. "Искаме добри отношения с Русия, но това зависи от нейното поведение", каза Фон дер Лайен.


И Европарламентът е за санкции


Междувременно в резолюция, приета с огромно мнозинство Европейският парламент заяви, че ЕС трябва да е готов да отправи към Русия остро предупреждение, че военните действия срещу Украйна биха били не само са неприемливи, но и на висока икономическа и политическа цена.


Евродепутатите препоръчват ЕС да подготви нови санкции, без да чака "да се осъществи нова инвазия".


Според парламента евентуални нови санкции трябва да включват участващите в планирането на евентуални операции за нахлуване руски членове на офицерския корпус, а така също и "обкръжението на руския президент и олигарсите около него, както и техните семейства", на които трябва да бъде забранено влизане в Шенген и да им бъдат замразени банковите сметки. Евродепутатите смятат, че ЕС трябва също да изключи Русия от платежната система SWIFT.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK