Макрон настоя за пакт за сигурност с Русия и интегриране на Западните Балкани

Макрон настоя за пакт за сигурност с Русия и интегриране на Западните Балкани

© Reuters



Френският президент Еманюел Макрон се застъпи за създаването на нов пакт за сигурност с Русия по време на реч в Европейския парламент в сряда, посветена на приоритетите на започналото на 1 януари шестмесечно председателство на Франция в Съвета на ЕС.

"Ние трябва да създадем ред на колективна сигурност и на мир и да постигнем баланс в диалога с Русия. Европа трябва да постави собствените си изисквания и да наложи тяхното спазване", заяви президентът в Страсбург.


Той каза, че през следващите седмици ЕС ще подготви собствено предложение за сигурността на Европа и ще го предложи на партньорите от НАТО, след което ще поиска преговори с Русия. Макрон посочи, че този ред трябва да бъде основан на принципи и на правила и че той няма да е насочен към Русия, с която Европа има "споразумение за неприкосновение на границите, за намаляване на въоръженията и неизползването на сила отпреди 30 години".


Френският президент потвърди готовността на Париж и Берлин, които са страни в Нормандската четворка наред Киев и Москва, за търсене на политическо решение за Украйна, "която е генератор за настоящото напрежение".




Еманюел Макрон призова за сключване на нов съюз с Африка, който да предложи партньорство в икономиката, финансите, образованието, здравеопазването и борбата с климатичните промени, за да подпомогне развитието на континента, с който "Европа има обща съдба", както и в сигурността, борбата с нелегалната миграция и борбата с тероризма.


Западните Балкани


В речта си пред евродепутатите френският президент се застъпи и за преосмисляне на отношенията със Западните Балкани, чиято "география и история са част от европейския континент". Макрон потвърди намерението на френското председателство да организира среща за Западните Балкани, без да посочи срок. Като каза, че на държавите от региона трябва да се даде "по-ясно и по-волево европейска перспектива в разумни срокове", той добави, че в настоящия си вид ЕС не може да функционира като съюз от 31 или 36 държави и е необходимо да се реформира.


Повече за приоритетите на френското председателство и за добрите и лошите новини за българските амбиции вижте тук


Правовата държава и новите права


Френският президент посвети част от словото си пред Европейския парламент, за да разобличи опитите неглижиране на правовата държава.


"Краят на правовата държава би бил произвол, признак за връщане към авторитарни режими и отричане на нашата история", заяви Макрон.


Той се противопостави на мненията, че легитимно избрани правителства могат да променят правовата държава, и изрази тревога, че "в много от нашите страни се вижда как се подронва нашата история".

"Правовата държава е резултат от нашата история, а не измислица на Брюксел", заяви френският президент.


Макрон се обяви и за актуализация на Хартата на основните права, в която да се добавят екологията и правото на аборт.


Като се съгласи с критики от евродепутати, че ЕС е твърде муден в разрешаването на споровете с Полша и Унгария за прилагането на върховенството на правото, Еманюел Макрон каза, че Европа няма друг избор, освен да ги убеждава да спазват правилата.


"Не можем да остояваме Европа, като стесняваме нейните граници", каза той.


Френският президент заяви, че въпреки резервите на някои държави, Париж ще продължи да насърчава страните, които още не са ратифицирали Истанбулската конвенция (включително България), да го направят.


Според него Европа трябва да стане "велика сила на образованието, на бъдещето и на баланса" и трябва да се превърне в "мечта, която е осезаема и достъпна за гражданите", без да се връща към национализма и да се отказва от идентичността.


Макрон изрази тревога от увеличаването на социалното неравенство и деиндустриализацията на Европа, като посочи като основни предизвикателства пред бъдещето й борбата с климатичните промени и изграждането на единен цифров пазар, поощряващ иновациите и лоялната конкуренция.


Сигурност и отбрана


Френското председателство ще акцентира върху развитието на европейската сигурност, като работи за изработване на доктрина за сигурност и за стратегия за отбранителната индустрия, както и за технологична независимост, която да позволи на Европа "да се защити и да не отстъпва пред останалите велики сили". Париж смята да акцентира върху укрепването на европейската гранична агенция "Фронтекс", която да стане по-ефективна в опазването на външните граници и да инициира реформа на шенгенското пространство, както и по създаването на международни сили за бързо реагиране.

"Не можем просто да реагираме на международни кризи, трябва да действаме изпреварващо", настоя френският президент.

Енергия и климат


Еманюел Макрон защити предложението, направено от Европейската комисия на 31 декември, ядрената енергия и природния газ да получат зелен статут, което би позволило те да получат достъп до екологично финансиране.


"Все още не разполагаме с технологии, които да ни позволят да заменим електричеството, произвеждано от въглища, природен газ и ядрена енергия, с възобновяеми източници. Без ядрената енергия и природния газ като преходни горива за държавите, които искат да се откажат от въглищата, няма да успеем да постигнем екологичния преход", заяви президентът.


Затова той определи като "логична стъпка" предложението за т.нар. "таксономия" (класифициране) на ядрената енергия и природния газ като зелени енергии за инвестиционни цели.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK