
© EUCouncil
Виктор Орбан
Шестдесет и двама евродепутати, сред които трима български, се опасяват, че изборите в Унгария след 10 седмици няма да са демократични, и искат международни наблюдатели да следят за провеждането им.
Те изпратиха писмо до директора на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа Матео Мекаци, с което "Дневник" разполага.
Евродепутатите, от пет от седемте политически групи в парламента и от 19 европейски държави, казват, че с наближаването на изборите се забелязват тревожни тенденции, породени от промени в изборното законодателство, които завишават изискванията пред кандидатите и разхлабват условията за регистриране на избиратели. Евродепутатите се позовават на заключенията на Венецианската комисия, според която законодателните фаворизират настоящите депутати. Те смятат, че поправките за адресната регистрация ще улеснят вписването на избиратели на фалшиви адреси, което "ще позволи на управляващите да увеличат електоралната си база в особено оспорвани региони".
"Поради тези обстоятелства, смятаме, че ще е жизненоважно да бъдат наблюдавани всички ключови аспекти на унгарския избирателен процес: законодателната рамка, регистрацията на кандидатите и на избирателите, кампанията, ролята на медиите (включително цялостен мониторинг на медиите), изборната администрация, разрешаването на изборни спорове, участието на жените и националните малцинства в изборите, броенето и вписването на гласовете в изборния ден, както и следизборните жалби и апелации, чрез цялостна мисия за наблюдение на изборите", пише в писмото.
Макар в правомощията на ОССЕ да е и наблюдението на изборите, цялостен мониторинг в държавите от ЕС е рядкост, тъй като се смята, че те са изпълнили политическите условия, включително за изборния процес, преди да бъдат приети за членове. Организацията може да включи в календара си извършване на наблюдение, но според правилата работата на властите на съответната държава трябва да дадат съгласие за работата на международните наблюдатели. Пълномащабните мисии за разлика от ограничените включват до няколкостотин души, повечето от тях доброволци от съответната държава, които участват в изборния ден, като посещават избирателните секции.
През 2021 г. ОССЕ проведе три ограничени мисии в България - за редовните, първите предсрочни и за президентските избори по покана на българските власти.
Последната мисия на ОССЕ в Унгария е била през 2018 г. и е следвала обичайната практика за ограничен обхват на мониторинга. Тя излезе с някои критики, свързани с обидния тон на кампанията, ограничените възможност за дебати и проблеми с прозрачността и поляризираното отразяване на медиите, но сега членовете на Европейския парламент искат подходът да бъде сменен.
Българските аргументи
Българските евродепутати, които са подписали писмото с искане за изпращане на международни наблюдатели от ОССЕ, са Радан Кънев от ЕНП, Елена Йончева от групата на социалистите и демократите и Искра Михайлова от "Обнови Европа".
Пред "Дневник" Елена Йончева заяви: "Трябва да сме сигурни, че изборите през април ще се проведат съгласно демократичните стандарти, а резултатите ще отразят свободната воля на избирателите в Унгария."
Тя посочи, че повече от десетилетие европейските институции констатират влошаване на ситуацията с върховенството на правото, и напомни, че по инициатива на Европейския парламент през 2018 г. срещу Унгария беше започната процедура по чл. 7 от Лисабонския договор, която трябва да оцени риска за функционирането на унгарските институции, включително във връзка с избирателната система, независимостта на съдебната власт и зачитането на правата и свободите на гражданите.
"Унгария беше и една от причините за приемането на т.нар. механизъм за условност - обвързването на европейското финансиране със съблюдаването на върховенството на правото. Освен това ни притеснява и начинът, по който премиерът Виктор Орбан на практика контролира медиите, и пропагандата, която прави", каза Елена Йончева.
"Като член на временната група за борба с корупцията подкрепям мнението на колегите и особено на Рамона Стругару, която е постоянен докладчик в сянка за Унгария, и смятаме, че е важно да има наблюдатели, за да има пълна картина за това доколко честно са проведени изборите", каза пред "Дневник" Искра Михайлова, добавяйки, че промяна на изборното законодателство в последната година пред изборите не е добра практика.
Запитана дали Орбан няма да използва инициативата им, за да усили говоренето срещу Европа, Искра Михайлова каза пред "Дневник": "Орбан използва всеки повод, за да настройва хората срещу Европа. Дали ще му дадем още един няма значение и точно в това е проблемът. Ние се опитваме да направим така, че основни европейски принципи да бъдат спазвани. Мен лично ме смущава начинът, по който се говори срещу Европа и срещу политическите опоненти в Унгария. Езикът на омразата във всякакви негови форми е неприемлив в ЕС."
Михайлова, която беше кандидат за вицепрезидент на ДПС на последните избори, каза още: "Като политическа сила ние винаги сме подкрепяли присъствието на мисии, които гарантират честността и прозрачността на изборите, включително и в България."
Радан Кънев не коментира своите аргументи да се присъедини към искането за организиране на международно наблюдение на изборите в Унгария.
Оспорван вот
Парламентарните избори в Унгария са насрочени за 3 април, като за първи път шест опозиционни партии ще се явят с обща листа на национални избори. Виктор Орбан, който е несменяем премиер и лидер на управляващата партия "Фидес" от 2010 г., ще се яви срещу номинирания за бъдещ премиер от опозицията Петер Марки-Зай.
Очаква се изборите да са изключително оспорвани. Последните социологически прогнози сочат, че "Фидес" води с 2% пред обединената опозиция. Неправителствената организация IDEA Institute публикува в четвъртък резултати от национално представително проучване, според което, ако изборите бяха сега, 39% от унгарците биха подкрепили Орбан за пети мандат, а 37% биха дали гласа си за опозицията. През декември двата лагера имаха абсолютно равни сили - по 38%.
Според проучването, цитирано от Ройтерс, "Фидес" систематично увеличава подкрепата си сред всички анкетирани групи, но не значително.
Опозиционният алианс включва Демократическата коалиция, социалистите, либералите и бившите крайнодесни "Йобик", които се изместиха към умерено дясно. Две периферни партии, Партията на кучето с две опашки (TTDP) и крайнодесният Ми Хазанк ("Нашата родина"), събират по 3% предпочитания, което е под прага за влизане в парламента.