
© European parliament (Multimedia centre)
Уго Рамирес има постоянна работа в строителството и никога не е допускал, че един ден ще поиска продоволствена помощ. Рекордната инфлация обаче накарала жителя на Мадрид да направи решителната стъпка - иначе нямало как "да върже двата края".
"Стоките поскъпват всяка седмица, дори основните продукти... Не смогваме вече", въздиша 44-годишният глава на семейство, застанал пред палети с плодове и зеленчуци, струпани край голяма тухлена сграда в южен мадридски район.
Всяка събота зидарят, родом от Венецуела, идва да си вземе дажбата хранителни продукти от дружество, създадено в работническия квартал Алуче по време на пандемията с цел подпомагане на местните, изпаднали в затруднение.
"Печеля 1200 евро на месец, а съпругата ми - 600 евро" за работа на половин ден като домашна помощница. "Обаче имаме три деца" и "щом платим 800 евро наем и разни сметки за 300 евро, не ни остава кой знае какво", уточнява Уго Рамирес.
Недостатъчни заплати
"Всяка седмица пристигат нови семейства в нужда, особено след като започна войната в Украйна", увеличила поскъпването, обяснява за АФП Раул Калсадо, доброволец от Мрежата за взаимопомощ в Алуче (RAMA).
Дружеството, раздаващо по седем тона храни седмично, по-специално благодарение на подкрепата на Продоволствената банка, подпомага днес 350 домакинства. Но както се развиват нещата, "към края на годината ще станат 400", прогнозира Калсадо.
Зад него десетина доброволци сноват из помещение, пълно с каси с макаронени изделия, консерви и бебешки пелени. Други поемат грижата за семействата, наредени навън край сградата, сред които се виждат много мигранти.
"Някои от тези, които получават помощи, изобщо нямат доходи. Но виждаме и все повече пенсионери с малки пенсии или работещи хора, но с недостатъчни заплати", имайки предвид "галопиращата инфлация", уточнява Елена Бермехо, зам.-председател на дружеството.
"Някои семейства трудно могат вече даже да си купят литър зехтин или килограм леща", изтъква Елена Бермехо.
Даренията стават по-малко
Дружествата също са в трудно положение. "В хода на инфлацията установяваме, че даренията намаляват", тъй като хората имат "по-малко пари", подчертава Луис Мигел Руперес, говорител на Испанската федерация на продоволствените банки.
Това тревожи организацията, която подпомага над 186 хил. души в региона около Мадрид и общо 1.35 милиона в Испания, тоест почти колкото цялото население на град като Барселона.
"Проблемът е, че както върви поскъпването, можем да купуваме по-малко храни", обяснява Руперес. От януари примерно федерацията е събрала 125 хил. тона хранителни продукти срещу 131 хил. тона за същия период на миналата година.
Обедняването "е на път да се засили", уверява Раул Калсадо и казва, че виждал как майки "престават да си купуват стоки за женска хигиена, за да могат да хранят децата си".
"Надявам се нещата да тръгнат на оправяне", но "ме е страх, че няма да стане така", съгласява се Уго Рамирес, стиснал своя плик с хранителни продукти. И прави едно съвсем относително сравнение с родната си Венецуела, страдаща вече десет години от разюздана инфлация: "Всичко е скъпо, скъпо, скъпо... "
/БТА