Вторачена в изкопаемите горива, България е дадена на съд за бавене на чистата енергия

Мерки за насърчаване на развитието на чистата енергия в България са заложени в плана за възстановяване и устойчивост, който, изглежда, ще се забави заради неприети закони

Европейската комисия даде под съд България в четвъртък за неприлагане на европейското законодателство в областта ва възобновяемата енергия и на биоразнообразието.

Стъпката, която заплашва България с глоби при осъдителни присъди, е последната фаза от наказателни процедури, започнати от Брюксел, по които София не е предприела с години действия, за да приспособи националното си законодателство с европейските стандарти.

Чиста енергия

В мотивите, с които дава България на съд, Европейската комисия пише, че въпреки че е оказвала "непрекъсната подкрепа" за прилагане на правилата, България досега не е изпълнила задължението си да уведоми Брюксел, че изпълнява дори една мярка за въвеждане на европейската Директива за насърчаване използването на възобновяема енергия.

Директивата, приета през 2018 г., е трябвало да бъде въведена в националното законодателство на всички европейски държави до 30 юни 2021 г. Само две страни - България и Словакия, все още не са го направили.

Затова комисията моли Съда на ЕС, който ще гледа иска й, да определи и глоба, която България ще плаща за нарушението.

Наказателната процедура срещу София е започнала през декември 2021 г. и 13 месеца по-късно не е предизвикала никакви действия от страна на българските власти, пише комисията.

"Към днешна дата България и Словакия са единствените две държави членки, които не са уведомили за нито една мярка за транспониране. Поради това комисията предявява иск срещу двете държави членки пред Съда на Европейския съюз", се казва в съобщение от Брюксел, разпространено в четвъртък.

Еврокомисията добавя, че възобновяемата енергия е ключов елемент от Европейския зелен пакт, както и централен стълб на плана за намаляване на енергийната зависимост от Русия - REPowerEU, посочва комисията, добавяйки, че е задължена "да гарантира пълното и правилно транспониране на правото на ЕС в националното законодателство".

Директивата за насърчаване на възобновяемата енергия предвижда различни схеми за поощряване на бизнеса и домакинствата да използват чиста енергия и опростява процедурите за изпълнение на такива проекти

Директивата за енергията от възобновяеми източници предвижда властите да отворят схеми, с които да подпомагат бизнеса и гражданите да развиват чистата енергия, така че тя да достигне поне 32% от потребяваната в ЕС енергия.

За постигането на целта в директивата са заложени различни мерки, които да направят производството на чиста енергия рентабилно, за опростяване на административните процедури и за включване на гражданите в енергийния преход, като им дава възможност за собствено потребление и създаване на общности за възобновяема енергия.

Европейската директива изисква и залагането на конкретни цели за увеличаване на дела на възобновяемите енергийни източници в секторите на отоплението и охлаждането и транспорта до 2030 г., където напредъкът на възобновяемите енергийни източници е по-бавен, отколкото в сектора на електроенергията.

Биоразнообразие

Съдебна развръзка ще има още една наказателна процедура, водена от Европейската комисия срещу България. Тя се отнася до прилагането на регламент за превенцията и управлението на разпространението на инвазивни чужди видове. Това са растения и животни, които са въведени случайно или чрез човешката дейност в райони, където обикновено не се срещат.

Смята се, че инвазивните видове са една от петте причини за загуба на биоразнообразие, унищожавайки местна флора и фауна. Според оценките те причиняват 12 млрд. евро щети на европейската икономика.

Според сайта на екоминистерството най-разпространените и опасни чужди инвазивни растения в Европа са айлант, амброзия, бяла и черна акация, жлезиста слабонога, фалопия, ясенолистен клен, американска и канадска злолетица и др. А сред животните - сивата и черната катерица, нутрията, египетската гъска, обикновената майна, азиатския стършел и червенобузестата костенурка.

Те предизвикват алергии, астма, кожни заболявания (дерматити), водят до загуба на реколта и намаляване на обработваеми земи и предизвикват разрушаване на пътища и сгради, прониквайки в тях.

Бялата акация се смята за един от най-опасните привнесени видове растения в България

В България за най-опасни се смятат: дивият орех, блатният троскот, бялата и синята акация, бохемската фалопия, многолистният бутрак, нуталиевата водна чума, обикновеният кактус, пелинолистната амброзия и ясенолистният клен.

В този случай Европейската комисия съобщава, че България не е приела изисквания план за действие (или набор от планове за действие) за справяне с най-важните пътища на въвеждане и разпространение на тези инвазивни чужди видове.

Не е създала и система за наблюдение на инвазивни чужди видове, които предизвикват безпокойство, въпреки че крайният срок за това е изтекъл точно преди пет години - през януари 2018 г.

Наказателната процедура срещу България е започнала през юни 2021 г. и въпреки че отчита известен напредък, комисията заявява, че усилията "до момента са били незадоволителни и недостатъчни".

Поради непълно прилагане на същия регламент съдебни искове са заведени от Еврокомисията и срещу Ирландия, Гърция, Италия, Латвия и Португалия.

Всичко, което трябва да знаете за: