Исторически трети пореден мандат? Еврофондовете влизат в предизборната игра в Полша

Кадър от изборите за Европейски парламент в Полша през 2019 г.

Управляващата в Полша партия "Право и справедливост" (ПиС) иска тази година да постигне нещо, което никога не е правено в новата демократична история на страната - да спечели трети мандат.

Но дори лидерът на партията Ярослав Качински призна, че спечелването на парламентарните избори тази есен ще бъде трудно, а наскоро заяви, че ще е "по-трудно", отколкото победите през 2015 и 2019 г.

Изборите в Полша идват в ключов момент - войната в Украйна я превърна в основен канал за хуманитарна и военна помощ за Киев и дестинация за милиони бягащи украинци. В същото време, ако "Право и справедливост" изгубят, това би поставило в още по-голяма изолация някогашния верен съюзник на Полша, унгарския премиер Виктор Орбан, и би подобрило обтегнатите напоследък отношения с Германия.

"Дневник" обобщава как някога сочената за пример за ползите от еврочленството Полша се превърна в главоболие за ЕС, защо е възможно еврофондовете да определят резултата от изборите и защо опозицията може да не успее да управлява пълноценно, дори ако спечели?

Ябълката на раздора

Отношенията между Варшава и Брюксел от дълго време са обтегнати заради политики, ограничаващи независимостта на съдебната система в Полша, както и медийните свободи.

Противопоставянето доведе до това, че на шестата по големина икономика в ЕС на практика беше отказан достъп до фондовете за възстановяване след пандемията - за Полша са отредени 35.4 милиарда евро.

Освен това през октомври 2021 г. Съдът на ЕС ѝ наложи глоба от 1 милион евро на ден, защото тя отказа да разпусне дисциплинарна камара на Върховния съд, засилила политизирането на съдебната система. Натрупаната сума вече надхвърля 400 милиона евро, но правителството отказа да я плати.

Наскоро Полша все пак направи крачка назад към компромис. Долната камара на парламента прие законопроект, според който Върховният административен съд ще се занимава с дисциплинарни дела вместо предизвикалата разногласия камара към Върховния съд. Съдиите освен това няма да бъдат подлагани на дисциплинарни действия за поставяне под въпрос на независимостта на колеги, назначени от органи, които според критиците са политизирани.

Законодателството беше предложено от "Право и справедливост" и другата седмица ще бъде обсъдено в Сената, където опозицията има слабо мнозинство.

Проблемите за управляващите обаче изглежда далеч не са свършили.

Опозицията, чиито депутати гласуваха предимно с "въздържал се", заяви, че законодателството не решава основния проблем с политизирането на съдебната система.

А президентът Анджей Дуда, съюзник на ПиС, каза, че няма да приеме никакви разпоредби, които биха позволили легитимността на съдиите да бъде поставена под въпрос. Президентът може да подпише плана, да му наложи вето или да го отнесе до Конституционния съд.

Законодателството не беше подкрепено и от коалиционния партньор на ПиС, евроскептичната, твърдолинейна "Обединена Полша". Министърът на правосъдието Збигнев Жьобро, неин ръководител, каза, че то е в ущърб на интересите на Полша, тъй като означава, че тя се поддава на изнудване от Брюксел.

ПиС в крайна сметка се оказа между чука и наковалнята - изкарването на "Обединена Полша" от коалицията би довело до правителство на малцинството, но парите от ЕС може да се окажат решаващ за победа на изборите фактор.

Еврофондовете може да наклонят везните

"Замразяването на фондовете за възстановяване от коронавируса се превърна в една от основните теми за опозицията и ПиС е загрижена, че може да изиграе ключова роля в предстоящата предизборна кампания", пише Алекс Шчербяк, професор по политика в университета в Съсекс, в анализ, публикуван в началото на декември и цитиран от изданието за разследваща журналистика Balkan Insight.

Както показват проучване след проучване на общественото мнение, голяма част от гласоподавателите на ПиС държат на партията от прагматизъм, защото те просто са единствената политическа сила, която предлага подходяща финансова подкрепа на работническата класа, коментира изданието. И все пак последните социологически проучвания сочат също, че мнозинството от поляците обвиняват ПиС, а не ЕС, за спирането на еврофондовете.

Колкото по-дълго се бавят средствата от Брюксел, толкова повече точки печели полската опозиция. В сценарий, който ПиС отчаяно иска да избегне, изборите през 2023 г. могат да бъдат представени като гласуване за или против парите от ЕС.

Но не трябва да се забравя, че ПиС има някои фактори в своя полза. Единият е войната в съседна Украйна, където правителството е ентусиазиран поддръжник на Киев и изпраща огромни количества оръжия и друга помощ в битката срещу руската агресия. Активното участие възстанови отчасти международната репутация на правителството, а премиерът Матеуш Моравецки се възползва от това, докато кампанията набира сила.

Ами ако опозицията спечели?

До изборите има по-малко от година, а балансът на силите между правителството и опозицията остава почти непроменен. Въпреки че обществената подкрепа на ПиС е донякъде подронена от годините на власт, правителството и опозицията (ако основните партии извън властта се обединят) имат сходни шансове да спечелят.

Кампанията на основната опозиционна партия "Гражданска платформа" се оглавява от Доналд Туск, бивш премиер и бивш председател на Европейския съвет. Основните партии в опозиционния блок - "Гражданска платформа", лявата коалиция, земеделската партия и партията на умерения католик Шимон Холовина - от месеци обсъждат една и съща тема: дали да се явят заедно или отделно на изборите.

Полската опозиция е била близо до победа и преди - и все пак накрая губеше. На последните европейски и президентски избори имаше големи надежди, докато не бяха преброени последните бюлетини.

Но какво ще стане, ако този път спечели? Задачата ѝ ще бъде нелека.

Анна Войчук, политолог от Варшавския университет, цитирана от Balkan Insight, предупреждава, че правителство, съставено от опозицията, ще управлява трудно, не само защото ще бъде съюз на доста различни политически сили, но и защото ще бъде под постоянен натиск от недоволната ПиС.

"До май 2025 г. ПиС ще продължава да разчита на президента Анджей Дуда, който може да налага вето на всякакви законопроекти. Дори ако опозицията наистина има свръхмнозинството, необходимо за преодоляване на президентското вето, Дуда пак може да изпрати всеки законопроект в Конституционния съд, който е превзет от номинираните от ПиС и който може да държи оспорваните текстове там завинаги", казва Войчук.

"По принцип опозицията трябва да приеме, че няма да може да прокара нито един законопроект през първата година и половина на власт", прогнозира Войчук.

Радикална промяна след изборите?

Пред "Дневник" Алекс Шчербяк коментира, че ако изборите бяха днес, опозиционните партии щяха да спечелят и щеше да има радикална промяна в полския политически пейзаж. Той прогнозира, че макар да е малко вероятно да рискуват да развалят програмата за социални разходи на ПиС, те биха направили промени в области като съдебната система, а Полша би преориентирала подхода си към политиката на ЕС, така че да бъде по-тясно свързана с така наречения "европейски мейнстрийм" (т.е. френско-германската ос).

Но изборите няма да са днес, а през есента, а "Право и справедливост" все още води в социологическите проучвания със средно около 36% и трябва да стигне само до около 40%, за да има реалистичен шанс да си осигури пълно парламентарно мнозинство за рекорден трети мандат, допълва Шчербяк.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, Анджей Дуда и Матеуш Моравецки

Според него положението може да се промени, ако инфлацията започне да намалява, икономическият растеж не се забави твърде много, ситуацията с енергийните доставки остане стабилна и се подобри с идването на пролетта и ако перспективата за постъпване на средства от фонда за възстановяване от пандемията стане реалистична.

А дори опозицията да спечели, президентът е от "Право и справедливост" и е много вероятно ново правителство да няма мнозинство от три пети, необходимо за отхвърляне на ветото му. Всички 15 членове на Конституционния съд са назначени, откакто ПиС встъпи в длъжност през 2015 г.

Шчербяк смята, че е много трудно да се каже дали ще се стигне до решение между Полша и Еврокомисията в спора за съдебната реформа и еврофондовете. "Доста съм уверен, че правителството ще успее да прокара през парламента законодателството, изменящо закона за Върховния съд, което според Комисията е необходимо, за да се постигнат основните етапи на съдебните промени".

Но според него има голям шанс Комисията все пак да каже, че не смята "основните етапи" за напълно изпълнени и да настоява за допълнителни условия.

Войчех Пшибилски, главен редактор на Visegrad Insight, платформа за анализ на Централна Европа, прогнозира пред "Дневник", че ПиС няма да може да управлява сама, въпреки че все пак е възможно да е най-голямата партия. Това, по думите му, ще възстанови политическата култура на коалиционното управление, което би било радикална промяна след вече 8 години мажоритарно управление.

Факторът Украйна

По думите на Алекс Шчербяк като цяло има много високо ниво на консенсус на елита в Полша по повечето въпроси, свързани с войната в Украйна.

Подкрепата за Киев подобри международната репутация на Полша в по-общ план и даде на полското правителство аргумента, че вместо да предостави на страната подкрепа за милионите украински бежанци, преминали през Полша, политическата върхушка на ЕС задържа пари за Варшава, казва той.

Анджей Дуда и украинския президент Володимир Зеленски

Някои поддръжници на управляващите твърдят, че "санкциите", наложени на Полша от институциите на ЕС, в някои отношения всъщност са по-сурови от тези, които налага на Москва, допълва Шчербяк.

Но ПиС има и тук уязвимо място. Скъсвайки с руските енергийни доставки, Варшава не си направи достатъчно добре сметка как ще ги замести и непосредствено преди зимата се стигна до някои почти отчаяни призиви към населението да гори за отопление каквото намери. Правителството обяви миналата година мащабна програма за модернизиране на армията за стотици милиарди евро в следващите години. Обаче не е съвсем ясно откъде ще намери такива средства в следващите бюджети.

Отношенията между Полша и Унгария

Шчербяк смята, че отношенията на "Право и справедливост" с унгарското правителство са в абсолютно ниска точка. Преди това те бяха близки политически и идеологически съюзници, като редовно се подкрепяха в сблъсъците си с ЕС за върховенството на закона и по морално-културни въпроси.

Но докато Полша зае силна антируска линия, Унгария спря няколко пъти по-строги санкции на ЕС и отказа да позволи транзит на оръжия, предназначени за Украйна, през нейна територия. Противно на надеждите и очакванията на ПиС, Виктор Орбан не отиде по-далеч в дистанцирането на Будапеща от Русия, след като "Фидес" спечели парламентарните избори през април, припомня Шчербяк.

Със сигурност двете партии отдавна поддържат различни възгледи за отношенията с Русия, но до нахлуването на 24 февруари от ПиС бяха готови да толерират промосковските тенденции на "Фидес" и да оставят въпроса на заден план, смята той.

Войната обаче беше решаващ фактор, тъй като ПиС вижда руската агресия в Украйна като определящ момент в международната политика, а тесните връзки на Будапеща с Москва подкопават не само украинските, но и полските интереси в областта на сигурността, допълва Шчербяк.

Според него "за момента предишното, привидно широкообхватно стратегическо партньорство на ПиС с "Фидес", основано на споделен антифедералистки възглед за тяхната предпочитана траектория на проекта за европейска интеграция и отхвърляне на либерално-левия консенсус в ЕС по морални културни въпроси, е сведено до тактическо сътрудничество по въпроси на "върховенството на закона", където и двете страни се опитваха да избегнат санкциите на ЕС".

Всичко, което трябва да знаете за: