Как планирана промяна на Плана за възстановяване се представя за политическа смелост

Всички европейски държави трябва да предоговорят през 2023 г. плановете си за възстановяване с Европейската комисия, за да ги напаснат към преизчислените суми за финансиране

Когато в средата на януари Народното събрание гласува правителството да предоговори Националния план за възстановяване и устойчивост, това беше представено като политическа дързост спрямо Брюксел в защита на националния интерес.

Въпреки пословичната си свадливост парламентарните партии - от имащите се за евроатлантици, през изработилите приетия само преди месеци план до проруските националисти, които агитират за излизане от ЕС, в един глас поискаха България да се откаже от модернизирането на енергетиката си, запазвайки въглищните централи независимо от цената.

След трите му пренаписвания и шестмесечното закъснение, с което беше внесен, българският план беше един от последните, приети от Съвета на ЕС - едва през май 2022 г. Заради забавянето България загуби възможността да получи авансово плащане по него, а първото плащане от 1.37 млрд. евро дойде едва на 16 декември - една година, след като другите държави започнаха да използват европейските пари.

Кратките срокове за изпълнение на заложените проекти и реформи в плана - до края на 2026 г., правят все по-вероятно България да не успее да се възползва изцяло от готовите 5.7 млрд. евро, давани й от ЕС, за да се съвземе след COVID-19 пандемията и да се модернизира.

Въпреки това Народното събрание задължи правителството да договори промени в частта за енергетиката, като коригира ангажимента за 40% намаляване на парниковите газове до 2025 г. И макар, че почти веднага стана ясно, че в плана не е предвидено това да стане чрез затваряне на въглищните централи, правителството беше натоварено да преговаря за въглеродния отпечатък на България.

Политическа дързост ли е отварянето на плана

Преди всичко отварянето на българския план за възстановяване и устойчивост за предоговарянето му с Европейската комисия не е нещо изключително, а е планирано събитие, заложено в европейския регламент от влизането му в сила.

Нещо повече - това трябва да стане именно през 2023 г., за да се актуализира съдържанието му спрямо окончателния финансов размер на помощта, който беше изчислен едва в средата на 2022 г. - два месеца след одобряването на българския план.

Според правилата окончателният размер на парите по плановете на всички държави се изчислява по няколко формули, които са образувани от различни показатели. Първоначално огласените суми бяха изчислени въз основа на прогнозни очаквания и нямаха окончателен характер, тъй като към момента на приемане на регламента не всички нужни данни бяха налични.

Специално за безвъзмездното финансиране на плана, само каквото е поискала България, сумата се определя по две различни формули.

Две трети от сумата зависят от размера на икономиката (БВП на глава от населението), броя на населението и съотношението на националната безработица спрямо средните нива в за ЕС за 2015-2019 г. Останалата една трета се изчислява, като във формулата нивото на безработица се замества от реалната загуба на БВП за 2020-2021 г. - първите две най-тежки години от пандемията.

И тъй като за данните от Евростат трябваше да се изчака, още от самото начало беше известно, че ще се наложи промяна в първоначалните планове за актуализиране на окончателното финансиране. Срокът за това беше 30 юни 2022 г. и доведе до финансови корекции на всичките 27 плана - повечето надолу, тъй като европейската икономика се оказа по-устойчива на шокове, отколкото се очакваше. Така плановете на почти всички държави се оказаха намалени - българският с 578 млн. евро.

Но понеже обещаните реформи и проекти бяха направени с различен бюджет, евроинституциите бяха заложили отваряне и коригиране на плановете за напасване на сумите. Всяка държава сама трябва да прецени какви промени да предложи, но приемането им не става автоматично - одобряването им от Европейската комисия зависи от:

дали те ще продължат да отговарят на 11-те критерия за оценка, включително целите за зелен и цифров преход
условието да не нанасят вреда на природата
изпълняването на препоръките на Европейския семестър към всяка държава.

Сметки, сметки, сметки

В конкретния случай на България, се очаква тя да предложи и да договори приспадането на тези 578 млн. евро от заложените в плана 47 реформи и 53 проекта, чиито първоначален бюджет беше 6.27 млрд. евро.

Това не означава непременно да отпаднат проекти, тъй като държавите могат да попълнят намалението като поискат полагаемите им се по плана за възстановяване евтини заеми (за България това са непоискани 4.5 млрд. евро) или да кандидатстват за нови грантове по плана за намаляване на енергийната зависимост RePowerEU с конкретни проекти.

Еврокомисията неколкократно насърчи националните власти да си вземат и заемите по плана, за да покрият с тях увеличените заради инфлацията разходи за изпълнението на проектите. Тези пари, както и RePowerEU грантовете, също са обвързани с условия. За кредитите те са същите като за безвъзмездните средства по плана за възстановяване, а за RePowerEU се изисква проектите да отговарят на три цели:

да увеличават дела на чистата енергия
да подобряват енергийната ефективност
да диверсифицират енергийните източници.

Какво предоговарят другите

Промените в плановете трябва да се направят през 2023 г., като процесът започна още миналата година.

Първа беше Люксембург, която още през ноември изпрати в Брюксел предложение за корекции и актуализираният вариант на плана ѝ беше одобрен на 17 януари.

След преизчислението спрямо реалния спад на БВП по време пандемията, Люксембург трябваше да намали плана си от малко над 93 млн. на почти 83 млн. евро. За да отрази новия бюджет правителството реши да се откаже от програма за курсове за електронно обучение по цифрови технологии и умения, насочени към служители, назначени на схеми за краткосрочна работа.

В резултат на промените мерките, които допринасят за зеления преход се увеличиха от 60.9% на 68,8% от общото му разпределение, а делът на тези за цифровият преход спаднаха до 29.6% от първоначалните 31.6%, съобщи Съветът на ЕС.

В оценката си за поправения план Европейската комисия казва, че въпреки отпадането на проекта за компютърното обучение, в плана остават достатъчно мерки за повишаване на уменията и преквалификация на работната сила в Люксембург, които да позволят на страната да изпълни препоръката по Европейския семестър да подобри компютърните знания на работната си сила.

Плакат на европейската програма за възстановяване във финландската столица Хелзинки

На 27 януари Финландия подаде искане до Комисията за изменение на своя план за възстановяване и устойчивост. В предложението за преговори се предлага промяна на 18 мерки за реформи от плана, за да се вмести той в намалението от 2.1 млрд. на 1.8 млрд. евро.

Предвижда се и изваждането на две инвестиции - за подмяна на отоплителни системи на изкопаеми горива в сгради с нисковъглеродни системи и за изграждане на зарядни станции за частни превозни средства, които Хелзинки смята да реализира, но със собствени средства.

Оценката на финландското предложение трябва да бъде направена от Европейската комисия в рамките на два месеца, като изходната позиция в първоначалния план е 50% от проектите свързани със зеления преход (37% изискване) и 27% с цифровизацията (20% задължителен минимум).

Внимавай какво си пожелаваш: Как се оценяват българските амбиции

Правителството няма голям избор освен да се опита да осъществи задачата, възложена му от парламента, но шансовете за успех изглеждат по-скоро незначителни, тъй като засягат ключова реформа в плана, която е много по-скъпа от 589-те млн., които България трябва да компенсира.

Още повече, че Европейската комисия категорично не хареса постановката и даде знак, че България е тази, която има какво да губи.

Урсула фон дер Лайен донесе одобрения български план от Еврокомисията през април 2022 г. в София и го нарече "забележителен" заради амбициозността на заложените в него зелени реформи

Когато през април 2022 г. председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен дойде в София с одобрения български план, тя го нарече "забележителен" тъкмо заради зелената амбиция за преход към чиста енергия, за чиято реализация са предвидени почти 58.9% от инвестициите.

Веднага след поръчението на Народното събрание за отпадане на ангажимента за 40% намаление на СО2 Комисията направи рядко, почти безпрецедентно заявление, засягащо политическия настрой на големите партии в България.

"Предвид, че българският план беше приет едва през май, фокусът трябва да е върху изпълнението му", заяви говорител на Европейската комисия.

Тя добави, че:

"Енергийната реформа в сегашния план е в съответствие с целите на RePowerEU за намаляване на зависимостта от руските изкопаеми горива и с Плана за възстановяване и устойчивост и ще представлява значителен принос за постигането им".

Говорителят изрично подчерта, че и след актуализирането българският план, трябва да отговаря на критериите за оценка, включително за поне 37% зелени проекти и за изпълнение на препоръките към България по Европейския семестър, които включват "постепенна декарбонизация на българската икономика".

Тя припомни, че България има най-енергоемката икономика в ЕС и че "съгласието за поемане на ангажимент за намаляване на карбонизацията бяха решаващ елемент за одобряване на плана".

Комисията даде ясно да се разбере, че правителството в София ще трябва да докаже, "че повече не може да изпълни части или целия план в резултат на обективни обстоятелства".

"Това ще изисква много внимателна и подробна оценка от Европейската комисия", казва говорителят й, давайки да се разбере, че преговорите могат да се проточат и така да стане невъзможно изпълнението на останалите реформи и получаването на финансирането по тях.

По изчисление на Еврокомисията България може да загуби до 2 милиарда евро финансова помощ за енергийния сектор, заложена в плана за възстановяване.

Какво точно е обещала България

Планът на България за възстановяване и устойчивост съдържа амбициозни реформи, включително приемането на ясна рамка за постепенното премахване на въглищата и обвързващи ангажименти за намаляване на емисиите на парникови газове от производството на електроенергия с 40% до 2025 г., като взаимосвързаност между двата ангажимента в плана няма. Т

Предвиждат се законодателни промени за ускоряване на внедряването на възобновяеми енергийни източници, либерализация на пазара на електроенергия на едро и дребно, реформи в управлението, както и премахване на финансовите и регулаторните пречки пред инвестициите в енергийна ефективност.

В плана са заложени инвестиции в размер на 1.7 млрд. евро във възобновяеми енергийни източници, капацитет за съхранение на електроенергия и междусистемни връзки, както и над 1 млрд. евро за саниране на сградния фонд с цел повишаване на енергийната ефективност.

В областта на транспорта планът включва мерки за 666 милиона евр за декарбонизация, като например въвеждането на нов електрически подвижен състав за крайградския и междурегионалния железопътен транспорт; изграждане на нов участък от софийското метро; пилотна схема за устойчива градска мобилност, включваща закупуване на превозни средства с нулеви емисии за обществения транспорт и инфраструктура за зарядни станции.

Мерки за 48 млн. евро в областта на биологичното разнообразие имат за цел опазване и възстановяване на екосистемите и естествените местообитания и видове.

Дава ли Брюксел достатъчно за мините

По време на дебатите в парламента различни оратори защитиха отказа от декарбонизация, обяснявайки, че България би спечелила повече от износа на енергия от въглищните централи, отколкото би загубила, практически отказвайки се от парите за възстановяване.

Планът за възстановяване и устойчивост обаче не е единственият инструмент, който да компенсира затварянето на въглищните централи. Стара Загора, Кюстендил и Перник бяха включени във Фонда за справедлив преход - компенсаторният механизъм на Европейския зелен пакт.

Този фонд с бюджет от 17.5 млрд. евро предлага финансиране за развитие на други икономически дейности, преквалификация и създаване на алтернативна заетост за 18 европейски региона, които са най-зависими от минното дело и производството на електроенергия от въглища.

Въпреки, че фондът беше приет още през лятото на 2021 г., парите от него още не са стигнали до България. Причината е, че за отключване на финансирането е необходимо да бъдат изготвени териториални планове за тяхното икономическо и социално преобразяване. Българските планове все още не са внесени за одобрение от Европейската комисия, след като през август бяха публикувани проектите им за обществено обсъждане.

По данни на Министерството на енергетиката, което е отговорно за приемането им, България би могла да получи за трите въглищни региона общо 1.178 млрд. евро до 2027 г. - 505 млн. евро чрез еврофондовете и 673 млн. евро през плана за възстановяване.

Европейската комисия изчислява, че по различни програми до 2027 г. в българската енергетика могат да бъдат инвестирани 5 млрд. евро за модернизиране, подобряване на енергийната ефективност и намаляване на зависимостта от внос на суровини.

Какво ще стане, ако България не намали емисиите

Според регламента, определящ функционирането на Механизма за възстановяване и устойчивост, чрез който се финансират плановете, пари не се получават за неизпълнени ангажименти.

Преди всяко искане за плащане държавите трябва да изпълнят предварително договорени с Комисията показатели. След подаването на заявка за плащане, тя оценява дали показателите са изпълнени и в каква степен.

Европейската комисия може на всеки етап да прекрати изплащането на дължимите по националния план суми, ако анализът на изпълнението на показателите, покаже, че ангажиментът не е изпълнен. Тогава се прави частично плащане - само за извършената работа.

Правителството няма право да оттегля вече направени обещания за показателите, чрез които се контролира изпълнението на плана, макар проекти да могат да се коригират, ако се докажат обективни причини те да не могат да се постигнат.

Всичко, което трябва да знаете за: