България ще има четвърто служебно правителство за по-малко от две години, след като парламентът беше разпуснат тази седмица. Но и Обединеното кралство имаше трима различни министър-председатели през 2022 г., включително Лиз Тръс, която беше на поста само 49 дни. Краткият мандат на Тръс повдига въпроса: колко дълго обикновено се задържат правителствата в Европа?
За да узнае отговора, изследователският център "Пю" се е консултирал с ParlGov - клирингова къща за политическа информация - и е изчислил средната продължителност на управлението в 22-те парламентарни държави членки на Европейския съюз, както и в Обединеното кралство, от края на Втората световна война до края на 2022 г. (повече за методологията четете в края на текста).
Като цяло в повечето от анализираните европейски държави е имало смяна на правителство поне веднъж на всеки две години. Но правителствата в Белгия, Финландия и Италия често не са успявали да се задържат дори една година. В тези страни средният "живот" правителство след Втората световна война е под 365 дни.
В другия край на класацията, Люксембург има най-дългата средна продължителност на управление сред анализираните държави: повече от четири години и половина. Правителствата в Люксембург освен това се са се доближили най-много до изпълняването на пълния си конституционен мандат (в случая пет години).
В анализа на "Пю", ако едно правителство е преминало към ролята на служебно (което означава, че администрацията работи с ограничен законодателен мандат), то се смята за ново правителство.
Например в Германия 16-годишното управление на бившия канцлер Ангела Меркел е разделено на пет отделни правителства: три с традиционни редовен четиригодишен мандат; едно служебно правителство, което продължи половин година, докато Меркел се мъчеше да състави кабинет; и последен мандат от три години и половина, след като тя в крайна сметка успя да изгради коалиция.
Как се сменят правителствата?
След като едно правителство падне - независимо дали чрез вот на недоверие, оставка или преструктуриране на кабинет - ново се формира по един от двата начина:
- Съставяне на коалиция: В парламентарните демокрации е обичайно да се формират или преструктурират правителства между насрочените избори.
Този тип процес се е случвал във всяка държава, включена в това проучване, и е особено често срещан в Белгия, Естония, Финландия, Италия, Латвия, Полша и Словения, където средно е имало поне две промени на правителството в рамките на изборен мандат (четири или пет години).
- Предсрочни избори: Ако правителство се разпадне преди насрочените избори, депутатите могат да свикат предсрочни избори, за да съставят ново правителство.
През 2022 г. две от 23-те държави, включени в това проучване - България и Италия - проведоха предсрочни избори.
За сравнение, докато правителствата на България и Словакия обикновено са издържали приблизително еднакво време (средно съответно 1.17 и 1.16 години), Словакия е успявала да формира и преструктурира коалиции без избори много по-често от България.
А някои страни, като Италия, често са формирали правителства чрез изграждане на коалиции и са провеждали предсрочни избори.
Кой управлява докато се сменят правителствата?
Някои преходи между два парламента включват служебни правителства. Например служебният министър-председател на България Гълъб Донев и неговото правителство, които управляват след вот на недоверие срещу предишната власт.
Белгия и България са следващите по брой служебни правителства, съответно девет и осем.
Следват Финландия и Австрия с по седем.
В Люксембург дори служебните правителства са се задържали дълго. Въпреки че страната е имала служебни кабинети само два пъти след Втората световна война, средната продължителност на служебно правителство в Люксембург е малко над 10 месеца (309 дни).
Други държави със средна продължителност над шест месеца включват Италия, Нидерландия, Чехия и Испания.
Най-продължителното служебно правителство на Италия беше единственото друго, управлявало над 500 дни, като Марио Монти държеше властта в продължение на 528 дни.
Методология
Анализът на изследователския център "Пю" сравнява средната продължителност на управлението в парламентарните системи в Европейския съюз и Обединеното кралство след края на Втората световна война. Данните, използвани за изчисляване на продължителността и видовете правителства, както и историята на изборите на всяка страна, са извлечени от ParlGov, клирингова къща за междунационална политическа информация.
Дефиницията за "продължителност на управлението" се основава на проследяването на кабинетите от ParlGov. В техните данни нов кабинет се отчита след едно или повече от следните събития:
- смяна на партия в рамките на съществуващия кабинет,
- всяка смяна на министър-председател или ръководител на правителството,
- общи избори.
В Чешката република и Словакия се изчислява продължителността на управлението въз основа на кабинети от 1993 г. - когато те станаха независими суверенни държави.
В Малта проследяването започва с правителството на власт през 1964 г., когато островът става нация, независима от британското управление.
В Италия, Швеция, Латвия, Дания, Обединеното кралство и България е актуализиран списъка с правителства, за да отрази скорошни промени в управлението.
