Кипър избира президент сред рекорден брой кандидати

Кипърците гласуват днес на президентски избори, които разделиха политическата десница и е малко вероятно да излъчат ясен победител, подготвяйки почвата за балотаж на 12 февруари, предаде "Ройтерс".

Насред рекордните 14 кандидати, надпреварата за висшия пост се свежда до трима водещи претенденти за поста, които са били близки сътрудници на настоящия десен президент Никос Анастасиадис, но сега са съперници.

Победителят ще трябва да възроди замиращите мирни преговори с кипърските турци на етнически разделения остров, да се справи със скока в нелегалната миграция и да изчисти имиджа, опетнен от скандала с пари срещу паспорти.

"Предизборният период беше много дълъг и смятам, че истинските проблеми бяха пренебрегнати... Сякаш си взеха пауза за почти година и половина", каза политическият анализатор Андромахи Софоклеус.

По думите ѝ трябва да бъдат разгледани разнообразни въпроси - от излизането от задънената улица в мирните преговори до спешната необходимост от подобряване на електропреносната мрежа на острова.

Гласуването в неделя изправя Никос Христодулидис, бивш външен министър, който се оттегли, за да се кандидатира за президент, срещу лидера на собствената му политическа фракция Авероф Неофиту, ръководител на управляващата дясна партия Демократически сбор.

Дипломатът Андреас Мавроянис, третият кандидат, подкрепен от опозиционната лява партия АКЕЛ (Прогресивна партия на трудовия народ), беше главният преговарящ на правителството в преговорите за обединение с кипърските турци.

Проучванията на общественото мнение показват, че 49-годишният Христодулидис ще стигне до втори тур, оставяйки Неофиту и Мавроянис да се борят за второто място на 12 февруари.

Христодулидис е подкрепян от приблизително една трета от гласоподавателите на Демократически сбор и получава одобрение от центристки партии, които поддържат твърда политика в преговорите за обединение.

Анастасиадис е достигнал законовия лимит от два последователни мандата и не може да се кандидатира за преизбиране. При неговото управление Кипър раздаде паспорти на хиляди богати чужденци в рамките на система, която според критиците е пълна с недостатъци.

Програмата беше прекратена след многократни съобщения в чуждестранни медии, че бенефициентите включват не само добросъвестни инвеститори, но и измамници и бегълци от правосъдието.

Широки правомощия

Петър Къдрев, специален пратеник на БТА, отбелязва, че по конституция правомощията на президента са широки, а по известни исторически причини са станали дори по-широки, отколкото са по първоначалния си замисъл.След получаването на независимост от Великобритания през 1960 г. е приета конституция, която разделя управлението между гръцката и турската общност.

Конкретно изпълнителната власт е разделена между президента, избиран от кипърските гърци, и вицепрезидента, избиран от кипърските турци. Двамата назначават министрите в правителството - седем назначава президентът, трима - вицепрезидентът.

И докато тази уредба на хартия е в сила и до ден днешен, още през 1964 г., след междуетнически сблъсъци и десет години преди турското нахлуване през 1974 г., вицепрезидентът и министрите от турската общност се оттеглят от органите на властта. Това оставя президента по необходимост да назначава цялото правителство - ситуация, която продължава и до днес с единствената разлика, че броят на министрите е нараснал до единайсет.

Президентът на Кипър, освен че назначава министрите, се явява и глава на правителството, свиква заседанията му, определя дневния им ред и има право да наложи вето на решенията на Министерския съвет, ако те засягат външната политика, сигурността и отбраната.

Освен това конституцията дава на кипърския президент правомощието да назначава независимите държавни служители и съдиите от Върховния съд.

Друго важно правомощие на президента е да налага вето върху законите, гласувани от парламента, когато те засягат въпроси от сферата на външната политика, сигурността и отбраната, както и да ги връща за преразглеждане.