България се въздържа за новите правила за търговия с СО2 емисии в ЕС

България се въздържа от подкрепа за новите правила за търговия с въглеродни емисии, които са част от Европейския зелен пакт. Това съобщи в сряда евродепутатът Петер Лизе (ЕНП, Германия), който е говорител на Европейския парламент по промените в Директивата за европейската система за търговия с парникови газове.

Лизе каза, че по време на гласуване на ниво посланици в сряда в Брюксел България и Белгия са заявили, че се въздържат, докато 23 държави подкрепят промените, които са част от новото европейско законодателство, чрез което трябва да се постигне целта за въглеродна неутралност на европейската икономика до 2050 г.

В четвъртък комисията по екология на Европейския парламент трябва да приеме своята позиция, преди тя да бъде окончателно одобрена в пленарната зала и потвърдена от страните членки, за да влезе в сила.

Европейските държави и Европарламентът се договориха за мащабна реформа на въглеродния пазар през декември. Тя предвижда да се сложи край на "безплатното замърсяване" от индустрията, електроцентралите и автомобилите, както и въвеждането на нов въглероден данък за пътния транспорт и за отоплението на сградите. Реформата залага намаляване с 62% на разрешителните за СО2 емисии, които сега предприятия замърсители получават или купуват като компенсация срещу парниковите газове до края на десетилетието

През 2024 г. се очаква от системата да отпаднат 90 млн. разрешителни за отделяне на въглерод, а през 2026 г. - още 27 млн.

Между 2027 и 2034 г. ЕС постепенно ще спре да издава безплатни разрешителни, като въглеродният пазар постепенно ще обхване и морския транспорт, вътрешноевропейските полети и инсинераторите за отпадъци.

Полша и Унгария, които са от изявените критици на Зелената сделка, са заявили на заседанието на посланиците, че ще обявят позицията си по реформата при окончателното гласуване в Съвета на ЕС, съобщава Лизе.

Гласовете на четирите държави обаче не са достатъчни, за да блокират приемането на законодателството.

"Много съм щастлив от този ясен резултат и предполагам, че гласуването в комисията по околна среда в четвъртък, ще бъде също толкова ясно. Дори и парламентарните групи да не са напълно обединени, очаквам ясно мнозинство", обясни евродепутатът.

Според него промените в системата за търговия с въглеродни емисии ще позволят да се спести 25 пъти повече СО2, отколкото чрез приетата вече забрана нови автомобили с двигатели с вътрешно горене да се продават в ЕС след 2035 г.

"Всички компании трябва да положат усилия. Тези, които спестяват CO2, ще получат попътен вятър в бъдеще, докато тези, които искат да продължат да експлоатират стари мръсни инсталации, ще почувстват натиска. Даваме време на компаниите и гражданите да се адаптират. За разлика от предложението на комисията, амбицията ще бъде намалена до края на 2026 г., но след това ще бъде увеличена", обясни Петер Лизе.

Какви са българските аргументи "против"

Според разяснения, публикувани на сайта на Министерството на екологията и водите, по-строгите нови правила в съществуващата система за търговия с емисии, очакваният недостиг на безплатни квоти и значително повишаване на пазарните цени на тръжните квоти ще повишат административната тежест за бизнеса и ще намалят конкурентоспособността на българската икономика.

Министерството смята, че това ще доведе "до повишаване на цените на електроенергията и респективно повишаване на цените на крайните продукти".

В оценката се казва още, че "създаването на нова европейска система за сградите и пътния транспорт може да допринесе за повишаване на цените на суровините, стоките и услугите и ще има най-голямо отражение за потребителите с по-ниски доходи, като ще задълбочи проблема с енергийната бедност".

За планираното премахване от 2027 г. на безплатните квоти за авиацията и отпадането на данъчните облекчения за керосина и корабното гориво се казва, че ще ограничат не само икономическия растеж, но и свободното движение на хора, стоки и услуги.

България гласува "въздържала се" и при приемане на Климатичния закон на ЕС - ключовото законодателство, дефиниращо Зелената сделка през 2020 г. Тя беше единствената държава, която не подкрепи закона.

Тогавашното правителство на Стефан Янев обясни за "Дневник", че София има резерви, които не са били взети предвид при изготвянето на европейските стандарти, за да гарантират "справедлив и социално балансиран преход".

Всичко, което трябва да знаете за: