Българите повече от всички европейци смятат богатото семейство за залог за успех в живота

© European parliament (Multimedia centre)

Колко са важни доброто образование, усилената работа и богатото семейство, за да има човек успех в живота?

Макар в България усилената работа като фактор за успех да събира най-много подкрепа, сравнени с останалите европейци, българите най-често казват, че е от съществено значение човек да се е родил в богато семейство, показа проучване на Евробарометър, проведено през май - юни 2022 г.

Същевременно България заедно с Австрия е на трето място в ЕС по процент на хората, според които важна задача на правителството е да обложи с данъци богатите, за да помага на бедните. Тя е и една от двете страни с най-висок процент на убедените, че разликите в доходите на хората са твърде големи, сочат резултатите от анкетата, проведена в България от Kantar TNS BBSS сред 1027 българи.

Равни възможности и справедливост

Близо половината от анкетираните в ЕС (47%) са съгласни, че в момента в тяхната страна имат равни възможности за постигане на успех в живота както всички останали. Един на всеки трима (30%) не е съгласен с това твърдение, а 21% заемат неутрална позиция.

Тридесет и осем процента мислят, че повечето от нещата, които се случват в живота им, са справедливи. Близо една трета от всички анкетирани (31%) не споделят този възглед, а 29% имат неутрално мнение.

Анкетираните са по-малко склонни да вярват, че "като цяло хората получават това, което заслужават" в тяхната страна - 35%. Близо четирима от десет (37%) не мислят, че това е така.

Как отговарят българите?

На въпроса дали са съгласни, че в момента в България имат равни възможности за постигане на успех в живота както всички останали, положително са отговорили 27% (четвъртият най-нисък процент в ЕС), отрицателно - 43%, а неутрално - също 27%.

Има 13 страни в ЕС, в които поне половината споделят това мнение. Докато средното ниво на съгласие за ЕС е 47%, то достига 69% във Финландия, 66% в Люксембург и 65% в Швеция. Най-ниски нива на съгласие са в Хърватия (23%), Кипър (21%) и Гърция (14%).

Попитани дали смятат, че повечето неща, които се случват в живота им, са справедливи, съгласни са 32% от българите, несъгласни - 37 на сто, а нито едното от двете - 29 на сто.

Анализът по държави показва, че има пет страни, в които делът на мислещите, че нещата, които им се случват, са справедливи, надвишава 50%, а именно Ирландия (60%), Финландия (58%), Дания (57%), Швеция (55%) и Полша (52%).

Докато средният дял на съгласие в целия ЕС е 38%, има 13 страни, в които той е по-нисък, а най-нисък е в Кипър (21%) и Гърция (16%).

Само 23% от българите мислят, че хората в страната получават каквото заслужават. 47% не са съгласни, а 28% нито са съгласни, нито не са.

В 12 държави процентът на съгласните с твърдението е по-висок от средния за ЕС. Най-висок е в Ирландия (51%), Полша (50%) и Люксембург (49%), а най-нисък е в Гърция (12%), Кипър (14%) и Словения (18%).

Доверие в хората

Почти трима от десет анкетирани в ЕС (29%) казват, че твърдението "Приемате, че хората имат само най-добри намерения" ги описва, 27% не се припознават в него, а 43% имат неутрална позиция - смятат, че то нито ги описва, нито не ги описва.

България е сред страните с ниско ниво на хора, които приемат подобно описание за себе си.

Успех в живота

Анкетираните са помолени да оценят до каква степен определени фактори като богато семейство, добро образование, упорита работа или пол са важни за постигане на успех в живота.

Преобладаващото мнозинство казват, че доброто образование е или "съществено" (34%), или "важно" (60%). Останалите 6% смятат, че този аспект не е важен.

Сред българите за съществен го смятат 32%, като важен го определят 57%, а че не е важен, мислят 10%.

Усилената работа е съществен или важен до известна степен фактор за девет от десет европейци (90%). Девет процента не го смятат за такъв.

В България 38% (на трето място в ЕС) смятат, че да работят усилено е от съществено значение, за да бъдат успешни в живота, 54% го определят като важен фактор, а според 8% не е важен.

Произходът от богато семейство в ЕС е "съществен" фактор за 12% от анкетираните и "важен" за 53%. В същото време 23% от анкетираните твърдят, че този аспект е "не много важен".

В България е най-високият процент на хора (30 на сто), които определят това като нещо съществено, 54 на сто го смятат за важно, а 15 на сто не мислят, че е важно.

А има ли значение дали човек се е родил мъж или жена? Близо половината (49%) от анкетираните вярват, че това е съществено или е важно до известна степен за успеха в живота.

В България процентите са следните: съществен фактор е за 12 на сто, важен - за 45 на сто, неважен - за 40 на сто.

Разлики в доходите

Средно 81% от анкетираните казват, че са съгласни или силно съгласни, че разликите в доходите на хората в тяхната страна са твърде големи. В целия ЕС съгласието варира от 94% в Португалия и 93% в България до 58% в Дания и Финландия.

Като цяло в ЕС 39% от анкетираните изказват силно съгласие, но тук отново има някои важни разлики между държавите. В пет страни половината или повече от респондентите изразяват силна подкрепа за това мнение - България (62%), Унгария (59%), Литва (58%), Португалия (53%) и Словения (50%).

В 26 държави членки мнозинството подкрепят или силно подкрепят мнението, че правителството в тяхната страна трябва да предприеме мерки за намаляване на разликите в доходите. Единствената страна, в която по-малко от половината мислят така, е Дания - 45%.

Средно в ЕС 78% от респондентите застават зад тази позиция. В 16 държави този дял е по-висок, като най-висок е в Португалия (93%), Гърция (90%) и Кипър и Литва (и двете по 88%).

Делът на тези, които изразяват силно съгласие с твърдението, че правителството в тяхната страна трябва да предприеме мерки за намаляване на разликите в доходите, е най-висок в Кипър (57%), Португалия и България (и двете по 56%), а най-нисък - в Белгия (24%), Финландия (22%) и Дания (16%).

В 25 държави повече от половината хора мислят, че евроинституциите трябва да подкрепят националните правителства за намаляване на разликите в доходите. Двете страни, в които малко по-малко от половината анкетирани са на това мнение, са Швеция (49%) и Дания (40%).

Огромни мнозинства го подкрепят в Португалия (92%), Гърция (90%), България (88%) и Малта (87%), докато по-слабо го споделят във Финландия (52%), Швеция (49%) и Дания (40%).

Картата показва, че европейците, живеещи в южните и източните региони, е по-вероятно да се съгласят, че евроинституциите трябва да подкрепят националните правителства в усилията им да намалят разликите в доходите. Анкетираните на север и в района на Бенелюкс са по-малко склонни да мислят така.

Във всички държави членки мнозинството от хората са съгласни, че важна задача на правителството е да облага богатите с данъци, за да подкрепя бедните. Има четири страни, в които повече от седем от десет души са съгласни до известна степен с това твърдение: Гърция (88%), Германия (86%) и България и Австрия (и двете по 82%).

От друга страна, държавите, регистриращи най-нисък дял на съгласие, са Финландия и Италия (и двете по 54%) и Франция, Португалия и Естония (всичките по 57%).

Ефекти от пандемията

В 20 страни най често срещаният проблем, преживян по време на пандемията от COVID-19, е влошаването на тяхното физическо или психическо здраве. Това се посочва от около една четвърт от анкетираните в Латвия (26%) и от близо всеки пети в Нидерландия и Швеция (и двете по 22%) и Чехия (20%).

В шест държави най-честият проблем е намаляването на доходите от работа. Страните с най-голям процент, съобщаващи за това затруднение, са България (18%) и Австрия и Словакия (и двете по 16%).

В Унгария са най-склонни да заявят, че са имали намалено работно време поради пандемията от COVID-19 (7%).

Само в една страна в Европа хората са недоволни от икономиката повече от българите