Евродепутат: В България има належаща нужда от засилване на колективните трудови договори

Не можем да кажем от Брюксел колко висока да е минималната работна заплата в България. Искаме от всяка държава членка да оцени дали тя е адекватна, дали позволява на работещите съответните стоки и услуги и как да се определя - 60% от брутната медианна работна заплата или 50% от брутната средна работна заплата." Това коментира евродепутатът Ахнес Йонхериус (Социалисти и демократи, Нидерландия) по време на брифинг за европейската схема за минимална работна заплата.

Според нея освен това в България има належаща нужда повече работещи да се обхванат от колективни трудови договори.

Йонхериус, която е съдокладчик по въпроса, обясни, че синдикати и неправителствени организации ще настояват за едни или други ориентировъчни референтни стойности, които ще се определят от съответната държава.

Ние изискваме от държавите членки единствено да оценят дали минималната работна заплата е адекватна, как ще се определят ориентировъчните референтни стойности е въпрос, който ще се реши в съответната държава, подчерта евродепутатът.

В началото на февруари Народното събрание одобри на второ четене промени в Кодекса на труда, с които се въвежда механизъм за определяне на минималната работна заплата.

Според текста минимална работна заплата за страната за следващата календарна година се определя до 1 септември на текущата година в размер на 50 на сто от средната брутна работна заплата за период 12 месеца, който включва последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година.

Агнес Йонхериус изтъкна, че целта е с тази директива да се гарантира, че трудещите се могат да си плащат сметките спокойно, но и да се качи нивото във всяка от страните и да се постигне т. нар. социална конвергенция във възходяща посока, така че да се сближат икономиките, те да растат и хората да се облагодетелстват.

Видяхме, че икономическият растеж не води автоматично до намаляване на разликите в покупателната способност на хората и трябва да направим повече и да обхванем повече хора от колективни трудови договори, което ще гарантира най-добрия икономически път към повече равенство, защото в момента разликите между държавите членки са големи, допълни тя.

Само една малко стъпка

Съдокладчикът Денис Радке (Европейска народна партия, Германия) каза, че това, което България е направила досега, е само една стъпка. Пълното прилагане на разпоредбите е свързано с план за действие, който да покаже какво е предприето и какви стъпки ще се предприемат, за да се достигне прагът от 80% колективно договаряне. Това е само една и може би най-малката стъпка в този процес, допълни той.

По думите на Йонхериус това не е достатъчно, за да се гарантира, че хората на минимална заплата ще могат да плащат сметките си, да пращат децата на училище и от време на време да им купят подарък.

В България има належаща нужда повече работещи да се обхванат от колективни трудови договори, да се настоява за по-високи възнаграждения и да се вдигне минималната заплата като процент от средната заплата, допълни тя.

Какво е европейската минимална заплата?

Радке подчерта, че има обща цел за всяка държава членка - обхватът на колективното договаряне да достигне 80%. "Това не е просто препоръка. (...) Става въпрос за конкретни политически действия. (...) Ако не се изпълни целта за обхват от 80%, тогава ще трябва да обясните пред Европейската комисия кои политически действия не са били предприети и какво ще предприемете, за да стигнете до целта", допълни той.

Радке изтъкна, че това е важно не само за Източна Европа и даде пример с неговата страна, Германия, където колективното трудово договаряне е около 50%, обхватът е сравнително нисък.

На опасенията, че има риск да се унищожи социалният модел в скандинавските държави вследствие на новите разпоредби, той отговори, че е станало ясно, че националните традиции и системи няма да бъдат накърнени, както и практиките в националното законодателство. Целта на директивата е да укрепи социалното партньорство и да гарантира адекватна минимална работна заплата, обясни Радке.

Йонхериус изтъкна, че работещите ще са печелившите от директивата за адекватни минимални работни заплати в ЕС.

"Това засяга работниците в цяла Европа и във всички сектори и отрасли. (...) В основата на директивата е заявлението, че трябва да постигнем достоен стандарт на живот за всеки работещ гражданин на Европа, да се намали неравенството във възнагражденията", допълни тя.

По повод твърдения, че ЕС няма право на подобна директива, Йонхериус обясни, че с помощта на юристи се е стигнало до заключението, че се уважават националните традиции и формирането на работните заплати в държавите, в които това става изцяло въз основа на колективни трудови споразумения.

Тези страни не са задължени да налагат законоустановена минимална работна заплата, но ако има законоустановена минимална работна заплата, тя трябва да зачита прага, който осигурява достоен начин на живот. Този праг гласи, че тя трябва да гарантира достоен начин на живот и да се бори с бедността сред работещите, допълни евродепутатът.

По думите ѝ около 26 милиона души в Европа са в положение на бедност, въпреки че работят.

"За да достигнем този праг на достоен начин на живот, трябва да се отчита и покупателната способност в държавите членки. Тоест хората да могат да си купуват облекло, хранителни продукти, да се грижат за себе си и за семейството си. Слагаме на масата идеята за една кошница от услуги и стоки, които можете да си позволите", допълни евродепутатът.

Адекватна ли е?

Тя обясни още, че директивата изисква оценка на минималната работна заплата, тоест държавите заедно със социалните партньори да оценяват дали наистина са определили минимална заплата, която е адекватна - предлага се ориентировъчно или 60% от брутната медианна заплата, или 50% от брутната средна заплата. Може да има и национални референти стойности, но трябва винаги да се оценява дали минималната работна заплата е адекватна.

Изтъкна, че да се гарантира, че поне 80% от работещите ще бъдат обхванати от колективното договаряне, е крайъгълен камък на директивата.

В отговор на въпрос, свързан с приетото от парламента в България законодателство, Радке каза, че няма директна връзка и не може да се каже, че ако заплатата е 50% от средната работна заплата, това ще осигури нормален стандарт на живот.

"Тези 50% са нещо, което препоръчваме, но това е само един параметър", обясни той, допълвайки, че за да се определи кое е разумен стандарт на живот, трябва да се вземат предвид и другите параметри.

Ние искаме да видим по-високо ниво на средната работна заплата не само в България, но за тази цел трябва да имаме силни социални партньори, силни профсъюзи, коментира евродепутатът.

Директивата е разработена, за да ни подпомогне в тази насока, допълни той.

По думите на Йонхериус, предвид че средната заплата в България е относително ниска, ако с нея се обвърже минималната, тя също ще е доста ниска.

Тя настоя, че в България акцентът трябва да е върху повече колективни трудови договори и укрепване на ролята и правата на профсъюзите, повече хора да сключват колективни трудови споразумения и по този начин да бъдат увеличени техните заплати.

Сива икономика

По въпроса за опасенията от разрастване на сивата икономика с повишаването на минималната работна заплата, Йонхериус коментира, че трябва да има силни и добре функциониращи инспекторати по труда.

Допълни, че много агенции наемат например българи в селскостопанския или в месопреработвателния сектор в Нидерландия и целта им е да направят така, че да плащат по-малко. Тогава трябва да се намесят не само инспекторатите по труда в България, но и в Нидерландия.

"Трябва да е ясно, че ако като дружество не можете да плащате нормална заплата, няма икономически валидна причина да продължавате да съществувате като дружество, затова са ни нужни много строги, много амбициозни инспекторати, които да защитават работещите", смята евродепутатът.

Срокове

Денис Радке обясни, че за прилагане на директивата в националното законодателство на държавите ще се дадат две години. Ако срокът не бъде спазен и държавите не изготвят план за действие в срок, последиците ще са както и в други случаи, според стандартния механизъм, използван от Европейската комисия, защото "това не е просто една доброжелателна препоръка".

Агнес Йонхериус изтъкна, че в момента има криза на покупателната способност и затова държавите биват приканвани да не изчакват да изтекат тези две години, а да започнат прилагането възможно най-бързо. Вече чуваме добри новини например от Испания, Румъния, които няма да изчакат тези две години, ще го направят веднага, допълни тя.

Колективното договаряне

По думите ѝ има два начина да се постигне по голям обхват на колективно договаряне. Това не значи че 80% от работниците трябва да са членове на синдикати или синдикални активисти. Това не е единственият начин. Опитваме се да кажем, че има различни колективни споразумения в различните страни, на ниво предприятия, на секторно ниво, ако има големи сектори, които са обхванати от колективни споразумения, например всички в отрасъл металообработка, секторните колективни споразумения са начин да се постигне този праг от 80%, обясни евродепутатът.

Или, да кажем, имаме система, при която в банковия сектор колективното споразумение в дадена банка се взима като еталон и това споразумение кажем, че е приложимо за всички работници в този сектор, допълни тя.

Отделните колективни споразумения в различните предприятия могат да се съберат в едно или да има колективно споразумение в определен сектор, което се прилага спрямо всички работници, въпреки че работодателят не е член на работодателска организация или не всички работници са членове на синдикат. В крайна сметка се стига до това да преброим колко от работещите са обхванати от колективни споразумения и колко не са, каза още Йонхериус.