Живеят по-дълго, но намаляват: Европейците, сравнени с останалия свят

Гражданите на Европейския съюз (ЕС) живеят по-дълго от средното за света, но раждаемостта в 27-те държави е значително по-ниска, а смъртността - доста по-висока.

Това е част от статистическия портрет на европейците, сравнен с останалия свят. Той е на базата на годишния доклад на Евростат "ЕС в света", публикуван през февруари, който дава обобщена информация за 2021 г. - година преди да настъпят чувствителни демографски промени заради войната в Украйна.

Това е и годината, в която България стана страната с най-висока смъртност в света (става дума за броя починали на хиляда души в сравнение с броя раждания и без да се броят имигрантите). 2021 г. беше втората година от пандемията - с две особено смъртоносни вълни от COVID-19 и масов отказ на милиони българи да се ваксинират, включително заради дезинформация.

Двата пика на смъртност се виждат ясно през през 2021 г. (виолетовата линия)

Колко са европейците

През 2021 г. световното население е било 7.91 милиарда жители спрямо 7.07 милиарда през 2011 г. Населението на ЕС е било 447 милиона през 2021 г., което се равнява на 5.7% от общото население на света. Две държави са имали по-голямо население през 2021 г. от съюза - Китай (1.43 милиарда; 18% от общото население в света) и Индия (1.41 милиарда; 17.8%).

Следващите по големина след ЕС са САЩ (337 милиона; 4.3% от общото в света) и Индонезия (274 милиона; 3.5%).

Делът на ЕС в световното население е намалял от 10.4% през 1970 г. на 5.7% през 2021 г. Прогнозите са той да падне до 4.1% до 2070 г. Делът на Китай се очаква да бъде с 11.7 пункта по-нисък през 2070 г., отколкото през 1970 г., докато този на САЩ - с 1.7 пункта за същия период.

А делът на Индия да нарасне с 1.3 пункта. Това обаче представлява увеличение от 15.1% през 1970 г. до връх от 17.8% през последните години (2016-2018 г.), последван от прогнозиран спад до 16.4% до 2070 г.

Градско и селско население

Повече от две трети (68.2%) от населението на ЕС е живяло в градски район. Този дял е под средния за света (78.5%). Сред 14-те най-населени държави само Етиопия (60.5%) има по-нисък дял хора, живеещи в градски райони, от съюза. За разлика - 96.9% от населението на Египет е живеело в градски райони, както и 98.2% в Бангладеш.

Градско (в жълто) и селско население (в оранжево)

Възраст

Медианната възраст е тази, която разделя населението на две числено равни групи: половината от населението е под тази възраст, а другата половина е над нея.

Медианната възраст в ЕС е била 44.1 години през 2021 г., близо 50% по-висока от средната за света (30 години). Сред петте най-населени държави медианната възраст варира от 20.2 години в Пакистан до 37.9 години в Китай.

Япония, една от най-населените страни в света, има третата най-висока медианна възраст.

Ако държавите - членки на ЕС, се разглеждат поотделно, Италия ще се нареди сред петте страни в света с най-висока медианна възраст. Две държави имат медианна възраст над 50 години: в Монако (Европа) е 54.5 години; в Света Елена, Възнесение и Тристан да Куня (Западна Африка) е 50.9 години.

Петте страни с най-ниска медианна възраст в света са в Африка.

Възрастови пирамиди

Прогресивният спад в дела на по-младите хора в ЕС е прекъснат от малко по-висок дял на тези на възраст 10-14 години.

За разлика от това, възрастовите групи, обхващащи младите хора, са били с най-големия дял от световното население през 2021 г.

Възрастови пирамиди за света (вляво) и за ЕС (вдясно) показват, че населението в Европа застарява. В оранжево са представени мъжете, а в жълто - жените

Възрастови пирамиди за Китай (с вече доста сходна на ЕС възрастова структура), Индия и САЩ

Възрастова зависимост

Коефициентите на възрастова зависимост показват съотношението между по-младите (на възраст под 15 години) и хората в т.нар. независима възраст (трудоспособна) (от 15 до 64 години) и съответно и независимите спрямо по-възрастни хора (на 65 или повече години).

През 2021 г. коефициентът на зависимост при младите в ЕС е бил 23.5%, доста под средното за света (39.3%) и по-нисък от този във всички най-големи страни с изключение на Япония (20.1%).

По подобен начин коефициентът на зависимост на хората в напреднала възраст в ЕС през 2021 г. (32.5%) е по-висок от този във всички най-големи страни с изключение на Япония (51%). Съотношението в ЕС е повече от два пъти по-високо от средното за света (14.8%).

Раждаемост и смъртност

Коефициентът на плодовитост в Европа непрекъснато намалява от средата на 60-те години до началото на новия век, когато се повишава за кратко. От 2006 г. е между 1.50 и 1.57 живородени деца на жена и е бил 1.50 през 2020 г.

Средната стойност за света през 2021 г. е била 2.32 живородени деца на жена. Сред петте най-населени страни в света коефициентът през 2021 г. варира от 1.16 в Китай до 3.47 в Пакистан.

През 2021 г. общата раждаемост (съотношението на броя на живородените към населението) в ЕС е била 9.1 на 1000 души. Това е малко над половината от средното за света (16.9 на 1000 души).

Ако държавите - членки на ЕС, се разглеждат поотделно, Италия ще се нареди сред петте страни в света с най-ниска раждаемост.

През 2021 г. средната смъртност (съотношението на броя на смъртните случаи към населението) за ЕС е 11.9 на 1000 души при 8.8 на 1000 за света.

Най-високата обща смъртност е 21.3 на 1000 жители в Монако. Останалите места с най-високи нива са в Централна и Източна Европа.

Ако разгледаме поотделно държавите - членки на ЕС, България, Латвия и Литва биха били сред петте страни в света с най-висока обща смъртност. Нивото в България е над това в Монако и е най-високото в света.

Най-ниските нива на смъртност са регистрирани в няколко страни в Западна Азия.

Когато смъртните случаи превишават ражданията, има отрицателен естествен прираст. Тази ситуация се наблюдава в ЕС през 2021 г. (свиване от 2.8 на 1000 жители), както е почти всяка година от 2012 г. насам. В света се наблюдава положителен естествен прираст на населението (8.2 на 1000 жители).

Най-ниският отрицателен естествен прираст е в Монако. Разглеждайки поотделно държавите - членки на ЕС, България и Латвия биха били сред петте страни в света с най-нисък отрицателен естествен прираст. Процентът в България е под този в Монако и е най-ниският в света.

Чужденци

В началото на 2021 г. в ЕС са пребивавали 23.7 милиона души, които не са били граждани на държава членка. Това се равнява на 5.3% от населението на блока. Най-голям процент са мароканците (8.7%), турците (8.5%) и сирийците (5.2%).

Около 1.9 милиона души са имигрирали в една от държавите - членки на ЕС, от страна извън съюза през 2020 г. Това е най-ниският брой имигранти в ЕС от 2014 г.

Общо 956 хил. души са емигрирали от държава членка, за да отидат в страна извън ЕС през същата година. Трябва да се отбележи, че тези потоци от хора се отчитат спрямо държавата на предишно пребиваване - към и от ЕС - а не на гражданството. Тоест те включват не само граждани на държави извън ЕС, но и граждани на ЕС, които пристигат или напускат съюза.

През 2020 г. 916 хил. граждани на държави извън ЕС са пристигнали в съюза.

Най-големите общности на наскоро пристигнали са били тези на мароканци (8%), украинци (7.4%) и колумбийци (6.4%).

През 2021 г. в ЕС е имало 537 хил. кандидатстващи за убежище за първи път, значително по-малко, отколкото през 2015 и 2016 г. покрай сирийската миграционна криза.

За целия период от 2014 до 2021 г. 5.7 милиона граждани на държави извън ЕС са подали за първи път молби за убежище в съюза, средно 711 хил. на година.

Малко над една пета (21.6%) от кандидатите през тези осем години са били сирийци и малко над една десета (11.6%) са били афганистанци. Следват иракчани, пакистанци и нигерийци.

Продължителност на живота

Очакваната продължителност на живота при раждане в ЕС е нараснала от 77.6 години през 2002 г. на 81.3 години до 2019 г. Средната стойност за света се е повишила от 67.1 години през 2002 г. на 72.8 години до 2019 г. Средните стойности за ЕС и света са паднали през 2020 и 2021 г., отразявайки отчасти въздействието на пандемията от COVID-19.

През 2021 г. очакваната продължителност на живота при раждане в ЕС е била 80.1 години, около девет години по-висока от средната за света (71 години).

Сред петте най-населени страни през 2021 г. стойността варира от 66.1 години в Пакистан до 78.2 години в Китай. Най-високата е в Монако (85.9 години). Петте държави с най-ниска стойност са в Африка. Най-ниската е била 52.5 години в Чад.

Очаквана продължителност на живота при раждане

NEET

На пазара на труда терминът NEET се използва като абревиатура за млади хора, които се намират извън системите на заетост, образование и обучение.

Делът на хората на възраст 15 - 24 години в ЕС, които са били в тази група, е намалял от 13.1% през 2012 г. на 10.1% през 2019 г. През 2020 и 2021 г. са регистрирани по-високи дялове, което отразява трудностите по време на пандемията.

Средната световна стойност остава между 21.7% и 22.1% между 2010 и 2019 г., преди да нарасне до 23.3% през 2020 г.

Сред страните, за които са представени данни, най-високите нива са били в Пакистан (34.6%) и Южна Африка (30.6%). Най-нисък е процентът в Исландия (4.9%).

Заетост

Коефициентите на заетост в ЕС за мъже и жени на възраст 15 - 64 години като цяло са се повишили между 2010 г. и 2019 г. През 2020 г. има спад заради пандемията, но през 2021 г. се възстановяват до 73.3% при мъжете и 63.4% при жените.

Сравнявайки 2021 с 2010 г., коефициентът за мъжете се повишава с 4.8 процентни пункта, а този за жените - с 6.6 пункта.

По света развитието е различно - заетостта намалява между 2010 и 2019 г. Отново има спад през 2020 г., но възстановяването през 2021 г. е само частично, като коефициентът при мъжете остава с 3.8 пункта по-нисък от този през 2010 г., а при жените - с 2.3 пункта по-нисък.

Заетост на хората между 15 и 64 години (в %), 2021 г.

Безработица

Нивата на безработица в ЕС за мъже и жени на възраст 15 - 74 години са се повишили между 2010 и 2013 г. и след това са достигнали най-ниските си нива през 2019 г. През 2020 г. са се увеличили заради пандемията, но през 2021 г. са намалели до 6.7% за мъжете и 7.4% за жените.

Сравнявайки 2021 с 2010 г., коефициентът при мъжете е намалял с 3.3 пп, а този при жените - с 2.8 пп.

По света коефициентът на безработица и за двата пола е намалял между 2010 и 2019 г., преди да се увеличи през 2020 г. Разликата в безработицата между половете на световно ниво остава относително стабилна между 2010 и 2019 г., с малко по-висок процент при жените. Тази ситуация се е обърнала през 2020 г., когато нивото на безработица при жените се е увеличило с 0.9 пункта, а това при мъжете - с 1.3 пункта.

Безработица на хората на 15 и повече години (в %), 2021 г. В оранжево са представени мъжете, а в жълто - жените

Младежка безработица

В ЕС равнището на младежката безработица (при хора на възраст 15 - 24 години) е било значително по-високо от това сред хората между 25 и 74 години в периода 2010 - 2021 г.

То се е повишило от 22.4% през 2010 г. до 25.2% през 2013 г., преди да спадне до 15.6% до 2019 г. Пандемията е допринесла за увеличаването му - 17.6% и 16.6% през 2020 г. и 2021 г.

Средно за света равнището на младежка безработица между 2010 и 2020 г. също е било значително по-високо от съответния коефициент сред хората на възраст 25 или повече години, като се е повишило от 13.1 на сто през 2010 г. до връх от 13.8 на сто през 2016 г., преди да спадне до 13.5% през 2019 г. Коефициентът се е увеличил до 15.2% през 2020 г.

Сред най-населените държави в света най-високото ниво на младежка безработица през 2021 г. (28.5%) е имало в Бразилия. Съединените щати, Мексико, Филипините (данни за 2020 г.) и Етиопия регистрират нива под 10% през 2021 г., като процентът в Япония е още по-нисък (4.6%).